Анатолий Рибаков
Прах и пепел (13)

13.

Когато получи нареждане да замине за Москва, Шарок се замисли.

Вечерта на седемнайсети февруари при Ежов бе организиран банкет по случай заминаването на Слуцки за Узбекистан. Същата нощ Слуцки бе умрял. И макар че в „Правда“ излезе кратък, но сърдечен некролог, той не измами Шарок. Москва не е Париж, там не е нужен препарат с десетдневно действие, там върви и еднодневен. И Шпигелглас изчезна, на мястото му има нов човек — Павел Анатолиевич Судоплатов.

Слуцки си беше обречен. Но от това, че бе арестуван и Шпигелглас, Шарок разбра: причината е в убийството на Лев Седов. С неговата смърт Зборовски изгуби и достъпа си до кореспонденцията на Троцки, и възможността да се внедри в най-близкото му обкръжение. Арестуваха и Серебрянски, и всичките му хора, включително и „Алексей“. На ти един боксьор с добър френски.

Заповедта бе дал Шпигелглас, препарата бе предал „Алексей“, а по-нататък бе действал Зборовски. Той, Шарок, нямаше никакво отношение към това, бе си помислил — несполучлива операция. Но Шарок познаваше своето учреждение. Там не действат никакви доводи и доказателства. Щом трябва да се „очисти отделът от хората на Шпигелглас“, ще очистят като едното нищо, ще го разстрелят и чиста работа.

Какво да прави, как да постъпи? Да замине ли, да избяга ли? Но къде? Да поиска убежище, да стане „невъзвращенец“? Ще го намерят. Както намериха и убиха Игнатий Райс. От друга страна, по никой начин не можеха да го нарочат за човек на Шпигелглас. При Шпигелглас го прати самият Ежов. Може би за да го замени при нужда. Възможно е да го вика за това. Нали тогава му каза: „Поогледайте се.“

Но Ежов бе назначен по съвместителство и за народен комисар по водния транспорт. Повече от странно назначение. Водният транспорт! Речните параходства — на кого е потрябвало всичко това?! И Ягода не го разстреляха веднага, а го назначиха за народен комисар по съобщенията и чак после го арестуваха. Но тогава веднага махнаха Ягода от НКВД, а Ежов не го махат, а той, Шарок, е човек на Ежов, пък и руснак, не някакъв си поляк или евреин като разните Слуцки и Шпигелгласовци. Трябва да отиде, пък да става каквото ще!

Както бе предполагал, с него разговаряха за историята със Седов, не го разпитваха, а така, събеседваха. Помолиха го да напише обяснителна записка. Шарок написа всичко, както си беше. А как беше? Седов се разболя, Шпигелглас изпрати „Алексей“, нареди на Шарок да го свърже със Зборовски, но без да присъства на срещата. Свърза ги. Не присъства. А след десет дена Седов умря. И толкоз. Шарок дълго мисли и внимателно добави: „Смъртта на Седов до голяма степен обезцени значението на «Лале» като източник на изключително важна информация и го лиши от възможността да се внедри в обкръжението на Л. Д. Троцки.“

Предаде обяснителната записка и отново се заточиха дни на очакване. Мотаеше се из отдела. Запозна се с Павел Анатолиевич Судоплатов, разказваше му за Третяков и Зборовски. Судоплатов, разбира се, знаеше всичко за тях, но слушаше внимателно, посръбвайки горещ чай. Газеше го грип, тресеше го, очите му сълзяха, носът му бе червен, изобщо не изглеждаше добре, но въпреки това направи на Шарок силно впечатление — хладен, безжалостен, истински разузнавач. Той му нареди засега да се запознае с текущите доклади на Зборовски за подготвяния в Париж учредителен конгрес на троцкисткия Ⅳ Интернационал.

На 20 юли за заместник на Ежов и началник на Главното управление за държавна сигурност бе назначен Лаврентий Павлович Берия. Всички разбраха: дните на Ежов в комисариата са преброени, Берия, близък на Сталин човек, е дошъл да замени Ежов. Тревогата още по-силно обзе Шарок — той се беше надявал само на Ежов. Ами сега? Няма за кого да се улови, няма кого да моли за помощ, нито едно познато лице, всички бяха изпоарестувани: Молчанов, Вутковски, Щейн, Дяков. Беше опасно дори да споменава, че е работил с тях, осъдените врагове на народа.

