Мишел Моран
Нефертари — Царицата воин (32)

Историческа бележка

Рамзес II е един от най-известните древноегипетски владетели и за него е писано много. Копие на неговия договор от Кадеш, написано с клинообразно писмо и открито в Хатуша, виси в сградата на ООН в Ню Йорк като най-ранния пример за международен договор в световната история. Освен това се смята, че Рамзес е фараонът, създал някои от най-посещаваните места в Египет: гробницата на Нефертари, Рамезеума, голяма част от „Пи-Рамзес“, Луксор, хипостилната зала в Карнак и зашеметяващите посмъртни храмове в Нубия (или, както ги наричаме днес, храмовете от Абу Симбел). Рамзес надживява повечето от децата си и доживява до повече от деветдесет години. Цели поколения се раждат и умират, без да познават друг фараон. За тях Рамзес навярно е приличал на безсмъртен цар. Когато през 1881 година откриват мумията му, египтолозите успяват да определят, че някога е бил висок метър и седемдесет, с яркочервена коса и голям нос, който са наследили и синовете му. Но в знанията ни за Деветнайсетата династия на древен Египет има и много пропуски и макар че се опитах да се придържам към известните родословни дървета, събития и характери на героите, запълних тези дупки в историята по възможно най-находчивия начин. Затова тази книга е преди всичко художествена измислица. Съжалявам, че не успях да включа в романа всички важни хора в живота на Рамзес, но Сети, Туя, Рахотеп, Пасер и много други са основани на исторически личности, на които се опитах да бъда вярна.

В историята Рамзес е останал като велик воин и голям строител, макар че най-прочутата му битка — битката при Кадеш — завършва не с победа, а с примирие. Но изображенията от храма му в Абу Симбел го показват как препуска в битката с колесницата си, увил около себе си поводите на коня си, и смазва хетите в това, което представя като бляскав триумф. Рамзес е майстор на публичния имидж и на редовно обновяваната си Стена на прокламациите често описва последното си завоевание, независимо дали е успешно от техническа гледна точка, или не. Смята се, че Нефертари го е придружавала в тази прочута битка. На шестнайсет години тя става велика съпруга вместо Изет.

Също като с Нефертити, не е известно дали Нефертари е родила близнаци, но аз използвах този елемент от сюжета, за да създам връзка между Нефертари и прочутата царица еретичка. Исторически не е известно как точно са свързани Нефертари и Нефертити. За да може Нефертари да е била дъщеря на Мутноджмет, времето на Хоремхеб като фараон трябва да е било много по-кратко от неправдоподобните петдесет и девет години, през които се твърди, че е управлявал той. След като унищожава града на Нефертити, Амарна, и си присвоява надгробния храм на Ейе в Мединет Хабу, Хоремхеб заличава Нефертити и семейството й от стените на Египет, а после добавя годините на управлението им към своето собствено. Египетският историк Мането записва, че истинското царуване на Хоремхеб е продължило само няколко кратки години. Ако случаят е бил такъв, Нефертари може наистина да е била дъщеря на Мутноджмет. Но всичко това са само предположения.

Нещо, което се знае със сигурност, е че женитбата на Нефертари и Рамзес е била брак по любов. И до днес все още съществуват сгради и поезия, които свидетелстват за това, и в една от по-прочутите поеми на Рамзес той нарича Нефертари „тази, за която слънцето изгрява“. Поезията, която й е посветил, може да се види от Луксор до Абу Симбел. В едно писмо до хетската царица Пудухепа името на Нефертари се появява най-отдолу и е очевидно, че тя е играла голяма роля във външните работи на Египет. Великата съпруга на Рамзес му ражда най-малко шест деца, но нито едно от тях не живее достатъчно дълго, за да стане фараон след него. Всъщност наследник на Рамзес става синът на Изет, Меренптах. Но макар че в този роман Изет е представена като вероломна принцеса, е невъзможно да знаем каква е била в действителност, както не можем да знаем и много други неща. Позволих си известна волност, като приписах смъртта на фараон Сети на отрова, тъй като той умира от неизвестни причини, когато е около четирийсетгодишен. И макар че много от мумиите на членовете на Осемнайсетата династия така и не са идентифицирани със сигурност, включително и тези на фараон Ейе и царица Анхесенамон, предпочетох да обясня внезапното им изчезване от архивите с пожар.

Онези читатели, които са запознати с древен Египет, ще забележат, че някои от историческите имена са променени. Например и „Луксор“, и „Тива“ са съвременни названия, но са далеч по-лесно разпознаваеми от древните имена „Ипет ресит“ и „Уасет“. С оглед на простотата реших да използвам „Изет“ вместо „Изетнофрет“ и „Амонхер“ вместо дългото и далеч по-трудно за произнасяне „Амонхикхепешеф“. Разбира се, най-очевидната промяна е тази на „Мойсей“ в „Яхмос“. Читателите, които търсят в историята библейския Мойсей, ще останат разочаровани. С изключение на Стария завет, няма доказателства, че Мойсей е съществувал — поне не и археологически доказателства. Това, което се знае със сигурност, е че по това време в Египет съществува група хора, наречена хабиру, макар че така и не е доказано дали са свързани с евреите или с Библията. С толкова оскъдни исторически данни и предвид факта, че се опитвах да пресъздам събитията така, както може би са се случили, реших да създам образа на Яхмос. Споменавам в романа за мита за Саргон, в който една велика жрица слага детето, което й е било забранено да ражда, в кошница и го пуска по реката, където го открива царският водоносец. Този мит предхожда библейския Мойсей с хиляда години, така, както Кодексът на Хамурапи — сборник със закони, предполагаемо дадени на вавилонския цар от бога на слънцето Шамаш на върха на една планина, предхожда Мойсей с половин хилядолетие. Исках да превърна тези митове в част от романа, защото те навярно са били познати на египтяните, така, както вавилонците сигурно са познавали най-важните египетски легенди.

Но за всяка дупка в историята, която трябваше да запълня, имаше множество факти, които включих и които може да приличат на художествена измислица. Например, Рамзес наистина се сражава с пиратите шерден и се смята, че Троянската война се е състояла по времето, когато в Египет властва Деветнайсетата династия. По време на прочутата битка при Кадеш наистина залавят шпиони, които предоставят информация за чакащата хетска армия, а смъртта на цар Муватали става причина синът му да избяга в двора на Рамзес, където търси помощ. Ако в някои отношения светът на древните египтяни изглежда така смайващо съвременен, това се дължи на факта, че те използват множество предмети, които много от нас биха сметнали за доста съвременни: люлки, легла, чаршафи, парфюми, кремове за лице и сгъваеми столове за пестене на място. И макар изобретението, открито от Пенре в гробницата на Мерира, да изглежда невероятно, това е първият записан случай на използване на шадуф в цял Египет.

Що се отнася до царица Нефертари, тя управлява поне двайсет и пет години редом с Рамзес. В Абу Симбел той й построява надгробен храм редом до своя и два пъти в годината изгряващото слънце осветява статуите така, както в романа. Нефертари е погребана в гробница QV66 в Долината на цариците и нейната гробница е най-голямата и най-изумителната от всички, открити в некропола. На една стена в погребалната камера Рамзес описва любовта си към нея по следния начин: „Любовта ми е неповторима и никоя друга не може да се мери с нея… Със смъртта си тя открадна сърцето ми“.