Анатолий Рибаков
Прах и пепел (20)

21.

В шест часа вечерта се събраха в просторния кабинет на Сталин, около дългата маса, покрита със зелено сукно. Малко встрани от другите седеше наркомът по външните работи Литвинов.

Сталин в защитнокафяв кител и панталони в същия цвят, напъхани в ботушите, се разхождаше из кабинета, но не покрай прозорците, както обикновено, а покрай стената, на която освен картата на СССР сега висеше и картата на Европа. На нея референтите му бяха обозначили новите граници на Германия и Чехословакия и бяха защриховали районите, които Германия, Полша и Унгария бяха отнели от Чехословакия. Всеки път, когато минаваше покрай картата, Сталин спираше, разглеждаше я и гневно наричаше Чембърлейн и Даладие „предатели, страхливци, търгаши“. Но Хитлер не закачаше. Хитлер си бе взел своето, как да не го вземе, като само се е тикало в ръцете му. И поляците са лешояди, налапали са Тешинска Силезия. Паяци в буркан! И чехите са се уплашили.

С Ворошилов Сталин се здрависа както обикновено, сякаш се бяха виждали вчера. Сърцето му подскочи чак до гърлото. Размина му се! Даряват му живота, всичко страшно отмина, Сталин е заменил гнева си с милост.

После слязоха на долния етаж и продължиха разговора си, докато вечеряха. Астматикът Жданов, дишайки тежко, коментираше преведените на руски последни съобщения на чуждестранните телеграфни агенции.

— Представителите на Чехословакия чакали цял ден в приемната. Извикали ги в един и половина през нощта. Хитлер и Мусолини вече се били оттеглили. Чембърлейн съобщил на чехословаците за спогодбата и им я дал да си я прочетат сами. Един от представителите на Чехословакия попитал очакват ли те отговор от неговото правителство. Отговорили му грубо, че не е нужен никакъв отговор, спогодбата е окончателна, Чехословакия с границите от 1918 година вече не съществува. И ето… Чуйте… — Жданов се огледа, убеди се, че го слушат. — Докато разговарял с чехословаците, Чембърлейн непрекъснато се прозявал…

— Типично британско високомерие — каза Сталин. — Веднъж видях във вестника снимка на този Чембърлейн: един такъв дълъг, дълъг и разбираш, мършав, кокалест, а главичката му мъничка, мъничка, прилича на едно допотопно изкопаемо животно. Забравих как се казваше…

— Птеродактил — подсказа му Жданов.

— Именно. — Сталин се обърна към мезетата.

На масата бяха сервирани коняк, водка, пушена пъструга, хайвер, гъби, хляб, някакви зелени ароматни треви, подправки и никакви колбаси, шунка, консерви — Сталин не ядеше такива неща. Хрушчов набоде с вилицата си мъничко корнишонче и го показа на Андреев: „Също главичката на оня Чембърлейн.“ Всички се засмяха. Като другите членове на Политбюро и Ворошилов си сложи в чинията малко мезе, но не си наля вино, не посмя. Сталин му хвърли един поглед, позасмя се:

— И на маршалите се разрешава чашка винце.

Ворошилов разцъфна в благодарна усмивка, наля си вино.

На другата маса в големи кастрони ги очакваха супите, до тях — купчинка чисти чинии. Всеки приближаваше, някои си сипваха борш, други бульон. Сталин повдигаше капаците на всички кастрони, надничаше в тях и без да се обръща към никого, мърмореше:

— Аха, зелева супа… И друга супа… Рибена чорба… Я да сипем рибена чорбица…

И Ворошилов побърза да си сипе след него рибена чорба.

После сервитьори донесоха съдове с второто. Накрая пиха чай, наливаха си го от голям самовар, чайникът със запарката се извисяваше на специално приспособление върху самоварната тръба.

Сталин беше със същия кител, както в кабинета. Само ботушите бе сменил с меки, светли, сахтиянени, с малинови орнаменти. И в апартамента бе окачена карта на Европа с обозначение на новите граници. И както в служебния кабинет, и тук Сталин често се спираше пред нея, ругаеше „мюнхенчаните“, Чембърлейн и Даладие, Англия и франция.

На другия ден, в шест часа вечерта отново се събраха в служебния кабинет на Сталин и отново завършиха заседанието с вечеря в неговия апартамент. Бяха постъпили нови съобщения: населението на Прага излязло на улиците с искане да не се отзовава армията от границите, да се обяви всеобща мобилизация, хората плачели. Но на първи октомври чехословашкото правителство съобщило по радиото, че капитулира. Същия ден германските войски пресекли границата и влезли на територията на Чехословакия.

Членовете на Политбюро дадоха воля на гнева си, като го стовариха върху Литвинов.

Особено се стараеше Молотов — не обичаше Литвинов: той единствен в правителството се държеше независимо. Сега се бе явила възможност да си разчисти сметките с него. Ето до какво доведе безогледната ориентация на Литвинов към Англия и Франция, говореше Молотов, сляпото му доверие към тези империалистически хищници! Вярно, другарят Литвинов дълги години е живял в Англия, смята се за човек с английска култура, говори английски по-добре от руски, и жена му е англичанка, но нима това е основание за такава късогледа политика? Това са не партийни, а еснафски основания. Молотов многозначително се поправи: в най-добрия случай еснафски основания.

