Анатолий Рибаков
Прах и пепел (27)

28.

Когато Ворошилов си тръгна, Сталин се обади на Молотов:

— Съобщи в Берлин: ние сме заинтересувани от преговорите. Но германците бързат, трябва да им дадем да разберат, че ние не бързаме, нямаме причини да бързаме. Намери формулировката: постепенно, поетапно… Това ще ги накара да си разкрият картите. Ако предложенията ни задоволяват, тогава и ние ще побързаме.

След три дена, на 15 август, Молотов донесе отговора на Рибентроп. От текста ставаше ясно, че отговорът е продиктуван от Хитлер и е предназначен за НЕГО.

Като обмисляше всяка дума, Сталин бавно зачете посланието на глас. Молотов слушаше внимателно, макар вече да бе чувал и препрочитал това послание.

— „Пътят към бъдещето е открит и за двете страни. Германия няма агресивни намерения спрямо СССР. Германо-съветските отношения стигнаха до повратна точка в своята история. Решенията, които ще вземем, ще имат решаващо значение за няколко поколения от германския и съветския народ…“

Сталин спря да чете, погледна Молотов.

— Колко обича цветистите изрази този австриец.

— Оратор! — отвърна Молотов, който знаеше, че Сталин винаги влага ирония в думата „оратор“.

Сталин отново бавно зачете:

— „Интересите на Германия и СССР не си противоречат. Между Балтийско и Черно море не съществуват въпроси, които не биха могли да бъдат уредени при пълно удовлетворяване на двете държави (Балтийско море, Прибалтика, Югоизточна Европа и т.н.). Германската и съветската икономики могат да се допълват взаимно… Имперският министър на външните работи е готов да посети Москва с кратка визита, за да изложи възгледите на фюрера пред господин Сталин.“

Сталин остави листа на писалището, облегна се в креслото.

— Предложенията са ясни. Освен за полските територии Хитлер е съгласен да говорим за Прибалтика, Финландия, Бесарабия… Но нашият народ няма да разбере и одобри един съюз с агресор. Можем да сключим пакт за ненападение. Такъв договор нашият народ ще разбере и одобри. Такъв договор означава, че СССР няма да воюва, че на съветския народ са осигурени мир и спокойствие. Значи ли това, че ние се отказваме от интересите си в Полша, Прибалтика, Бесарабия и в другите райони на Европа? Не, не значи. Но това трябва да бъде уговорено в отделен, секретен протокол.

Той помълча, после продължи:

— Разбира се, един ден нашите потомци ще научат за този секретен протокол и ще попитат: защо Сталин и Молотов са подписали секретен протокол? Нали болшевиките винаги са били против секретните договори, болшевиките публикуваха всички секретни договори, сключени от царя и неговите министри. Да, такъв въпрос могат да зададат те. На подобен въпрос има отговор: едно са договорите, сключени от царското правителство срещу интересите на народа, друго са секретните договори, сключени от работническо-селското правителство в интерес на народа. Това са различни неща. И бъдещите поколения ще ни разберат. Как вървят търговските преговори?

— Успешно. Мисля, че този месец ще прикачат.

— Трябва да поставим въпроса така: първо търговската спогодба, после договора за ненападение. Тогава германците ще приемат всички наши условия. За германците пактът за ненападение означава, че СССР няма да се намесва, когато Германия нападне Полша.

— Англия и Франция дадоха гаранции на Полша — обади се Молотов.

— Те се страхуват от Хитлер. А пък ако се решат на война с Германия, толкова по-добре. Всички ще затънат в такава война, ще се изтощят и ще се свърши с това, с което свърши предишната война — с революция. И най-сетне, време е да престанат японските провокации. С това трябва да се ангажира Германия, тя е съюзничка на Япония. Значи — той вдигна пръст, — на посланието на Рибентроп ще отговориш така: готова ли е Германия да сключи със СССР договор за ненападение? Колкото до секретния протокол, за него ще се говори само устно. Да видим какво ще предложат.

На другия ден, 16 август, Молотов предаде тези въпроси на германския посланик Шуленбург.

