Мишел Моран
Нефертари — Царицата воин (11)

Глава 9
Просто брак

Когато пристигнахме в „Малката“, кеят бе изпълнен с високите носове на корабите на фараон Сети. Сините им и златни знамена плющяха на вятъра, а под тях армия от слуги товареше вещите на фараона и царицата му за пътуването на север. Видях статуята на Сети, грижливо увита в плат, и сандъци толкова големи, че четирима мъже бяха нарамили прътове само за да ги носят. Камерхери, писари, ветрилоносци, сандалоносци, та дори и пратеници от чужди дворове бързаха да си съберат вещите за Аварис, откъдето Сети щеше да управлява Долен Египет, докато Рамзес управлява Горното царство от Тива.

— Мислех, че днес фараонът ще оповести преместването? — попитах аз.

— Официално да — отговори Уосерит.

— Но дворът вече знае?

— Със сигурност. Но останалата част от Египет също трябва да го научи. Брат ми ще направи съобщението в Залата за аудиенции, а писарите му ще разпространят новината на вратите на всички храмове.

Уосерит нареди на гребците да занесат сандъците ми в двора на царското семейство, а Мерит подаде кошницата с Тефер на младо момиче, което обеща да го занесе в стаята, отстъпена ми от Уосерит. Когато минахме през огромните порти на „Малката“, Мерит прошепна:

— Спри да шаваш!

Въртях и дърпах ленените ръбове на колана си.

— Сега не можеш да направиш нищо — добави тя. — Всичко е в ръцете на боговете.

В двореца се бе възцарила напрегната енергия, сякаш дворът знаеше какво ще поиска Рамзес и как ще отговорят министрите и великата жрица на Изида. Придворните ме поглеждаха крадешком, а една млада прислужничка остави тежкия си кош с платове, за да проследи с поглед преминаването ни. В златния коридор преди Залата за аудиенции Уосерит нареди с твърд глас:

— Остани тук, докато глашатаят не те повика.

Седнахме на една пейка от абаносово дърво с крака, изваяни като лебедови глави.

— Вътре има ли молители?

— Не. Отпратиха ги. Днешният ден е посветен на личните дела на брат ми.

— А Изет? — попитах бързо аз.

Уосерит се подсмихна пренебрежително.

— Когато молителите ги няма, няма причина да присъства. Вероятно си къносва ноктите в баните.

Тя отвори една от тежките бронзови врати, влезе и я остави широко отворена след себе си. Хвърлих поглед към Мерит.

— Затова закъсняхме — прошепна тя.

„За да може Уосерит да влезе последна и да остави вратата отворена, за да слушаме.“ Погледнах към стражите, но лицата и на двамата бяха безизразни и аз се запитах дали не са им платили, за да ни съдействат. Приведох се напред на пейката и погледнах навътре.

Залата за аудиенции наистина беше толкова широка и впечатляваща, колкото я бяха описали и Пасер, и Уосерит. Гора от колони поддържаше изрисувания таван, а през високите прозорци се виждаха хребетите на западните хълмове. Рамзес седеше между родителите си. Под него, на маса за министрите и сановниците, разпознах Хенутауи по червената й роба. Тя беше обърната с гръб към нас и само тези, които седяха на подиума, можеха да погледнат по дългата пътека в Залата за аудиенции и да видят, че вратата е оставена отворена. Но днес никой нямаше да се заинтересува какво се случва отвън.

Отначало гласовете, които долитаха отвътре, бяха прекалено многобройни и не можех да различа ясно каквото и да било. А после чух как златният жезъл на фараона удари по подиума и ненадейно се възцари тишина. Прозвуча съобщението, че Сети и царица Туя ще заминат за Аварис след два дни, на тринайсетия ден от хояк.

Чухме как фараон Сети каза на придворния скулптор какво изображение трябва да извае на Стената за прокламации пред Карнак, та посетителите да узнаят, че дворът му се е преместил в Аварис. Поиска изображение на корабен флот. Той и царицата щяха да стоят на носа със златните си корони. В следващата сцена искаше да го изобразят застанал на кея в Аварис.

Последва кратка тишина, докато скулпторът си водеше бележки, а после чух как гласът на Пасер се обърна към фараон Сети:

— Негово величество Рамзес би желал да поиска нещо.

Придворните се размърдаха неловко и златните им гривни задрънчаха шумно в напрегнатото мълчание. Дворът знаеше какво ще поиска Рамзес и Хенутауи се бе погрижила да присъства в Залата за аудиенции за оповестяването му. До нея виждах леопардовия плащ на великия жрец. Макар че не можех да зърна лицето на Рахотеп, си представих как халцедоновото му око се движи, докато слуша процедурата, и как устните му са се опънали в онова негово гротескно ухилване на хиена.

Рамзес стана от трона си.

— Татко — подхвана официално той, — след два дни ти ще заминеш от двореца на „Малката“ за двореца на баща си в Аварис. Но преди да потеглиш, бих желал да получа разрешението ти да се оженя за принцеса Нефертари.

