Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (26) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Дерон Втори

През 184-тата година от Завоеванието Егон Четвърти Недостойния най-после се откопчил от живота.

Неговият син и наследник Дерон отпътувал от Драконов камък две седмици след като научил за смъртта на баща си, и бързо бил коронован от Върховния септон в Червената цитадела. Избрал бащината си корона — навярно за да потуши всякакви съмнения за законородеността си. След това бързо се заел да поправи множеството грешки на баща си, започвайки с Малкия съвет. Освободил всички и назначил избрани от него мъже, повечето от които се оказали способни и далновидни съветници. Повече от година му била нужна, за да се справи и с Градската стража. Крал Егон използвал повишенията там като начин да покаже щедрост към любимите си лакеи, а те пък му осигурявали свободен достъп до бардаците — и дори до благоприлични жени от града.

Ала Дерон не спрял дотам в опитите си да възстанови повреденото — или умишлено пренебрегнатото — от баща му. Съвестно изпълнявал дълга си към кралството, като се опитвал да го стабилизира след посмъртната повеля на крал Егон, която узаконила всичките извънбрачни братя и сестри на Дерон. Макар да не можел — а и не искал — да отмени последното желание на баща си, направил каквото може, за да държи близо до себе си Великите копелета, да се отнася почтително с тях и да им осигурява определената им издръжка.

Платил зестрата, която Егон бил обещал на архонта на Тирош, и така оженил полубрат си Демън Блекфир за Рохана от Тирош, както Егон бил повелил, макар самият сир Демън да бил едва на четиринайсет. В деня на брака им дарил на Демън земя край Черна вода и му дал правото да си построи замък. Някои твърдят, че правел подобни неща, за да се наложи над останалите Велики копелета, а други — защото бил благ и справедлив. Но каквато и да била истината, усилията му се оказали напразни.

Властването му не било белязано единствено от въпроса с Великите копелета, нито дори с фарса, който представлявало царуването на Егон. Бракът на Дерон с Мария от Дорн — вече кралица на Седемте кралства, бил щастлив и плодовит, а един от най-раншните му значими ходове като крал бил да започне преговори с шурея си принц Марон, за да обедини Дорн под властта на Таргариен. Две години по-късно постигнали споразумение, според което Марон щял да се венчае за сестрата на Дерон, Денерис, когато тя навърши пълнолетие. Това се случило на следващата година и с този брак принц Марон подвил коляно и изрекъл клетвите си за вярност пред Железния трон.

Крал Дерон вдигнал дорнския принц на крака сред оглушителни възгласи на радост. После двамата яздили заедно от Червената цитадела до Великата септа, където поставили златен венец в краката на статуята на Белор Блажения, като заявили: „Белор, делото ти е свършено“. Мигът бил славен, кралството — най-после едно цяло, от Вала до Лятното море, както някога мечтаел Егон Дракона, и то без тежките кръвопролития, които причинил съименникът на Дерон Втори, Младия дракон.

Дерон Втори и принц Мерон Мартел — пред паметника на крал Белор

През следващата година Дерон съградил голям замък в дорнските покрайнини, близо до общите граници на Предела, Бурните земи и Дорн. Нарекъл го Летен замък, за да отбележи мира, който изковал — това бил повече дворец за отдих, отколкото крепост, и защитите му били символични. В следващи години много синове на дом Таргариен щели да носят титлата Принц на Летен замък.

Само че принц Марон успял да си издейства някои привилегии и лордовете в Дорн притежавали значителни права, които останалите велики домове нямали. Най-напред — правото да запазят кралската си титла, но и автономни закони; правото да оценяват и събират данъците на Железния трон без непрестанен надзор от Червената цитадела и други подобни неща. Недоволството от тези отстъпки било едно от семенцата, от които покълнал първият Бунт на Блекфир, както и подозренията, че Дорн твърде много влияе на краля — Дерон Втори довел мнозина дорнци в двора си, а някои поставил на важни постове.

И все пак управлението на Дерон бързо стабилизирало кралството и скоро простолюдието и благородниците започнали да го наричат Дерон Добрия. Безспорно го смятали за справедлив и добросърдечен, макар и някои да поставяли под въпрос влиянието на дорнската му съпруга. И макар да не бил воин — описания от епохата го обрисуват като дребен, със слаби ръце, попрегърбен, с осанка на книжовник, — двама от четиримата му синове изглеждали като съвършени рицари и наследници на трона. Най-големият, принц Белор, си спечелил прозвището Копиетрошача на седемнайсетгодишна възраст, след като постигнал прочута победа на турнира по повод сватбата на Денерис — победил Демън Блекфир в последния двубой. Най-младият син на Дерон, принц Мекар, също демонстрирал подобни качества.

