Анатолий Рибаков
Прах и пепел (25)

26.

Молотов мисли бавно, може да проточи нещата, а те не бива да се протакат. Хитлер смята да окупира Полша преди есенното разваляне на пътищата, значи, трябва да уреди отношенията си със Съветския съюз. Сега не ТОЙ, а Хитлер ще търси пътища за спогодба и ще се съгласи на отстъпки. ТОЙ няма да принуди Хитлер да се унижава, човек не забравя униженията и при първа възможност отмъщава. Но ТОЙ ще покаже на Хитлер, че прекрасно разбира ходовете му. Това ще бъдат преговори между ръководители на две свръхсилни държави, между хора с еднакви интереси.

СССР и Германия имат за противници Англия и Франция. ТОЙ изказа тази концепция преди десет години, сега тя изцяло се потвърди. Хитлер ще прегази Полша за месец-два. Но ако Франция и Англия влязат във война с Хитлер, това ще продължи много повече. Първата световна война продължи четири години, тази ще е още по-дълга. Те ще се изтощят, а през това време СССР ще стане най-голямата военна сила и ТОЙ ще диктува на изнурената от войни Европа своите условия.

По НЕГОВО указание съветникът в съветското търговско представителство в Берлин Астахов посети Министерството на външните работи на Германия и проведе разговор, чийто най-общ смисъл беше, че по въпросите на външната политика Германия и СССР нямат разногласия.

Една седмица по-късно германският посланик Шуленбург заяви на Молотов: „Време е да се заздравят отношенията между Германия и СССР. При решаването на полския въпрос руските интереси ще бъдат взети предвид. Англия не може и не желае да окаже помощ на СССР, тя ще накара СССР да вади кестените от огъня.“ Добро заявление. Но в Берлин казали на Астахов: „Ако СССР иска да застане на страната на противниците на Германия, германското правителство е готово да му стане противник.“

Това звучи заканително. ТОЙ няма да търпи подобен тон. Хитлер е нервен, до нападението над Полша остават три месеца, но той трябва да си владее нервите. Хитлер е истерик. След като Хинденбург приел клетвата му като канцлер на Германия, се разплакал. Чувствително германче. И в „Майн кампф“ пише, че като научил за ноемврийската революция през 1918 година в Германия, и тогава се разплакал. Плакал и когато пристигнал във Виена след присъединяването на Австрия към Германия, трогнат от завръщането си в родината. То се знае, крокодилски сълзи. Не пие, не пуши, вегетарианец е. И спокойно вкарва под ножа хиляди хора. Неуравновесен характер. Но с НЕГО ще трябва да си мери приказките.

Сталин нареди на Молотов да прекрати политическите преговори с Германия, да иска първо подписване на търговска спогодба. Молотов е майстор в такива тактики. Да протака, да влачи нещата е неговата стихия, неговата природа. През юни и юли всички опити на германците да продължат политическите преговори се натъкваха на хладната сдържаност на Молотов, която настояваше за подписването на търговската спогодба. И едва на 22 юли съветската преса най-сетне публикува съобщението: „Възобновени са преговорите за търговията и кредита между съветската и германската страни.“

И най-сетне, след пет дена, Астахов изпрати отчет за разговора си с водещия германски дипломат Шнуре, който се състоял на 25 юли в Берлин, в отделно помещение на луксозния ресторант „Евест“. Сигурно добре са похапнали, дипломатите обичат изисканата храна, големи гастрономи са, още повече че ядат и пият на държавна сметка.

Шнуре заявил от името на фюрера: „Германската политика е насочена срещу Англия. Това е решаващ фактор. От наша страна не може и дума да става за заплаха срещу Съветския съюз. Въпреки всички различия в мирогледите, има един общ момент в идеологията на Германия, Италия и Съветския съюз: противостоене на капиталистическата демокрация. Какво може да предложи Англия на Русия? Нито една цел, която да й подхожда. Какво можем да предложим ние? Разбиране за взаимните интереси, от което двете страни ще получат взаимна изгода.“

НЕГОВАТА тактика се оказа правилна. Главната грижа на Хитлер е ТОЙ да не се договори с Англия. Но какво конкретно предлага?

Сталин продиктува телеграма до Астахов:

„Ако германците искрено променят насоките си и наистина искат да подобрят отношенията си със СССР, те са длъжни да ни кажат как си представят конкретно това подобряване. Тук всичко зависи от германците.“

Телеграмата ще подпише Молотов. Но това не е телеграма от дипломат. Текстът е НЕГОВ. Хитлер ще разбере.

Хитлер разбра и Хитлер се разбърза. Отговорът му бе такъв: „От Балтийско до Черно море няма да има проблеми. На Балтика има място за двете държави. Германците ще уредят въпроса с Полша до една седмица. Ако руснаците пожелаят, Германия ще сключи с тях спогодба за съдбата на Полша.“

На другия ден довтаса Ворошилов със спешен доклад: в Монголия, в района на река Халхин-Гол, японците съсредоточили за генерално настъпление войски под командването на генерал Камацубара.

Заплахата от война на два фронта, онова, от което ТОЙ най-много се опасяваше, ставаше реална.

— За Халхин-Гол ще ми докладваш според развитието на събитията — каза Сталин. — Как вървят преговорите с английските и френските военни представители?

— Преговорите ще започнат утре. Главната трудност е, че Полша отказва да пусне през територията си нашите войски. Нали не можем да молим на колене Полша да приеме нашата помощ.

— Англия и Франция — каза Сталин — разчитат, че след като окупира Полша, Германия ще излезе до нашите граници и тази близост ще подтикне Хитлер към агресия срещу СССР. Те не се замислят за възможността Хитлер да нападне не нас, а тях. Какво пък, ще опитаме още веднъж да ги убедим в това. Ще видим какъв ще е резултатът от твоите преговори с техните военни представители. Едва ли ще се вразумят.

Говореше със силен грузински акцент и удряше с длан по бюрото.

Ворошилов седеше тихо, страхуваше се да не би с някое непохватно движение да предизвика гнева на другаря Сталин.

— Започвай преговорите, дръж се твърдо, пък ще видим — каза в заключение Сталин.