Анатолий Рибаков
Прах и пепел (43)

9.

И тъй, Сталин можеше да бъде доволен от своите маршали и генерали: изпълнителни, послушни, не се бъркат в политиката, от разговора с Василевски разбраха, че знае и майчиното мляко на всеки от тях.

Не са му съвсем ясни действията на Германия. Настани войски в Румъния и Финландия, подписа с Япония и Италия „Пакта на трите“. Япония стана военен съюзник на Германия, а в случай на война на запад СССР ще има втори фронт на изток.

В отговор на запитването на Молотов Рибентроп предложи на Съветския съюз да се присъедини към „Пакта на трите“, да го превърнат в „Пакт на четирите“. Но това би въвлякло Съветския съюз във военен конфликт с Англия и САЩ, за което СССР не беше готов. Бе решено да се започнат продължителни дипломатически преговори, за да се спечели време.

На 12 ноември Молотов замина за Берлин, на два пъти се срещна с Хитлер. Хитлер уверяваше в дългите си речи, че в най-скоро време Англия ще бъде разгромена, на Германия и Съветския съюз заедно с Япония и Италия предстои да си разделят британското наследство. Хитлер отклоняваше опитите на Молотов да заговори за германските войски във Финландия и Румъния, за черноморските протоци, за положението на Балканите, не го слушаше, продължаваше да разглаголства за разделянето на света.

Разговорите с Хитлер излязоха безрезултатни. Когато изпращаше Молотов, Рибентроп каза:

— Основният въпрос е дали Съветският съюз е готов да си сътрудничим за ликвидирането на Британската империя. Всичко останало е абсолютно незначително.

Трябваше да реагират на тези думи. И отново решиха да протакат, а през това време самостоятелно да уреждат отношенията си с Япония. Тя се готвеше за бърза война срещу Индонезия, Малайзия, Сингапур, Бирма, естествено, трябваше да се обезопаси откъм Съветския съюз.

На 13 април 1941 година в Москва между СССР и Япония бе сключен пакт за неутралитет. Сталин тържествуваше. ТОЙ отново показа на Хитлер, че е разгадал неговия замисъл. Някои свои стъпки Хитлер предприема, за да провери НЕГОВАТА реакция. Един вид игра на шах, където фигурите са народи и страни. И всеки НЕГОВ ответен ход буди възхищение у Хитлер: достоен съперник, достоен съюзник.

Когато подписалият договора японски външен министър Мацуока заминаваше от Москва, влакът на Ярославската гара бе задържан. За изпращането на Мацуока бе дошъл лично Сталин. Единствен случай в историята на съветската държава. Преди това Сталин никога не бе посрещал и изпращал чужди представители. На перона Сталин сложи ръка на рамото на Шуленбург и като се обърна към Мацуока, тържествено изрече: „Ние трябва да останем приятели и да направим всичко за това.“ А на германския военен аташе Кребс стисна ръката и му каза сърдечно: „Ние си оставаме приятели.“

След тези церемонии влакът потегли и Мацуока, седнал в своя специален вагон, можа спокойно да обмисли създалата се ситуация, за която Сталин, въпреки мощното си разузнаване, явно не знаеше нищо и за нищо не се досещаше. Когато преди подписването на договора посети Берлин, Мацуока се бе срещнал с Хитлер, който му каза: „След няколко месеца със СССР като с велика държава ще бъде свършено.“ Още тогава Мацуока информира Рибентроп, че е възможно Япония да сключи пакт със СССР, Рибентроп не изрази никакви възражения. Значи на Хитлер не му е нужен съюзник срещу СССР, надява се да се справи сам.

Мацуока си спомни и за посещението си при началник-щаба на Червената армия генерал Жуков. Молбата за такова посещение бе неочаквана за съветската страна, но Мацуока сметна, че е необходимо да го направи. Нима Сталин и Молотов не са осведомени за предстоящото германско нападение? Тия печени политици бяха способни да разиграят пред него всякакъв спектакъл. По-лесно щеше да разгадае Жуков. За какво може да мисли един началник на Генерален щаб в навечерието на война? Естествено, само за война. Както Мацуока докладва по-късно в Токио, пред него застана един войник, неумело, по заповед отгоре, се мъчеше да бъде любезен, призна, че никога не е ходил в чужбина, но е чел много за Германия, Италия и Англия, разсъждаваше примитивно, че една страна може да се опознае по-лесно не чрез книги, а при лично посещение. Но дали Жуков знае за предстоящото германско нападение, Мацуока така и не разбра.