Сред придворните премина вълна от шепот и аз си представих красивото лице на Хенутауи, застинало като погребална маска. Предположих, че Рамзес е погледнал към нея, когато продължи:

— Аз направих Изет принцеса и своя съпруга. Макар че я обичам, обичам и Нефертари. Принцеса Нефертари е много начетена. Говори осем езика и ще бъде много ценна в тази зала. Тя е…

— Племенница на царя еретик? — подсказа му Хенутауи.

— Оттогава минаха много години! — възрази разпалено Рамзес.

— Не толкова много, че хората да са забравили. — Министър Небамун пристъпи напред и закри Хенутауи от погледа ми. — Твое величество, сама по себе си любовта не е достатъчна, за да направи от една жена добра съпруга.

— Точно затова сме късметлии, че Нефертари е достатъчно мъдра, за да изпълнява ролята си в тази зала — настоя Рамзес.

Придворните започнаха да говорят един през друг. Фараон Сети вдигна жезъла си и го стовари двукратно върху подиума.

— Небамун и Хенутауи, чухме какво имате да кажете. Министър Анемро?

Министър Анемро стана от една маса в подножието на подиума и аз чух учтивото му обръщение към фараон Сети, преди да продължи по същество:

— Съгласен съм с великата жрица на Изида. С оглед на бъдещето, ако принцеса Нефертари стане велика съпруга, това ще бъде опасно за управлението на Негово величество.

В подножието на подиума Рахотеп мълчеше. Рамзес попита с решителен тон:

— Министър Пасер?

Пасер се изправи и пръв издигна глас в моя защита.

— Не виждам никаква опасност в това принцеса Нефертари да стане царица.

— И аз не виждам — отсече категорично Уосерит.

Най-после великият жрец на Амон проговори.

— Макар че нейното семейство уби моя баща и прогони боговете на Египет? — изръмжа той. — Това забрави ли се вече? Във вените й тече кръвта на еретици!

Фараон Сети стовари жезъла си върху подиума и оповести:

— Принцеса Нефертари ми е като дъщеря. Не ме интересува каква кръв тече във вените й!

— Но хората ще ги интересува! — изръмжа Хенутауи. Виждаше, че Сети ще удовлетвори молбата на Рамзес за женитбата, затова добави бързо: — Поне почакайте до женитбата, преди да изберете велика съпруга.

Тя се обърна към Рамзес:

— Изчакай да видиш как ще реагират хората. Ако искаш да има мир по време на дългото ти царуване, изчакай церемонията да свърши.

— Боя се от бунт — изрече предупредително Рахотеп.

— Изчакай — настоя Хенутауи. — После, ако все още искаш да я издигнеш за царица над Изет…

— Не бих се изразил така, над Изет — обади се бързо Рамзес.

— Вместо Изет — поправи се Хенутауи с дрезгав глас. — Значи ще има два повода с две празнични пиршества.

Фараон Сети въздъхна.

— Решението за велика съпруга ще почака. Но какво ще каже Нефертари за всичко това? Надявам се, че не си й оказал натиск, за да се съгласи да се омъжи за теб?

— Доведете я — отговори Рамзес. — Тя сама ще ви каже.

Погледнах към Мерит, която припряно заоправя перуката ми. Когато видя отворената врата, глашатаят погледна първо към стражите, а после към нас. Бързо станахме.

— Викат ви в Залата за аудиенции — каза той.

Минахме след него през огромните врати от гравиран бронз и когато се озовах в помещението, се смаях от огромните му размери. Дори грижливо изработеният модел на Пасер не бе успял да улови истинското величие на залата. „Тук майка ми е седяла с Нефертити, когато е била на моята възраст — осъзнах аз, — и тук е управлявала редом с фараон Хоремхеб.“ Огледах дългото пространство от излъскани плочки със златен сводест покрив над тях. На варовиковите колони бяха изобразени сцени с предишни царе в мигове на триумф. Из цялата зала имаше абаносови столове, гравирани със слонова кост, събрани около дъски за сенет. Помислих си, че обикновено на тези столове седят придворни, смеят се и са готови да разсеят фараона, когато се отегчи.

Хенутауи и Уосерит наблюдаваха влизането ни, а когато стигнахме до троновете, разгорещеното шепнене между министрите нарасна. Придворните се скупчиха край подиума като дебели чепки грозде. Двете протегнахме ръце напред в знак на покорство и се поклонихме. Когато се изправих, Рамзес ме погледна в очите.

— Принцеса Нефертари — усмихна се фараон Сети. — Ти се завърна в „Малката“, за да се омъжиш за Рамзес. Но кажи ми — продължи той и се приведе напред, — това ли искаш?

За миг затворих очи и кимнах.

— Повече от всичко — прошепнах.

— И сигурна ли си в това? Синът ми може да бъде много убедителен. Ако се страхуваш да не нараниш чувствата му, бъди спокойна, той ще го преживее.

— Няма какво да преживява освен моята прекомерна любов — отговорих аз.

— Прекрасно! — изръкопляска Хенутауи. — Ако страстните пиеси на Озирис изпаднат в положение да им трябва актриса, ще знаем кого да им изпратим.