От старите познати му остана единствено Виктор Семьонович Абакумов. Сега имаше висок чин — началник на Ростовското областно управление на НКВД, едно от най-големите в комисариата. Хем в техния отдел беше прост деловодител. Взе да се издига, когато дойде Ежов. Сложи си в кабинета шкафове с конфискувани книги, а сигурно цял живот не бе прочел нито една. Тъп, необразован, псува на всяка втора дума, женкар, обича фокстрота, цял мечок, ама се мисли за голям танцьор. Но ако тогава Шарок не се беше застъпил за него, сега щеше да зъзне някъде на север като лагерен оперативен пълномощник. Обаче няма как да му го напомни — ще се обиди: значи излиза, че дължа всичко не на способностите си, не на беззаветната си преданост на делото на Ленин-Сталин, а на тебе, жалка шушумиго такава?! Само ще си спечели враг. Хората не обичат да им напомняш благодеянията си. Може би Абакумов изобщо не иска да си спомня за онова време. Нали именно той разпитваше своите бивши началници и колеги от Специалния отдел. По-добре да стои настрана от него. Абакумов често идваше в Москва, но Шарок не правеше опити да се срещне с него. Срещнаха се случайно, в коридора. Абакумов се движеше шумно, големите началници имат тази особеност. Не вика, не удря, не тропа с ботуши, обаче си личи, че е началник, на никого не прави път, напира като танк по средата на коридора, кима и на познати, и на непознати, и на часовите кима мимоходом, а те не му искат пропуск, познават го по физиономия.

И на Шарок кимна като на всички, между другото, в движение, но веднага се спря.

— Юра, ти ли си?

— Аз съм, Виктор Семьонович.

— Радвам се, че те виждам. Ти май си там?… — Абакумов кимна настрани, сякаш сочеше навън, отвъд границата.

— Май съм там.

— Оставаш ли, или се прибираш?

— Не мога да кажа точно, Виктор Семьонович, работата ни е такава: днес сме тук, утре — там… — И Шарок кимна настрани, сякаш сочеше отвъд границата.

Абакумов звучно се разсмя.

— Както пеехме в комсомола: „По морета, по вълни, днес сме тука, утре там“… — Неочаквано попита: — Абе ти ожени ли се?

— Не още.

— Все на път, а?

— Налага се.

— Слушай, ти имаш самостоятелен апартамент, спомням си, че го поливахме.

— Да, в същия апартамент съм.

— Знаеш ли разликата между комедията, драмата и трагедията?

— Ами — започна Шарок, — комедията е…

— Чакай — прекъсна го Абакумов, — аз ще ти обясня: когато има „с какво“, има „кого“, но няма „къде“ — това е комедия; когато има „с какво“, има „къде“, но няма „кого“ — това е драма; обаче когато има „къде“, има „кого“, но няма „с какво“, тогава вече е трагедия.

И отново звучно се разсмя.

— Разбра ли ме? Кобилки има ли?

— Че къде ги няма.

— Хайде утре вечер, в девет. Събери кворум, аз ще докарам фуража. Само че ми остави адреса, позабравил съм го.

Шарок му записа адреса, отказа да приеме „фуража“.

— Нищо не е нужно, Виктор Семьонович, вкъщи има всичко.

Предстоящото мероприятие вдъхна на Шарок известни надежди. Щом Абакумов иска да прекара една нощ с жени в неговия апартамент, значи Шарок е чист. Абакумов знае с кого може да се погуляе, а с кого не може. Знае, че с Ежов е свършено, а се държи уверено, значи има подкрепа и от другата страна.

Шарок се обади на Каля, заръча й да дойде на другия ден с приятелка, предупреди я:

— Ама да не се прави на недостъпна, схващаш ли?! За голям човек! От него зависят много неща за мен.

Каля обеща да направи каквото трябва. Сигурно сметна, че този човек ще помогне на Шарок да остане в Москва: тогава Юра ще се ожени за нея. То се знае, глупачка, но я бива женската, наша, вярна женска.

