Мишел Моран
Нефертари — Царицата воин (3)

Глава 1
Фараон на Горен Египет

— Не мърдай! — укори ме Пасер с рязък тон.

Макар че беше само мой учител и не можеше да нарежда на една принцеса какво да прави, щеше да ми възложи да преписвам допълнителни редове, ако не се подчинях. Спрях да се въртя в роклята си от мъниста и застанах послушно заедно с другите деца от харема на фараон Сети. Но сега, когато бях тринайсетгодишна, нетърпението се бе превърнало в моя постоянна черта. Освен това можех да видя само позлатения колан на жената пред мен. По бялата й ленена роба се виждаха големи петна от пот, която се стичаше изпод перуката и капеше по врата й. Веднага щом Рамзес преминеше покрай нас в царската процесия, дворът щеше да може да се спаси от жегата и да го последва в хладната сянка на храма. Но процесията се движеше ужасно бавно. Погледнах към Пасер, който търсеше открита пътека към предната част на тълпата.

— Сега, когато стане съвладетел, Рамзес ще спре ли да учи с нас? — попитах.

— Да — отговори разсеяно Пасер, хвана ме за ръката и ни проби път през морето от тела. — Направете път за принцеса Нефертари! Направете път!

Жени с деца заотстъпваха назад и накрая двамата се озовахме край самия ръб на пътя. По цялата дължина на Пътя на сфинксовете горяха и пушеха високи гърнета с тамян и изпълваха въздуха със свещения аромат на kyphi^[1], който щеше да привлече към този ден възможно най-благоприятните предсказания.

Пътят се огласи от металическия звук на тръби и Пасер ме тласна напред.

— Принцът идва!

— Виждам принца всеки ден — измърморих намусено. Рамзес беше единственият син на фараон Сети и сега, когато бе навършил седемнайсет, щеше да се раздели с детството си. Вече нямаше да учим заедно в едубата^[2], нямаше да ловуваме заедно следобед. По онова време коронацията му не представляваше интерес за мен, но когато се появи пред погледа ми, дори и аз затаих дъх. От широката огърлица от лапис лазули на врата му до златните гривни на китките и глезените си, той беше отрупан с бижута. Червената му коса блестеше като мед на слънцето, а на кръста му висеше тежък меч. Хиляди египтяни се устремиха напред, за да го видят, а докато той преминаваше покрай мен в процесията, аз посегнах и дръпнах косата му. Макар че Пасер рязко си пое въздух, фараон Сети се засмя и цялата процесия спря.

— Малка Нефертари — потупа ме той по главата.

— Малка ли? — изпъчих гърди. — Не съм малка.

Бях на тринайсет и след един месец щях да стана на четиринайсет.

Фараон Сети се подсмихна на упоритостта ми.

— Значи, малка само на ръст — увери ме той. — А къде е онази твоя решителна бавачка?

— Мерит ли? В двореца, подготвя се за пиршеството.

— Е, добре, кажи на Мерит, че довечера искам да я видя в Голямата зала. Трябва да я научим да се усмихва също толкова красиво, колкото теб.

Той ме щипна по бузите и процесията продължи към хладните недра на храма.

— Стой близо до мен — нареди Пасер.

— Защо? Никога преди не си имал нищо против да се отдалечавам.

Тълпата ни понесе вътре в храма заедно с останалата част от двора и мъчителната жега на деня най-после остана зад гърба ни. В слабо осветените коридори един жрец, облечен в дългата бяла роба на Амон, бързо ни поведе към най-вътрешната част на светилището. Притиснах длан към хладните каменни плочи, върху които бяха изваяни и изрисувани образи на боговете. Лицата им бяха застинали в изражения на радост, сякаш се радваха да видят, че сме дошли.

— Внимавай за изображенията — предупреди ме рязко Пасер.

— Къде отиваме?

— В сърцето на светилището.

Коридорът се разшири в стая със сводест таван и през тълпата премина шепот на изненада. В полумрака нагоре се издигаха гранитни колони, а таванът със сини плочки бе инкрустиран със сребро, за да прилича на блесналото нощно небе. На оцветен подиум чакаха група жреци на Амон и аз тъжно си помислих, че когато Рамзес стане съвладетел, той никога вече няма да бъде безгрижен принц в тресавищата. Но ми оставаха другите деца от едубата и аз огледах препълненото помещение в търсене на някой приятел.