А на 17 август Шуленбург прочете на Молотов отговора на Рибентроп: „Германия е готова да сключи със СССР пакт за ненападение и да използва влиянието си за подобряване на японо-съветските отношения. Рибентроп е готов утре, на 18 август, да долети в Москва, облечен с пълномощията на фюрера да подпише съответната спогодба.“

Молотов се затрудни с отговора. Нито той, нито Сталин ще могат да приемат утре Рибентроп — документите не са подготвени. Затова Молотов каза, че в момента е невъзможно дори приблизително да определи деня за тази визита.

Сталин остана недоволен от този отговор:

— Хитлер може да оцени подобен отговор като нежелание да приемем неговия министър: не си можел да определиш дори приблизително. Защо да не можеш? Можеш. Щом подпишат търговската спогодба, веднага ще приемем Рибентроп. Незабавно намери германския посланик и му предай този отговор. И му връчи проект за пакта за ненападение. Те сега ще подпишат всякакъв пакт, нямат време.

Молотов вдигна на крак апарата си, нареди да намерят Шуленбург и отново да го поканят в Кремъл. Шуленбург дойде. Молотов му предаде проекта за пакта за ненападение и заяви, че Рибентроп би могъл да дойде в Москва веднага след подписването на търговската спогодба.

На 20 август спогодбата бе подписана. А на 21 август в 15 часа на Сталин бе връчено послание лично от Хитлер.

До господин Сталин. Москва

1. Искрено приветствам подписването на новата германо-съветска търговска спогодба като първо стъпало към преустройството на германо-съветските отношения.

2. Сключването на пакта за ненападение със Съветския съюз означава за мен определяне на дългосрочната политика на Германия. Затова Германия възобновява политическата линия, която бе изгодна за двете държави в течение на миналите столетия.

3. Приемам проекта за пакт за ненападение, който ми предаде господин Молотов, и смятам, че е необходимо колкото може по-скоро да се изяснят свързаните с това въпроси.

4. Допълнителният протокол, желан от съветското правителство, може да бъде изработен в най-кратък срок, ако отговорният държавен деец на Германия може лично да пристигне в Москва за преговорите.

5. Поведението на Полша е такова, че кризата може да се разрази всеки момент.

6. Още веднъж предлагам да приемете моя министър на външните работи във вторник, 22 август, най-късно в сряда, 23 август. Имперският министър на външните работи има пълномощия за съставяне и подписване както на пакта за ненападение, така и на протокола. Ще се радвам да получа вашия бърз отговор.

Адолф Хитлер

Повече не може да се протака. Хитлер е взел преговорите в свои ръце, всяко протакане може да има непредсказуеми последствия.

Същия ден, в 19:30 часа, Сталин изпрати отговора си на Хитлер.

21 август 1939 година

До Канцлера на Германската държава господин Хитлер.

Благодаря Ви за писмото.

Надявам се, че германо-съветският пакт за ненападение ще стане решаваща, повратна точка в подобряването на политическите отношения между нашите страни.

На народите на нашите страни са нужни мирни взаимоотношения. Съгласието на германското правителство за сключване на пакт за ненападение създава основа за ликвидиране на политическото напрежение и за установяване на мир и сътрудничество между нашите страни.

Съветското правителство ме упълномощи да ви информирам, че е съгласно господин Рибентроп да пристигне в Москва на 23 август.

Й. Сталин

Вечерта на същия ден, по време на заседанието на военните представители на СССР, Англия и Франция адютантът на Ворошилов му предаде една бележка: „Клим, Коба каза да спреш латерната.“ Бележката беше без подпис, а почеркът — нечетлив. Май че беше на Молотов.

Преговорите бяха прекратени като стигнали до задънена улица.

През целия ден на 22 август и през нощта срещу 23-и се занимаваха с подготовката за визитата на Рибентроп: документите, помещението, охраната, посрещането на летището. Не можеха да намерят германските държавни флагове — червени платнища с черна свастика в бял кръг, най-сетне откриха в „Мосфилм“, бяха използвани при снимането на антифашистки филми и ги пазеха за евентуални нови снимки.

