Анатолий Рибаков
Прах и пепел (32)

33.

Но поначало това беше странна война. Англия и Франция не дадоха нито един изстрел, спокойно наблюдаваха как танковите армади на Германия за две седмици разгромиха полската армия и като прекосиха цялата страна, завзеха Брест.

Дали Западът не ГО оставя сам срещу Хитлер? Дали зад гърба МУ не е сключен нов „мюнхенски сговор“? Дали те не жертват Полша, за да насочат удара на Хитлер към Съветския съюз? Дали ТОЙ не се излъга? Дали Хитлер не ГО измами?

На 17 септември съветските войски влязоха в Полша и без да срещнат съпротива, стигнаха до линията, съгласувана с Рибентроп. Значи, Хитлер не ГО е измамил. Всичко мина точно, организирано и коректно. При предаването на Брест и други градове на съветските войски бяха организирани съвместни военни паради, които преминаха в дружеска и топла атмосфера. С такива съседи може да се живее.

На 27 септември Рибентроп отново пристигна в Москва. Този път го посрещна лично Молотов, беше строен почетен караул, летището бе украсено с флагове със свастика — сега бяха приготвени достатъчно.

Преговорите започнаха в кабинета на Сталин в десет часа вечерта и продължиха до разсъмване. Сключиха договор „За приятелството и границата“. Поделиха си Полша. СССР получи цялата Прибалтика. Прокараха на картата новата, „окончателната“ граница. Сталин я подписа със син молив, Рибентроп — с червен. Полша престана да съществува като държава. На заседанието на Върховния съвет Молотов заяви: „По един кратък удар от страна на германската, а после и на Червената армия бяха достатъчни, за да не остане нищо от това изчадие на Версайския договор.“

На другия ден Сталин даде в чест на Рибентроп тържествен обяд. Вечерта в Болшой театър гледаха „Лебедово езеро“. По-късно Рибентроп писа за тази среща със Сталин: „Понякога имах чувството, че се намирам сред стари партийни другари.“

След като Рибентроп си замина, Съветският съюз настани в Естония, Литва и Латвия войски, военноморски бази и летища. На 12 октомври започнаха преговори и с Финландия. Сталин не се съмняваше в техния резултат: нищожната Финландия не би дръзнала да воюва с великия и могъщ Съветски съюз!

Какво представлява граченето на Троцки при наличието на такива световноисторически успехи! Не мирясва, пръска ли, пръска отровни слюнки:

„Сега се разбра, че Кремъл отдавна е целял военна спогодба с Хитлер. Сталин се страхува от Хитлер. И неслучайно се страхува. Фашизмът печели победа след победа. Германо-съветският пакт представлява капитулация на Сталин пред фашисткия империализъм с цел самосъхранение на съветската олигархия… Хитлер води военните действия, Сталин е поел ролята на интендант… Страшни военни заплахи чукат на вратата на Съветската страна… След две години Германия ще нападне Съветския съюз. Единствената гаранция е подписът на Рибентроп на лист хартия.“

Сталин отблъсна по-далеч статията на Троцки. Говедо! Свършен е като политик, вече никой не стои зад него, няма дори деца, а виж го, че не мирясва! Заврял се е в дупчицата си и пророкува: след две години Хитлер ще нападне Съветския съюз! Откъде такива точни прогнози? Защо ще ги нападне точно през четирийсет и първа година? През четирийсет и първа година светът ще бъде съвсем друг, ще бъдат забравени и Троцки, и неговите идиотски прогнози. Дните на този човек на земята са преброени. Само да посмеят Судоплатов и Ейтингтон да не изпълнят НЕГОВИТЕ разпореждания!

И старият глупчо Литвинов, и той витийства. Пред хората мълчи, но вкъщи пред жена си дърдори, обаче знае, че жилището му се подслушва, и затова нито веднъж не е споменал НЕГО, критикува само Молотов. Но ТОЙ добре разбира в чия градина падат камъните.

Бяха препечатали записите, сложиха ги пред НЕГО.

„Хитлер е заел позиции непосредствено край западните граници на СССР. За Съветския съюз се създаде Западен фронт… (Кашля.) Спогодбата въвлича СССР в безпринципно сътрудничество с Хитлерова Германия. Молотов се надява, че ще успее да установи с Германия стабилни взаимоотношения. Това е опасна илюзия!… (Киха… Настинал ли е този глупак?!) Германия е отколешен противник на Русия. Пактът и спогодбата отвориха пътя към втора световна война.“

Би трябвало да разстрелят Литвинов. С какво се различава той от Троцки? Но засега не бива да го закачат. Съюзът с Хитлер укрепва и рано или късно ще трябва да се предприемат някакви стъпки с евреите. То се знае, Съветският съюз няма да се отрече от своята интернационална същност, няма да даде такъв коз, по-късно, в последния, решаващ момент той ще противопостави този коз на хитлеристкото национално високомерие. Това е въпрос на далечно бъдеще. Ала не е изключено по пътя към това бъдеще да се наложат някои идеологически отстъпки, може би ще трябва да се постреснат евреите, да се подхвърли на Хитлер този кокал. Именно Литвинов в компания с други еврейски кресльовци ще бъде този кокал. Ако се наложи, ще излезе на процес. И тогава ще излезе наяве дърдоренето с жена му.