— Аша! — повиках го и когато ме зърна заедно с нашия учител, той си запроправя път към нас.

Както обикновено, черната му коса беше прибрана в стегната плитка; когато ловувахме, тя се развяваше след него като камшик. Макар че често пъти точно неговата стрела поваляше бика, той никога не се приближаваше пръв към плячката, което бе подтикнало фараона да го нарече „Аша Предпазливия“. Но докато Аша беше предпазлив, Рамзес беше импулсивен. По време на лов той винаги се втурваше напред, дори по най-опасните пътища, и собственият му баща го наричаше „Рамзес Припрения“. Разбира се, това беше лична шега само между тях двамата и никой друг освен фараон Сети не го наричаше така. Усмихнах се на Аша в знак на поздрав, но погледът на Пасер не беше толкова приветствен.

— Защо не си на подиума с принца?

— Но церемонията няма да започне, преди да надуят тръбите — обясни Аша. Когато Пасер въздъхна, Аша се обърна към мен: — Какво има? Не се ли радваш?

— Как да се радвам — попитах, — когато Рамзес ще прекарва цялото си време в Залата за аудиенции, а след няма и една година ти ще заминеш и ще постъпиш във войската?

Аша се размърда неловко в кожения си нагръдник.

— Всъщност, ако ще ставам пълководец — обясни той, — обучението ми трябва да започне още този месец.

Тръбите изреваха и когато аз отворих уста да възразя, той се обърна.

— Време е! — и дългата му плитка изчезна сред тълпата.

В храма се възцари продължително мълчание и аз вдигнах глава към Пасер, който избягна погледа ми.

— Какво прави тя тук? — изсъска нечий глас и аз разбрах, без да се обръщам, че жената говори за мен. — Само ще донесе лош късмет на днешния ден.

Пасер погледна надолу към мен. Жреците подеха химните си към Амон, а аз се престорих, че не съм чула шепота на жената. Вместо това проследих с поглед как великият жрец Рахотеп излиза от сенките. На раменете му висеше леопардова кожа и докато той бавно слизаше по стъпалата на подиума, децата до мен поглеждаха настрани. Лицето му изглеждаше застинало, като маска, която никога не спира да се хили, а лявото му око все още беше червено като халцедон. Гъсти облаци тамян изпълваха най-вътрешната част на светилището, но Рахотеп изглеждаше неуязвим за пушека. Той вдигна в ръцете си короната хеджет и без да примигне, я положи върху златното чело на Рамзес.

— Нека великият бог Амон прегърне Рамзес II, защото сега той е фараон на Горен Египет.

Дворът избухна в бурно ликуване, а аз почувствах, че сърцето ми се свива. Размахах ветрилото си, за да прогоня острия мирис на парфюм под женски мишници. Деца забиха камбани от слонова кост и шумът изпълни цялата зала. Сети, който сега беше владетел само на Долен Египет, се усмихна широко. А после стотици придворни се раздвижиха и ме смачкаха между украсените си с колани тела.

— Ела. Отиваме в двореца! — изкрещя Пасер.

Хвърлих бърз поглед назад.

— Ами Аша?

— Ще трябва да те намери по-късно.

* * *

Сановници от всички царства в света дойдоха в двореца „Малката“, за да отпразнуват коронацията на Рамзес. Стоях пред входа на Голямата зала, където дворът вечеряше всеки ден, и се възхищавах на сиянието на хиляда маслени лампи, които разпръскваха светлината си по излъсканите плочки. Помещението бе изпълнено с мъже и жени, облечени в най-хубавите си поли и рокли от мъниста.

— Виждала ли си някога толкова много хора?

Обърнах се.

— Аша! — възкликнах. — Къде беше?

— Баща ми ме искаше в конюшните, за да се подготвя…

— За времето си в армията?

Скръстих ръце на гърдите си и когато Аша видя, че наистина съм разстроена, ми се усмихна обезоръжаващо.

— Но сега съм тук, с теб.

Улови ме за ръката и ме поведе към залата.

— Видя ли посланиците, които пристигнаха? Обзалагам се, че можеш да разговаряш с всеки един от тях.

— Не знам езика на шасу — отговорих, просто за да му направя напук.

— Но говориш всички други езици! Ако не беше момиче, можеше да станеш министър.

Той погледна към другия край на залата и посочи с ръка.

— Погледни!

