Невил Годард
Извън този свят (4)

Четвърта глава
Никой не може да промени никого, освен себе си

„И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.“ [Йоан 17:19]

Никога не бихме могли да развием идеала, на който служим и към който се стремим, ако той не беше потенциално заложен в природата ни.

Сега искам да разкажа едно мое преживяване, отпечатано преди две години. Вярвам, че тези цитати от „Търсенето“ ще ви помогнат да разберете действието на закона за съзнанието и ще ви покажат, че не трябва да променяме никого, освен себе си.

Веднъж по време на бездействие в морето медитирах върху „съвършеното състояние“ и се чудех какъв бих бил, ако имах твърде чисти очи, за да гледам беззаконието, ако за мен всичко беше чисто и не съдех. Когато се изгубих в това огнено размишление, открих, че съм се издигнал над тъмния свят на сетивата. Усещането беше толкова силно, че се почувствах като огнено същество, живеещо във въздушно тяло. Гласове като от небесен хор с екзалтацията на победители в сблъсъка със смъртта пееха „той възкръсна, той възкръсна“ и интуитивно разбрах, че имат предвид мен. После ми се стори, че вървя в нощта. Скоро се озовах на място, което можеше да бъде древният Басейн на Витезда^[1], защото на това място лежаха огромно множество безсилни хора — слепи, куци, съсухрени — и чакаха не движението на водата, както е по традиция, а мен. Когато се приближих, без да мисля и без да полагам усилия, те един след друг бяха оформени като от Магьосника на красивото. Очи, ръце, крака — всички липсващи части — бяха извлечени от някакъв невидим резервоар и оформени в хармония с онова съвършенство, което усещах, че извира в мен. Когато всички бяха съвършени, хорът ликуваше: „Свърши се!“. След това сцената се разтвори и аз се събудих.

Знам, че видението беше резултат от интензивната ми медитация върху идеята за съвършенството, защото медитациите ми винаги водят до единение с онова, което съзерцавам. Бях толкова погълнат от идеята, че за известно време се бях превърнал в това, което съзерцавах, и високата цел, с която се бях идентифицирал в този момент, привлече висшите неща и оформи видението в хармония с вътрешната ми природа. Идеалът, с който сме обединени, работи чрез свързване на идеали, за да събуди хиляди настроения, за да създаде драма в съответствие с централната идея.

Мистичните ми преживявания ме убедиха, че няма друг начин да постигнем външното съвършенство, към което се стремим, освен ако не преобразим самите себе си.

В божествената икономика нищо не се губи. Не можем да изгубим нещо, освен ако не слезем от равнището, на което нещото има своя естествен живот. Смъртта няма преобразяваща сила и, независимо дали сме тук или там, ние формираме заобикалящия ни свят чрез интензивността на въображението и чувствата и осветяваме или помрачаваме живота си чрез представите, които имаме за себе си. Нищо не е по-важно за нас от представата ни за самите себе си и това важи особено за представата ни за великия в измеренията Един в нас. Онези, които ни помагат или пречат, независимо дали го знаят или не, са служители на закона, който оформя външните обстоятелства в хармония с вътрешната ни природа.

Нашата представа за самите себе си е тази, която ни освобождава или ограничава, въпреки че може да използва материални средства, за да постигне целта си.

Тъй като животът оформя външния свят така, че да отразява вътрешната подредба на съзнанието ни, няма друг начин да постигнем външното съвършенство, към което се стремим, освен чрез преобразяване на самите себе си. Никаква помощ не идва отвън; хълмовете, към които вдигаме очи, са тези от вътрешния диапазон. Ето защо трябва да се обърнем към собственото си съзнание като към единствената реалност, единствената основа, на базата на която могат да бъдат обяснени всички явления. Можем абсолютно да разчитаме на справедливостта на този закон, който може да ни даде само онова, което е в собствената ни природа.

Да се опитваме да променим света, преди да сме променили представата си за себе си, означава да се борим срещу природата на нещата.

Не може да има външна промяна, докато първо не се извърши вътрешна промяна. Както вътре, така и отвън. Не проповядвам философско безразличие, когато предлагам да си представим себе си като това, което искаме да бъдем, живеейки в умствена атмосфера на величие, вместо да използваме физически средства и аргументи, за да постигнем желаната промяна.

Всичко, което правим, ако не е придружено от промяна в съзнанието е само безполезно пренастройване на външното.

Колкото и да се трудим или да се борим, не можем да получим повече, отколкото допускаме. Да протестираме срещу всичко, което ни се случва, означава да протестираме срещу закона на съществуването ни и срещу властта ни над собствената ни съдба.

Обстоятелствата в живота ми са твърде тясно свързани с моята представа за самия мен, за да не са били формирани от собствения ми дух, почерпил ги от някакъв по-мащабен склад на моето същество. Ако в тези събития има болка, трябва да потърся причината в себе си, защото се местя тук и там и трябва да живея в свят, който е в хармония с моята представа за мен самия.

Интензивната медитация води до единение със състоянието, което съзерцаваме и по време на това единение виждаме видения, имаме преживявания и се държим в съответствие с промяната на съзнанието ни. Това ни показва, че трансформацията на съзнанието ще доведе до промяна на средата и поведението.

Всички войни доказват, че насилническите емоции са изключително силни за предизвикване на психични промени. Всеки голям конфликт е бил последван от епоха на материализъм и алчност, в която идеалите, заради които привидно е бил воден конфликтът, са били потопени.

Това е неизбежно, защото войната предизвиква омраза, която подтиква съзнанието да се спусне от равнището на идеала към равнището на конфликта.

Ако можехме да се вълнуваме от идеалите си толкова емоционално, колкото се вълнуваме от неприязънта си, щяхме да се издигнем до нивото на идеала си толкова лесно, колкото сега се спускаме до нивото на омразата си.

Любовта и омразата притежават магическа преобразуваща сила и чрез тяхното изживяване се превръщаме в подобие на това, върху което се фокусираме. Чрез интензивната си омраза си изграждаме характера, който си представяме у нашите врагове. Качествата умират при липса на внимание, така че нежеланите състояния могат да бъдат най-добре изтрити чрез визуализиране — „украшение вместо пепел, радост вместо скръб“ [Исая 61:3], а не чрез директни атаки срещу състоянието, от което искаме да се освободим. „Мислете само за това, което е добро“ [Филипяни 4:8], защото ние ставаме това, с което сме в контакт.

Няма какво да променяме, освен собствената си представа за самите себе си. Щом успеем да променим себе си, светът ни ще се разтвори и ще се преобрази в хармония с това, което нашата промяна потвърждава.