Сталин беше доволен от подписването на пакта с Япония: Съветският съюз няма втори фронт, а Германия има — Англия. И докато Хитлер не се справи с нея, няма да нападне СССР. Разбира се, ако не му се даде повод, ако се укрепва взаимното им доверие и симпатия с Хитлер. За тази цел ТОЙ трябва да прави политика лично, като официален държавен глава. В началото на май Сталин възглави правителството, стана Председател на Съвета на народните комисари. Молотов остана народен комисар по външните работи.

Както и преди, Сталин не вярваше на нито едно съобщение за подготвяно нападение на Германия срещу Съветския съюз — това са дребни, пешкови ходове на шахматната дъска. Дори бавномислещият Молотов каза на заседание на Политбюро:

— Не може да се разчита на разузнавачите. Разузнавачите може да ни тикнат в толкова опасна позиция, че после да се чудим как да се оправяме. Пълно е с провокатори.

Добре го каза. Половината от нашите агенти в чужбина са превербувани и съобщават това, което е нужно на господарите им. Неслучайно много от тях отказват да се връщат и минават на страната на врага.

Ала не само разузнавачи, а и командири от нашите войски съобщават за концентриране на германски части на новата граница на СССР, за непрекъснато движение на ешелони с танкове, артилерия, машини и оръжие към нея, за нарушения на границата, за постоянни полети на германски разузнавателни самолети навътре в съветската територия.

Много командири изразяват недоумение: защо им е забранено да реагират на тези провокации? Дори Жуков има смелостта да се обърне към НЕГО с такъв въпрос.

След като наруга Жуков за това, Сталин все пак, като глава на правителството, писа на Хитлер в лично послание, че концентрирането на германски войски на съветската граница ГО учудва, създава впечатление, че Германия се кани да воюва със Съветския съюз. Хитлер също в лично писмо до Сталин незабавно и както бе подчертал, поверително му писа, че сведенията на господин Сталин били верни, в Полша наистина били съсредоточени крупни войнски съединения, но те не били насочени срещу Съветския съюз, той, Хитлер, щял да спазва строго скачения пакт, за което гарантирал с честта си на държавен глава. Причината била, че територията на Германия била подложена на силни английски бомбардировки, добре се наблюдавала от англичаните от въздуха, затова той бил принуден да отведе войските си на изток. Той, Хитлер, се надявал, че Сталин няма да разпространи тази информация.

Искрен, приятелски, убедителен отговор и най-важното, отговаря на НЕГОВИТЕ убеждения, че не бива да се вярва на разузнавачите.

Но германският посланик Шуленбург покани пристигналия от Берлин в Москва съветски посланик Деканозов и по време на обяда в присъствието на съветника при посолството Хилгер му каза:

— Господин посланик, може това да не се е случвало в историята на дипломацията, но аз смятам да ви издам държавна тайна номер едно. Съобщете на господин Молотов, а той, надявам се, ще информира господин Сталин, че Хитлер е взел решение на двайсет и втори юни да започне война срещу СССР. Ще попитате защо го правя? Възпитан съм в духа на Бисмарк, а той винаги е бил против да се воюва срещу Русия.

Докладваха за това на Сталин. На заседанието на Политбюро Сталин каза:

— Ще смятаме, че дезинформацията вече се разпространява на ниво посланици.

Сега съобщенията на разузнаването и докладите на командирите на крайграничните части будеха у Сталин само раздразнение.

Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге, с прякор „Рамзай“, предаде в Москва фотокопие от телеграма на Рибентроп до германския посланик, в която се казваше, че нападението на Германия срещу СССР е планирано за втората половина на юни. За същото чрез своя посланик го предупреди Чърчил. На 11 юни служителят в германското посолство в Москва Герхард Кегел съобщи, че от Берлин е получена заповед да се унищожат секретните документи на посолството и съставът да се приготви за евакуация в едноседмичен срок.

На 12 юни съветският разузнавач в Швейцария Радо предупреди „Нападението ще стане на разсъмване в неделя, 22 юни.“

Но на 14 юни във вестниците и по радиото на съветския народ бе официално съобщено: „Германия неотклонно спазва условията на съветско-германския Пакт за ненападение, както и Съветският съюз, предвид което, според съветските кръгове, слуховете за намерението на Германия да развали пакта и да предприеме нападение срещу СССР са абсолютно безпочвени.“

На 15 юни Зорге изпрати от Япония нова телеграма: „Нападението ще стане на широк фронт на разсъмване на 22 юни.“

Същия ден при Сталин дойдоха Тимошенко и Жуков и му връчиха купчинката последни донесения за предстоящото нападение от страна на Хитлер.

Сталин бегло ги прелисти, небрежно ги хвърли на писалището, посочи им друга папка:

— Цялата тая идиотщина вече ми е докладвана. Нещо повече, днес един наш глупак, който си е купил в Япония заводчета и публични домове, благоволи дори да съобщи датата на германското нападение — двайсет и втори юни. Искате да му вярвам ли? Вървете и си гледайте работата. И строго забранете на подчинените си да всяват паника. Ето, командващият Западния военен окръг Павлов ми праща вече трета телеграма: „Разрешете да заемем полевите укрепления по продължение на държавната граница.“ Не ви ли се струва, че генерал Павлов иска да провокира война?