Проследих погледа му до фараон Сети и царица Туя на царския подиум. Царицата никога не ходеше никъде без Аджо и сега кучето с черна и бяла козина бе отпуснало заострената си глава в скута й. Макар че iwiw на царицата бе резултат на чифтосване с цел лов на зайци в блатата, най-голямото разстояние, което Аджо бе изминавал някога, беше от покритото си с пера ложе до купичката с вода. Сега, когато Рамзес беше станал фараон на Горен Египет, до трона на майка му бе поставен още един, трети.

— Значи Рамзес ще седи заедно с родителите си — измърморих мрачно. Той винаги се беше хранил с мен под подиума, на дългата маса, на която седяха най-важните членове на двора. А сега, когато бяха преместили стола му, видях, че моят стол е поставен до Уосерит, великата жрица на Хатор. И Аша го видя и поклати глава.

— Жалко, че не можеш да седиш с мен. За какво ще си говориш с Уосерит?

— Подозирам, че за нищо.

— Поне не са те сложили до Хенутауи. Мислиш ли, че сега може да ти проговори?

Цяла Тива беше запленена от Хенутауи, не само защото беше една от двете по-малки сестри на фараон Сети, а защото в цял Египет нямаше друга жена, която да се отличава с такава омагьосваща красота. Устните й бяха грижливо боядисани в цвета на червената роба на богинята Изида. Единствено на жриците беше позволено да носят този цвят. Като седемгодишно дете останах омаяна от начина, по който плащът й се извиваше около сандалите, като леко движеща се вода покрай носа на кораба. Тогава си помислих, че Хенутауи е най-красивата жена, която ще видя някога, и тази вечер видях, че все още съм права. Но макар че се бяхме хранили на една и съща маса, откакто се помнех, не си спомнях дори един случай, в който да е говорила с мен. Въздъхнах.

— Съмнявам се.

— Не се тревожи, Нефер — потупа ме по рамото Аша като по-голям брат. — Сигурен съм, че ще си намериш приятели.

Той прекоси залата и аз проследих с поглед как поздравява баща си на масата на пълководците. „Скоро“ — помислих си — „ще се превърне в един от тези мъже, ще носи плитките си събрани в примка на тила, няма да ходи никъде без меча си.“ Когато Аша каза нещо, което накара баща му да се разсмее, си помислих за майка си, царица Мутноджмет. Ако беше жива, това щеше да бъде нейният двор, изпълнен с нейните приятели, министри и смях. С жени, които никога не биха посмели да клюкарстват шепнешком за мен, защото вместо излишна принцеса щях да бъда принцесата.

Заех мястото си до Уосерит и един хетски принц ми се усмихна. По гърба му се спускаха трите дълги плитки, които носеха само хетите, и в качеството му на почетен гост столът му беше поставен отдясно на Хенутауи. Но никой не си беше спомнил хетския обичай най-напред да се предлага хляб на най-важния гост. Взех недокоснатата купа и му я подадох.

Той тъкмо щеше да ми благодари, когато Хенутауи сложи стройната си ръка върху неговата и се обади:

— За египетския двор е чест да приеме принца на Хети като гост на коронацията на племенника ми.

Министрите и всички други на масата вдигнаха чашите си и когато принцът отговори бавно на хетски, Хенутауи се засмя. Но това, което каза той, не беше смешно. Погледът му обходи масата за помощ и когато никой не му се притече в отговор, той погледна към мен.

— Казва, че макар днешният ден да е щастлив — преведох аз, — се надява, че фараон Сети ще живее още много години и няма да завещае прекалено скоро на Рамзес трона на Долен Египет.

Хенутауи пребледня и аз веднага разбрах, че съм сбъркала, като се обадих.

— Интелигентно момиче — каза принцът на развален египетски.

Но Хенутауи присви очи.

— Интелигентно? Дори един папагал може да се научи да подражава на чутото.

— Стига, жрицо. Нефертари е много умна — обади се министър Анемро. — Никой друг не се сети да подаде хляб на принца, когато седна на масата.

— Естествено, че се сети! — отвърна рязко Хенутауи. — Сигурно го е научила от леля си. Доколкото си спомням, царицата еретичка толкова много обичаше хетите, че ги покани в Амарна, където ни донесоха големия мор. Учудвам се, че брат ни изобщо й позволява да седи сред нас.