Сталин не отиде на вилата, пренощува в града, утвърждаваше документи, готвеше се за разговора. Прочете справката за Рибентроп — трябваше да знае с кого ще си има работа. На младини Рибентроп бил търговски пътник, продавал вина, присъединил се към нацистите, станал посланик в Англия, сега е министър на външните работи. Вниманието МУ привлече един отзив на Гьоринг, втория след Хитлер човек в държавата: „Мързелив и некомпетентен, тщеславен като паун, високомерен и лишен от чувство за хумор. Когато започнах да критикувам кандидатурата на Рибентроп и заявих, че той няма да се справи с работата в Англия, фюрерът ми каза, че Рибентроп познавал лорд еди-кой си и министър еди-кой си. На което аз отговорих: «Лошото е там, че и те познават Рибентроп.»“

Разбира се, на Хитлер са му изгодни такива взаимни ухапвания. Владетелят не понася сплотено обкръжение, то може да се наговори зад гърба му. Тъй че на думите на Гьоринг трябва да погледнем критично. Хитлер не би държал на поста министър на външните работи мързелив, некомпетентен политик. Журналистите пък го характеризират като човек работоспособен и решителен, груб и нахален. Успехите на германската външна политика го потвърждават. Колкото до високомерието, високомерието на един дипломат е тактически похват, още повече когато политиката е агресивна. Но в предстоящите преговори Рибентроп ще се умилква и ще любезничи, до 1 септември остава една седмица, те с Хитлер са в НЕГОВИТЕ ръце. А пък ако бъде високомерен, ТОЙ бързо ще му свие сармите.

Сега, в навечерието на пристигането на Рибентроп, ТОЙ трябва да реши всичко окончателно за себе си. НЕГОВОТО решение ще определи задълго съдбата на Съветския съюз, съдбата на Европа, съдбата на целия свят. Главният въпрос е — вярва ли на Хитлер? Дали германските дивизии няма да прекосят Полша, за да се нахвърлят после на Съветския съюз?

В политиката хората не вярват на никого, в политиката хората вярват само на себе си. Казват, че Хитлер притежавал особена интуиция. Глупости! Интуицията винаги е следствие от хладна предвидливост. Предвижданията показват, че след Полша Хитлер ще нападне Франция. Казват, че Хитлер бил непредсказуем. За непредсказуемост хората вземат способността на великите политици рязко да сменят курса, когато го изисква тяхната гениална предвидливост. Фактът, че ТОЙ е подписал пакт с Хитлер, също ще бъде тълкуван като непредсказуемост. В действителност това е добре премислена стъпка, отговаряща на дългосрочните интереси на Съветския съюз.

Безспорно е трудно да се разгадае Хитлер като личност. Човекът с перчемчето, паднало върху челото, с чаплиновските мустачки, над които стърчи остър пъпчив нос, със странния навик да сключва ръцете си някъде под корема, не прилича на велик политик. И все пак той несъмнено е велик политик. Казват, че Хитлер страдал от мания за величие, на всяка крачка подчертавал своята гениалност, висшето си предназначение. „Самото провидение поверява на гения да поведе след себе си един велик народ… За да се спаси една нация, е нужен диктатор с железен юмрук.“ Наистина, за съветския народ такова себевъзвеличаване е непривично, съветският народ цени у ръководителя преди всичко скромността. Явно германците имат друга представа за вожда, германците обичат апломба. Ала само човек, който вярва в своята гениалност, е способен да внуши такава вяра на другите. А дали да говори, или да не говори за нея… ТОЙ никога не говори за своята гениалност, вместо него говорят другите. Хитлер предпочита да говори за нея лично. Негова си работа. Но това не е мания за величие. Мания за величие е, когато има мания, а няма величие. А нали не можем да не признаем, че за шест години Хитлер вдигна Германия от руините, победи хаоса, възстанови реда, постигна промишлен подем, ликвидира безработицата, създаде и въоръжи мощна армия, флот и авиация, скъса веригите на Версай, присъедини Австрия и Чехословакия, без да изгуби нито един германец, увеличи населението на страната с десет милиона души, завзе огромна, важна в стратегическо отношение територия, превърна обезоръжената, разорена Германия в свръхсилна държава, пред която треперят Англия и Франция — загниващи, увяхващи, търпящи провал след провал.