Осмели се да му отговори Жуков:

— Другарю Сталин, нямаме основания да подозираме генерал Павлов. Проверен човек е. Вярно, предпазлив е, иска да предвиди всичко.

— Под предлог, че е предпазлив, може добре да услужи на врага — прекъсна го Сталин, — ако Павлов си позволи каквото и да е самоволно действие, ще отговаряте с главата си. „Да предвидел“! Павлов е предвидлив, а правителството и Централният комитет на партията не са предвидливи, така ли?

Тимошенко и Жуков мълчаха.

— Та така — строго изрече Сталин, — категорично забранете на Павлов дори да изпраща такива телеграми. Обяснете му, ако не разбира: придвижването на войски може само да провокира германците.

На 16 юни пристигна съобщение от тайната агентура в Германия:

„В Дрезден се е състояло съвещание на 2500 души, назначени да възглавяват различни ведомства на окупираната съветска територия.“ И бяха изредени имената на бъдещите бургмистри на Москва, Петербург, Киев, Минск, Тифлис.

Сталин нареди да извикат при него народния комисар по държавната сигурност Меркулов и началника на разузнавателното управление Фитин. Те пристигнаха в Кремъл след няколко минути. Сталин не ги покани да седнат, останаха до вратата.

Като се разхождаше из кабинета и не се обръщаше към Фитин нито по име, нито по фамилия, Сталин каза:

— Началник на разузнаването, докладвайте какви са източниците, които съобщават това, доколко са сигурни и какви възможности имат да получават толкова секретни сведения.

Фитин разказа подробно за всеки агент.

Сталин го изслуша, дълго се разхожда из кабинета, после каза:

— Вижте какво, началник на разузнаването. Няма германци, освен Вилхелм Пик, на които може да се вярва. Ясно?

Отиде до писалището, наведе се, отново прочете донесението, написа нещо на него и го подаде на Фитин:

— Вървете, още веднъж проверете всичко и ми докладвайте.

Когато излязоха от кабинета на Сталин, Меркулов и Фитин прочетоха резолюцията му:

„Можете да пратите вашия източник от щаба на германската авиация на п… му майна. Това не е източник, а дезинформатор.“

 

 

Не стана нужда Меркулов и Фитин да препроверяват, нито да пращат някого на майната му.

На 21 юни границата премина германският войник Алфред Лисков и заяви, че германската армия ще започне настъпление в четири часа сутринта. Артилерията била заела огневи позиции, танковете и пехотата — изходно положение за настъпление.

Докладваха това съобщение на Сталин. Той нареди на Тимошенко, Жуков и Ватутин незабавно да се явят при него. Те се явиха. В кабинета около масата вече седяха членовете на Политбюро.

— А дали германските генерали не са ни подхвърлили този изменник, за да провокират конфликт? — попита Сталин.

— Не — уверено отговори Тимошенко, — ние смятаме, че човекът казва истината.

— Какво да правим тогава? — попита Сталин.

Жуков прочете проект на директива за привеждане на всички войски по границата в пълна бойна готовност и за решително отблъскване на всяко нападение.

Сталин го прекъсна:

— Преждевременно е да даваме такава директива. Ще се опитаме да уредим всичко по мирен път. Нашите войски не бива да се поддават на никакви провокации, за да не предизвикат усложнения.

Военните си тръгнаха, за да подготвят нова директива. Членовете на Политбюро се разотидоха призори. Сталин замина на вилата си.

Събуди го тропане по вратата.

— Другарю Сталин, армейски генерал Жуков моли да вдигнете слушалката, по неотложен въпрос.

Сталин вдигна слушалката.

— Слушам ви.

— Другарю Сталин — каза Жуков, — току-що германски самолети бомбардираха Минск, Киев, Вилнюс, Брест, Севастопол и други градове.

Сталин мълчеше.

— Разбрахте ли ме, другарю Сталин?

Сталин не отговаряше.

— Другарю Сталин, разбрахте ли ме? — отново попита Жуков. — Чувате ли ме, другарю Сталин? Ало, ало! Другарю Сталин, отговорете, моля, чувате ли ме?

С глух, дрезгав глас Сталин най-сетне проговори:

— Елате с Тимошенко в Кремъл. Предайте на Поскрьобишев да се явят всички членове на Политбюро.

 

 

Така в четири часа сутринта на 22 юни четирийсет и първа година Германия нападна Съветския съюз, който не беше готов за войната и загуби в нея двайсет и седем милиона свои синове и дъщери.