Уосерит се намръщи.

— Това се случи много отдавна. Нефертари няма вина за това коя е леля й.

Тя се обърна към мен.

— Това няма значение — каза ми благо.

— Няма ли? — попита злорадо Хенутауи. — Защо тогава Рамзес обмисля възможността да се ожени за Изет вместо за нашата принцеса?

Свалих чашата си на масата. Хенутауи продължи:

— Разбира се, нямам представа какво ще прави Нефертари, ако не стане съпруга на Рамзес. Може би ти ще я прибереш, Уосерит — изгледа тя по-малката си сестра, великата жрица на богинята крава Хатор. — Чух, че храмът ти има нужда от добри юници.

Няколко от придворните на масата ни се подсмихнаха, а Хенутауи ме погледна така, както някоя змия гледа вечерята си.

Уосерит прочисти гърлото си.

— Не знам защо брат ни те търпи.

Хенутауи протегна ръка към хетския принц, двамата станаха и се включиха в танците. Когато започна музиката, Уосерит се наведе към мен.

— Сега трябва да внимаваш със сестра ми. Хенутауи има много влиятелни приятели в двореца и може да съсипе живота ти в Тива, стига да пожелае.

— Защото преведох думите на принца?

— Защото Хенутауи има интерес Изет да стане велика съпруга на Рамзес, а се говореше, че Рамзес е мислил да те помоли ти да заемеш това място. Предвид миналото ти това е малко вероятно, но въпреки това сестра ми ще бъде повече от щастлива, ако просто изчезнеш. Ако искаш да оцелееш в този дворец, Нефертари, ти предлагам да помислиш какво ще бъде мястото ти в него. Тази вечер детството на Рамзес приключи, а приятелят ти Аша скоро ще постъпи във войската. Какво ще правиш? Ти си родена принцеса, а майка ти беше царица. Но когато тя умря, с нея умря и твоето място в този двор. Нямаш никой, който да те направлява, и точно затова ти позволяват да дивееш, да ходиш на лов с момчетата и да дърпаш Рамзес за косата.

Изчервих се. Мислех, че Уосерит е на моя страна.

— О, фараон Сети го смята за много сладко — призна тя. — А ти наистина си сладка. Но след две години това поведение няма да бъде толкова чаровно. Какво ще правиш, когато станеш на двайсет? А на трийсет? Когато похарчиш всичкото злато, което наследи, кой ще те издържа? Пасер никога ли не ти е говорил за това?

Прихванах устната си със зъби, за да спра треперенето й.

— Не.

Уосерит вдигна вежди.

— Никой от учителите ти?

Поклатих глава.

— Значи имаш още много да учиш, колкото и добър да е хетският ти.

* * *

Вечерта, докато се приготвях за лягане, дойката ми забеляза необичайното ми мълчание.

— Какво? Защо не се упражняваш по чужди езици, господарке?

Тя наля топла вода от една кана в купа и извади плат, за да си измие лицето.

— Какъв е смисълът да се упражнявам? — попитах. — Кога ще ги използвам? Министрите, а не излишните принцеси, учат чужди езици. И след като момичетата не могат да стават министри…

Мерит издърпа едно столче по плочките и седна до мен. Огледа изпитателно лицето ми в излъскания бронз. Никоя дойка на този свят не би могла да се различава повече от повереницата си. Мерит беше с едри кости, докато моите бяха дребни. Рамзес обичаше да казва, че когато се ядоса, вратът й се издува под брадичката като торбичка на дебел пеликан. Беше налята в ханша и гърдите, а аз нямах нито ханш, нито гърди. Беше моя дойка, откакто майка ми бе умряла при раждането ми, и аз я обичах като родна mawat. Сега погледът й се смекчи, когато се досети какво ме безпокои.

— Аха! — въздъхна дълбоко тя. — Държиш се така, защото Рамзес ще се ожени за Изет.

Погледнах към отражението й в огледалото.

— Значи е истина?

Тя вдигна рамене.

— В двореца се говори за това.

Размърда заобления си задник на столчето и фаянсовите гривни на краката й задрънчаха.

— Аз, разбира се, хранех надеждата да се ожени за теб.

— За мен ли?

Спомних си думите на Уосерит и я погледнах смаяно.

— Но защо?

Тя взе плата от ръцете ми и го изстиска в купата.

— Защото си дъщеря на царица въпреки връзката ти с Еретика и съпругата му.