Но на кого ще заложи ТОЙ? На Хитлер ли, за когото работи времето, или на западните демокрации, чието време си отива? Кого ще защитава ТОЙ? Високомерната полска шляхта, която пороби четири и половина милиона украинци и милион и половина беларуси? Полша, която още миналата година се нахвърли като лешояд върху разкъсаната Чехословакия и й отне Тешинска Силезия? ТОЙ не е виновен, че надменни глупци управляват Полша. Защо не дадоха Данциг на германците? Защото нали Данциг си е германски град. Защо отказаха да пуснат през своята територия съветските войски? Толкова ли са силни, та да се карат с Германия и Русия едновременно? Поляците винаги са били несговорчив народ и сега не искат да водят реалистична политика. Нека си платят за това. Сега е късно Полша да мисли за грешките си. Утре Рибентроп ще бъде в Москва и ТОЙ ще подпише договор с Хитлер. Отдавна мисли за този съюз, беше сигурен, че Хитлер ще пожелае такъв съюз, увереността МУ най-сетне се оправда, не можеше да не се оправдае. Да се обедини със западните демокрации означава да се обрече на сигурно поражение. ТОЙ разбира това, разбира го и Хитлер.

През всичките тези години ТОЙ много бе размишлявал за Хитлер, намираше много общи неща в характерите, в съдбите на двамата. Също като НЕГО Хитлер на младини е писал стихове, пял е в детски хор, като дете е бил болнав, затворен и самотен, обича и познава историята, не знае и не иска да знае чужди езици. Също като НЕГО Хитлер притежава непоклатима воля, последователен и решителен е в постигането на набелязаната цел, долавя и най-малката опасност и моментално реагира, умее да си подбира верни хора и завинаги да се избавя от несигурните. Също като НЕГО е способен в маневрите.

Нима те, двамата велики дейци на съвремието, хора със сходни съдби, издигнали се на върха на властта само благодарение на себе си, превърнали страните си в свръхмощни световни държави, сплотили своите народи с високата идея на държавността, нима те двамата ще погубят народите си, държавите си и самите себе си във взаимна изтребителна война за радост на международната буржоазия, за ликуване на плутократите, които и двамата еднакво ненавиждат? Нима за НЕГО и за Хитлер, за техните народи, за техните страни няма достатъчно място на тази планета, експлоатирана от английските и френски империалисти? Светът е голям, в него има достатъчно територия и за Русия, и за Германия. Когато завладеят света, те ще намерят начин за съвместно съществуване. А ако потомците им не запазят тяхното наследство, толкова по-зле за потомците.

За „териториите на изток“ Хитлер е писал през двайсет и четвърта година. Тогава Русия беше слаба, изглеждала му е като лесна плячка. По-нататък Хитлер запази тази теза, за да измами Запада, та Западът да не му пречи да се въоръжава. Сега в света има друго разпределение на силите, Хитлер вече не маневрира, а върви към своята главна цел.

Преди няколко дена Рузвелт, президентът на Съединените щати, изпрати на Молотов телеграма: „Ако съветското правителство сключи договор с Хитлер, ясно е като бял ден, че щом завоюва Франция, Хитлер ще хвърли войските си срещу Русия.“ Какво разбира Рузвелт! Той разбира само интересите на американските банкери. То се знае, американските банкери не искат да виждат насреща си сплотена Европа. Те предпочитат да си имат работа с друга Европа: разрушен Съветски съюз, разрушена Германия, загниваща Франция, увяхваща Англия, една Европа, която ще бъде покорна на американските банкери. Такава Европа Рузвелт няма да види.

ТОЙ реши въпроса. Реши го окончателно. Сега до това окончателно решение стигна и Хитлер.