На другия ден Шарок се чувстваше по-добре. Обобщи донесенията на Зборовски за предстоящия конгрес на троцкисткия Ⅳ Интернационал. Официално беше обявено, че конгресът ще се състои в Лозана, а всъщност щеше да бъде открит в едно парижко предградие, във вилата на едни приятели на Троцки, съпрузите Росмер. Очакват се 30–40 души от 15–16 страни, Зборовски беше изпратил списъка на тези страни и на предполагаемите делегати. Задачата на конгреса беше да утвърди „Световна партия за социална революция“. В края на работния ден Шарок докладва обобщението си на Судоплатов. Той му нареди да поиска от Зборовски списък на всички технически сътрудници на конгреса.

— Павел Анатолиевич — каза Шарок, — тази вечер имам малко лична работа. Разрешете ми да си тръгна към седем часа.

— Моля, когато искате, довечера няма да ми трябвате.

Шарок се върна в кабинета си, заключи чекмеджетата на бюрото, угаси настолната лампа и в този момент иззвъня вътрешният телефон: нареждаха на Шарок незабавно да се яви при народния комисар другаря Ежов.

Отново, като преди две години, по дългите коридори Шарок тръгна към лявото крило на комисариата, изкачва се, слиза по стълби, на всяка площадка показваше удостоверението си на часови, отново обмисляше защо ли го вика Ежов. Абакумов да му е казал нещо? Едва ли, Шарок за нищо не го бе молил. Париж? Всичко е докладвано на Судоплатов. Има и друго: външният отдел сега е подчинен на Берия. Значи Ежов действа през главата му? А после Берия ще си го изкара на него, на Шарок. Изобщо, това повикване не обещава нищо добро.

Заедно със секретаря Шарок прекоси познатия кабинет. Същото огромно писалище, остъклените шкафове покрай стените, завесите на прозорците, същите скъпи мебели и портретът на другаря Сталин над креслото. Секретарят почука, разнесе се дрезгав глас: „Влез!“ Секретарят отвори вратата, пусна Шарок да влезе и си тръгна.

В малката стая на дивана седеше Ежов със запретнати ръкави на ризата, чорлав, на масата — цяла батарея бутилки, в чиниите — мезета. Огледа Шарок с мътни очи. Иззвъня телефонът. Ежов вдигна слушалката, послуша малко, грубо отговори:

— Обясних ви всичко на руски. Не ме ли разбрахте? Е, вървете тогава на…

Мръсно изпсува и тресна слушалката. Беше не само пиян, а и възбуден и разтревожен. Отново с мътни очи, мнително огледа Шарок.

— Отчетохте ли се?

— Тъй вярно, другарю народен комисар, отчетох се — рапортува изопнат в стойка „мирно“ Шарок.

Ежов не го покани да седне.

— Не ви ли омръзна да живеете далеч от Родината?

— Служба, другарю народен комисар.

— Служба… Службата може да се смени.

— Както заповядате, другарю народен комисар.

— Ами ако ти заповядам да преминеш на работа в Народния комисариат по водния транспорт? Как ще реагираш?

— Заповедта си е заповед, другарю народен комисар.

— Какво си ми загъгнал: заповед, та заповед… Питам те: искаш ли да дойдеш при мен на работа в Наркомата по водния транспорт?

Мисълта на Шарок трескаво работеше. В органите стана опасно, не е зле да премине на цивилна работа, но още по-опасно е да свързва съдбата си с Ежов.

— Защо мълчиш?

— Не знам каква ще е работата, другарю народен комисар.

— Работа има, работници няма, всички са вредители и дърдорковци, ясно?

— Ясно. Но по образование аз съм юрист, затова ме взеха тук. А речният транспорт… Дори не знам какво е то.

Ежов пак пийна от чашката си, пошари с очи по масата, но не си взе от мезетата. Без да поглежда Шарок, каза:

— Ще те уредим по специалността ти. Има и юридически отдел, и „Личен състав“, и спецотдел.

— Разрешете ми да помисля, другарю народен комисар.

Ежов вдигна към него мътните си очи, изгледа го злобно, сърцето на Шарок се сви от страх.

— Не искаш! — зловещо заключи Ежов.

— Искам да помисля, другарю…

— Всичко разбрах! — прекъсна го Ежов. — Върви си!