Говореше за Нефертити и нейния съпруг, Ехнатон, които бяха прогонили боговете на Египет и бяха разгневили Амон. Имената им никога не се споменаваха в Тива. Те бяха просто „Еретиците“ и още преди да разбера какво означава тази дума, знаех, че е нещо лошо. Сега се опитах да си представя как Рамзес ме поглежда с големите си сини очи и ме моли да стана негова съпруга и по тялото ми пропълзя топлина. Мерит продължи:

— Майка ти щеше да очаква да се омъжиш за цар.

— А ако не се омъжа?

Ами ако Рамзес не изпитваше към мен същите чувства, които изпитвах аз към него?

— Тогава ще станеш жрица. Но ти ходиш всеки ден в храма на Амон и си виждала как живеят жриците — предупреди ме тя и ми направи знак да стана заедно с нея. — Няма да има нито хубави коне, нито колесници.

Вдигнах ръце и Мерит съблече роклята ми от мъниста.

— Дори ако стана велика жрица?

Мерит се разсмя.

— Да не би вече да кроиш планове за смъртта на Хенутауи?

Изчервих се.

— Разбира се, че не.

— Е, добре, ти си на тринайсет. Почти на четиринайсет. Време е да решиш какво ще бъде мястото ти в този дворец.

— Защо тази вечер всички ми го напомнят?

— Защото коронацията на царя променя всичко.

Облякох си чиста риза и когато се отпуснах в леглото, Мерит погледна към мен.

— Имаш очи като на Тефер — промълви нежно тя. — Направо блестят на светлината на лампата.

Петнистият ми miw се сгуши по-близо до мен и когато ни видя заедно, Мерит се усмихна.

— Две зеленооки красиви създания — каза тя.

— Не толкова красиви, колкото Изет.

Мерит седна на ръба на леглото ми.

— Можеш да се мериш с всяко момиче в този дворец.

Завъртях очи и извърнах лице настрана.

— Няма нужда да се преструваш. Знам, че изобщо не съм като Изет…

— Изет е с три години по-голяма от теб. След година-две ще си жена и тялото ти ще е съзряло.

— Аша казва, че никога няма да порасна, че когато стана на двайсет, пак ще съм си ниска като джуджетата на Сети.

Мерит издаде брадичка напред и пеликанската торбичка се заклати гневно.

— И какво си въобразява Аша, че знае за джуджетата? Един ден ще станеш също толкова висока и красива, колкото Изет! Или ако не толкова висока — добави внимателно тя, — поне също толкова красива. Кое друго момиче в този дворец има очи като твоите? Те са също толкова хубави, колкото очите на майка ти. И имаш усмивката на леля си.

— Изобщо не приличам на леля си! — възразих сърдито.

Но Мерит бе израснала в двора на Нефертити и Ехнатон, така че със сигурност знаеше дали това е важно. Баща й бил важен министър, а Мерит станала дойка на децата на Нефертити. В ужасния мор, който избухнал в Амарна, Мерит загубила семейството си и две от дъщерите на Нефертити, за които се грижела. Но пред мен никога не споменаваше за това и знаех, че иска да забрави това време преди двайсет години. Бях сигурна и в още нещо: Пасер ни беше преподавал, че великият жрец Рахотеп някога също е служил на леля ми, но се страхувах да попитам Мерит и да разбера със сигурност. Такова беше миналото ми: присвити очи, шепот и несигурност. Поклатих глава и измърморих:

— Изобщо не приличам на леля си.

Мерит вдигна вежди.

— Тя може и да беше еретичка — прошепна, — но беше най-голямата красавица, която се е раждала някога в Египет.

— По-хубава от Хенутауи ли? — усъмних се.

— Хенутауи е само евтин бронз, докато леля ти беше чисто злато.

Опитах се да си представя лице, по-красиво от това на Хенутауи, но не успях. Тайно ми се прииска в Тива да беше останало изображение на Нефертити.

— Как мислиш, дали Рамзес ще избере Изет, защото съм роднина на царицата еретичка?

Мерит придърпа завивките над гърдите ми и Тефер нададе възмутен вой.

— Мисля, че Рамзес ще избере Изет, защото ти си на тринайсет, а той — на седемнайсет. Но скоро, господарке, ще бъдеш жена и ще си готова за бъдещето, което избереш, каквото и да е то.