Когато връщаше донесението на Берия, Сталин каза:

— Прибавете на Литвинов следните думи: „Дипломацията на Молотов отразява неговия собствен тъпизъм и ограниченост“ — а после покажете донесението на Молотов.

Нека тези доноси малко подразнят нервите на другаря Молотов, че е прекалено спокоен, прекалено невъзмутим.

Берия предаде листа на Молотов. Но от негова страна не последва никаква реакция. Все така спокойно и невъзмутимо докладваше на Сталин поредните събития. Сред тях беше едно съобщение от съветското посолство в Берлин. Посетила ги жената на Телман, Роза Телман. Молела Москва да се опита да измъкне от фашисткия затвор мъжа й, Ернст Телман, ръководителя на германската компартия, верния приятел на Съветския съюз. Между другото споменала, че няма никакви средства за съществуване, гладува, но моли да помогнат не на нея, а на Телман, вожда на германския пролетариат, убедена била, че Германия не ще посмее да откаже на такава молба на Съветския съюз.

Жената на Телман на свобода? Разхожда се из Берлин, посещава посолства?… Умишлено е пратена. И е ясно защо. Първо — Хитлер иска да покаже, че за разлика от НЕГО той не репресира семействата на своите врагове, видите ли, достатъчно е силен, за да не се страхува от някакви си там жени и деца. Второ — Хитлер проверява лоялността МУ. ТОЙ показа своята лоялност, като предаде на Хитлер неколкостотин германски антифашисти. Но ако в замяна помоли да освободят Телман, това ще бъде не лоялност, а сделка.

— Какво са й отговорили в посолството? — попита Сталин.

— „С нищо не можем да ви помогнем.“ Тогава тя се разплакала: „Нима всичката работа на Телман в полза на комунизма отиде на вятъра? Поне ме посъветвайте: мога ли да се обърна към Гьоринг?“ Отговорили й: „Това си е ваша лична работа.“

— Ами добре — каза Сталин, — правилно са й отговорили.

По такъв повод ТОЙ не желае да влиза в преговори с Хитлер. В Германия комунистическото движение е разбито и вече няма значение какво ще стане с Телман. А дали Хитлер репресира, или не репресира семействата на враговете си, не ГО интересува. Още през трийсет и седма година ТОЙ лично продиктува и подписа решение на Политбюро: „Занапред да се установи ред, според който всички съпруги на изобличени изменници на родината, на деснотроцкистки шпиони подлежат на затваряне в лагер за не по-малко от 5–8 години.“ И пак тогава изказа своето кредо: „Ние ще унищожаваме всеки враг, па бил той и стар болшевик, ние ще унищожаваме целия му род, семейството му. Всеки, който със своите действия и мисли, да, и с мислите си, посяга на единството на социалистическата държава, ще бъде безпощадно унищожен.“

А засега трябва Русия да се върне в старите й граници. Останаха само Финландия и Бесарабия. Молотов докладва, че финландците се опъват. Финландците ли се опъват? Прибалтийците не гъкнаха, а тези се опъват. Че колко се те, финландците? Три-четири милиона… И не искат да отстъпят на Съветския съюз? Забравили са, че именно Съветската власт им даде независимост. Тя им я даде, тя и ще им я вземе. Сталин нареди на Молотов да извика в Москва отговорния представител на финландското правителство.

Пристигна опитният дипломат Паасикиви. Нашият посланик съобщи от Хелзинки, че цяла Финландия го изпратила с пеене на националния химн. Я ги виж ти, колко били чувствителни! А той си мислеше, че финландците са флегматичен народ.

Сталин отиде в кабинета на Молотов. Когато влезе, Паасикиви стана на крака — висок кокалест финландец. Сталин му кимна да седне, чрез преводача помоли да му обясни какъв е проблемът. Та СССР предлага такива добри условия: финландците отдръпват границата си от Ленинград, в замяна получават много по-голяма територия в Карелия. Какво не им харесва?

Преводачът преведе отговора на Паасикиви.

— Вижте, господин Сталин — каза Паасикиви, — според нашата конституция само сеймът решава териториални въпроси. И за положително решение са нужни една трета от гласовете. Опасявам се, че…

— Можете от нищо да не се опасявате — грубо го прекъсна Сталин, — ще получите повече от две трети, а плюс това вземете предвид и нашите гласове.

Заканата беше недвусмислена. Но тя не подейства на финландците.

— Ами тогава — каза Сталин на военния съвет, — тогава ще им подейства артилерията. Още при първия залп финландците ще вдигнат ръце.

И Ворошилов, и Тимошенко изцяло се съгласиха с него.

На 30 ноември Съветският съюз започна война с Финландия.

Но финландците не вдигнаха ръце. Явно неслучайно са пели националния си химн в деня на отпътуването на Паасикиви. Войната с малкия народ на Финландия продължи не девет, както бе планирано, а сто и четири дена. СССР загуби в нея 76 хиляди убити, 176 хиляди ранени и с тежки измръзвания. И без да постигне пълна победа, на тринайсети март приключи войната. Съветският съюз разкри пред целия свят своята военна слабост.