— Това не е роля — казах аз простичко и нещо в гласа ми подтикна фараон Сети да се облегне назад на трона си. За миг той остана загледан в мен. Надявах се, че може да види искреността в погледа ми.

— Нека се оженят — махна с ръка Сети и аз издишах въздуха, който бях задържала досега.

Рамзес слезе от подиума и здраво ме улови за ръката. Истина беше. Щяхме да се оженим.

— Помисли какво ще кажат хората! — изпищя пронизително Хенутауи. — Братко, помисли какво правиш!

— Няма да има коронация. Засега — отстъпи той. — Просто женитба.

Иззад масата Уосерит попита безразлично:

— Какво имаш против тази принцеса, Хенутауи?

Отговорът на Хенутауи беше изречен с ужасяващо сладък тон.

— Предполагам, това, че е толкова амбициозна и умна — каза тя. — Умната Нефертари, която започна живота си като червей и се превърна в пеперуда.

— Стига! — предупреди фараон Сети и погледна към великия жрец. — Искам да ги видя бракосъчетани, преди дворът ми да потегли към Аварис. Организирай царска сватба.

Хиената Рахотеп направи крачка напред и светлината на късното следобедно слънце се отрази в голата му глава.

— Само за два дни? — попита той. — Може би ще е по-добре, ако Негово величество почака до благоприятния месец фармути.

„Когато Изет ще роди“ — помислих си аз.

— Ще се оженим утре — зарече се Рамзес. — Ако не е възможно да приготвим храма на Амон, сигурен съм, че ще успеем с Хатор или Изида.

Лицето на Рахотеп загуби част от цвета си.

— Можем да приготвим храма на Амон, Твое величество.

Хенутауи и другите министри понечиха да заговорят, но фараон Сети се изправи и удари с жезъла си по подиума.

— Прокламацията ще гласи следното: утре ще се състои сватбата на фараон Рамзес и принцеса Нефертари.

За първи път царица Туя проговори:

— Не разбирам защо трябва да стане толкова скоро.

— Защото кога, ако не утре? — попита Сети. — Можеш ли да знаеш кога боговете ще ни доведат обратно в Тива? Или предлагаш да пропуснем сватбения пир на сина си?

Ръката на Туя се стегна около каишката на нейния iwiw.

— Сигурна съм, че Рамзес ще има много сватбени пирове, които ще пропуснем.

— Може би. Но не с египетска принцеса.

Царица Туя се намести обратно на трона си с нещастен вид. Когато ръката й леко се отпусна върху главата на Аджо, iwiw завъртя щастливо опашката си.

— Кога тогава Нефертари ще поздрави народа? — попита Хенутауи. — Щом ще става царица, трябва да мине през Тива и да види поданиците си.

Уосерит погледна към брат си.

— Засега няма нужда Нефертари да излиза пред тях.

— Защо? — намръщи се фараон Сети. — Нека свикнат да я виждат с Рамзес.

В този момент бях прекалено погълната от радостта си, за да разбера какво е направила Хенутауи.

След като делата за деня приключиха, излязохме от залата и Рамзес ме взе в прегръдките си.

— Утре ще седиш до мен в Залата за аудиенции и никой няма да посмее да каже нищо.

И разбира се, понеже бях наивна и изпълнена с надежда, си позволих да му повярвам, макар да знаех какво си мислят придворните. Те вярваха, че в жилите ми тече кръвта на леля ми и че ще се превърна в новата царица еретичка.

Мерит се приближи към мен. Лицето й грееше като лампа с масло.

— Поздравления, Твое величество. Сигурна съм, че този съюз ще бъде благословен от Амон.

— Благодаря ти, дойке. Надявах се, че Нефертари ще дойде с мен на арената. Според теб ще бъде ли възможно?

— Какво? Когато трябва да уредим цял куп неща до утре? — извика Мерит.

Рамзес се засмя и аз разбрах, че не е очаквал да се съгласи.

— Трябва да се погрижим за роклята — каза тя, — за перуката, малахита за грима…

— Според мен това означава „не“ — обърнах се към Рамзес.

Той сложи ръце на кръста ми.

— Тогава може ли да дойда при теб довечера? — попита тихо той.

Придворните ни наблюдаваха, но аз се насилих да не отвръщам на погледа им. „Винаги ще ни наблюдават — напомних си. — Никога няма да можем да се целунем насаме. Някой винаги ще ме гледа и просто трябва да свикна с това.“ Това беше цената, ако обичаш фараон.

— Разбира се, че можеш.

Стотици очи проследиха как минавам по коридорите с Уосерит и Мерит и две от тях бяха на Хенутауи. Усмихнах се широко. Ако бях момиче от простолюдието на път да се омъжи за сина на някой селски стопанин, жените от семейството ми никога не биха позволили на съпруга ми да се промъкне в леглото ми, преди да ме е пренесъл през прага на къщата си. Но Рамзес беше фараон. Можеше да постъпва както си иска. С това идване в стаята ми преди женитбата ни той казваше на двора, че не може да пропилее дори една-единствена нощ, преди да се опита да създаде наследник с мен.