Каганович, вперил с омраза в Литвинов студените си сини очи, го обвини, че в стремежа си към евтина популярност сред западната буржоазия Литвинов е пренебрегнал интересите на Съветския съюз. Защо не е предвидил, защо не е предусетил Мюнхен? Защо не е предупредил партийното ръководство? Трябва да се направят безпощадни изводи по отношение на Литвинов и неговия апарат.

Донякъде охлади страстите предпазливият Микоян. Той говори за състоянието на търговията между СССР и Запада, че германската страна бавела сключването на взаимна търговско-кредитна спогодба.

Ворошилов, още несъвзел се от страха, се присъедини към общия хор. Като попоглеждаше плахо Сталин, той прочете данни за съветските и чехословашките въоръжени сили. Срещу 43 германски дивизии СССР и Чехословакия можели незабавно да пуснат в действие 133 дивизии. Превесът е почти троен, Хитлер би претърпял неминуемо поражение. Но вместо да вдъхне на Чехословакия увереност в могъщата съветска подкрепа, Литвинов флиртувал с Англия и Франция, а те зад гърба му се наговорили с Германия.

Литвинов се държеше спокойно. Да, Англия и Франция се опитват да укротят Хитлер с цената на предателството. Техните надежди не са основателни. Хитлер крои далечни планове. И при нови Хитлерови агресии те ще разберат, че Хитлер трябва да бъде спрян, инак самите те ще станат негова жертва. Следователно, те не могат да изгубят съюзник като СССР. Ситуацията е тежка, но не безизходна. Не бива да губим присъствие на духа. Мюнхенската спогодба има силни противници на Запад. Когато се върнал в Лондон, Чембърлейн обявил: „Аз донесох мир.“ На което Уинстън Чърчил отговорил: „Ние претърпяхме пълно и съкрушително поражение. И не бива да смятаме, че с това всичко е приключено. Това е само началото.“ И такава е позицията не само на Чърчил, такова обществено мнение господства в Европа.

— Допускате ли, че Хитлер ще нападне СССР? — прекъсна го Молотов.

— Англия и Франция му се виждат по-лесни противници от СССР. Ако той започне европейска война, ще го направи, като нападне първо тях, а после вече нас.

— Приспивате нашата бдителност — грубо каза Каганович. — В чий интерес?

— Аз нямам други интереси освен интересите на моята страна и моята партия — отговори Литвинов.

— Празни думи! — сряза го Каганович и демонстративно се извърна.

Сталин взе думата в края на последното заседание. Но членовете на Политбюро чуха нещо съвсем различно от очакваното.

— Англия и Франция — каза Сталин — подтикват Хитлер към агресия срещу Съветския съюз. Към антисъветската коалиция се присъедини Япония, СССР се озова в опасна политическа изолация.

Той стана и продължи да говори, като се разхождаше из стаята, както обикновено, покрай прозорците, и поглеждаше светлините на Кремъл, осветената нощна Москва.

— Но какво да предприемем в тези условия? Другарят Литвинов ни уверява, че Хитлер ще нападне западните държави. Подобен вариант не е изключен, но преди всичко това трябва да разберат самите западни държави. — Сталин се спря пред Литвинов, протегна пръст към него. — Ако вие, другарю Литвинов, сте убеден, че жертви на хитлеристката агресия ще станат първо Франция и Англия, именно вие трябва да убедите в това ръководителите на Франция и Англия. Именно в това се заключава сега основната задача на нашата дипломация.

Литвинов и служителите от Наркомата по външните работи усърдно изпълняваха директивата на Сталин.

Но самият Сталин разбираше по съвсем различен начин главната задача на съветската дипломация.

След Мюнхенската спогодба всички видяха слабостта на Англия и Франция, техния страх пред Хитлер. И това ще подтикне Хитлер да нападне „вечния си враг“ Франция, омразната му Англия. За това Литвинов е прав. Но Хитлер ще ги нападне само ако има в тила си приятелски или поне неутрален Съветски съюз. Литвинов не разбира това и няма да осъществява сближаването на СССР с Германия. Вместо него го правят други. А Литвинов нека води преговори с Англия и франция, нека приспива бдителността им.

Безспорно Хитлер би възприел добре оставката на евреина Литвинов. ТОЙ ще го направи, когато отношенията МУ с Хитлер достигнат нужното ниво. Но няма да го унищожи. Не се знае как ще се извъртят събитията, Литвинов пак може да потрябва. В Англия и в САЩ той има добра репутация, нека продължава да ги убеждава. Други провеждат истинската политика, НЕГОВАТА политика. Тайните преговори води търговският представител в Германия Канделаки. И контактува не с Литвинов, а лично с НЕГО. Сега трябва да постави в течение на тайните преговори и Молотов.