Но твърде много хора се вглеждали в тъмните коса и очи на Белор и мълвели, че е повече Мартел, отколкото Таргариен, макар и с лекота да печелел уважение и да бил щедър и справедлив като баща си. Мнозина рицари и лордове от дорнските покрайнини започнали да губят доверие у Дерон и Белор, все повече и повече си припомняли старите дни, когато дорнците били врагът на бойното поле, а не техни съперници за вниманието и благоволението на краля. А после поглеждали към Демън Блекфир — висок и силен, полубог сред смъртни, притежател на меча на Завоевателя, — и се питали…

В годините, след като Демън Блекфир се разкрил като предател, е записано, че омразата му към Дерон започнала да расте отрано. Женитбата му за Рохана от Тирош не била по негово желание, а по това на баща му. Вместо Рохана Демън желаел сестрата на Дерон, младата принцеса Денерис. Само две години по-малка от Демън, тя отвръщала на любовта му, ако вярваме на песните, но нито Егон Четвърти, нито Дерон Втори били склонни да позволят подобни чувства да надделеят над държавните въпроси. Егон виждал повече полза от връзките с Тирош, навярно защото флотилията им можела да му помогне, ако опита отново да нападне Дорн.

Това звучи достоверно, но друг разказ твърди, че Демън не толкова се противял на съюза с Рохана, колкото бил убеден, че трябва да последва примера на Егон Завоевателя и Мегор Жестокия и да си вземе повече от една невяста. Егон може би дори му е обещал да изпълни това му желание (някои от поддръжниците на Блекфир твърдели, че е точно така), но Дерон смятал другояче. Не просто забранил на брат си повече от една жена, но и дал ръката на Денерис на Марон Мартел като част от споразумението най-после да обединят Седемте кралства и Дорн.

А дали Денерис обичала Демън, както твърдели поддръжниците на Черния дракон? Кой би могъл да каже? В последвалите години Денерис с нищо не отстъпила от верността си към принц Марон, а ако оплаквала Демън Блекфир, не оставила никакви следи от това.

И така семената на Бунта били посети, ала им били нужни години, за да дадат плод. Нямало последна обида, нито тежка несправедливост, която да накара Демън Блекфир да се обърне срещу крал Дерон. Ако всичко било за любовта на Денерис, как така изминали осем години, преди да избухне Бунтът? Твърде дълго време, за да таи човек като Демън потиснати чувства, особено след като Рохана му била родила седем синове и дъщери, а Денерис — неколцина наследници на принц Марон.

Всъщност семената намерили плодородна почва заради Егон Недостойния. Той мразел дорнците и се сражавал с тях, а лордовете, лелеещи онези дни отново да настанат — при все ужасното управление на Егон, — никога нямало да са доволни от миролюбивия си крал. Мнозина прочути воини, които се терзаели от мира и негодували срещу дорнците в кралския двор, започнали да търсят Демън.

Може би в началото Демън Блекфир се отдавал на подобни приказки от суета. В края на краищата години изминали от разговора с първия такъв войнолюбец до истинския бунт. Какво тогава подтикнало Демън да се обяви за претендент за трона? Възможно е да е бил друг от Великите копелета — сир Егор Реки Горчивата стомана. Може би бракеновата му кръв го правела толкова избухлив и обидчив. Или може би падението на Бракен по времето на крал Егон, довело до изгонването им от кралския двор. Или просто съперничеството с неговия полубрат и също копеле, Бриндън Реки, успял да запази близките си контакти с двора — майка му била обичана сред кралските особи и я помнели с добро, тъй че Блакууд не пострадали толкова, когато кралят се отказал от Миси.

Каквато и да е била причината, Егор Реки скоро започнал да притиска Демън Блекфир да се обяви за претендент, още повече — след като Демън се съгласил да омъжи най-голямата си дъщеря, Кала, за Егор. Стоманата му може и да е била горчива, ала езикът му бил още повече. Леел отрова в ухото на Демън и водел със себе си още недоволстващи рицари и лордове.

Годините упорстване дали своя резултат и Демън Блекфир взел решение. Ала го взел необмислено — скоро до крал Дерон достигнала вест, че Блекфир мисли да предяви претенциите си до месец. (Не знаем как Дерон разбрал, макар че недовършената хроника „Червеният и черният дракон“ на Мерион споменава, че друг от Великите копелета, Бриндън Реки, имал пръст.) Кралят изпратил Кралската гвардия да арестува Демън, преди да продължи с изменническите си заговори. Демън бил предупреден и с помощта на прочутия с жаркия си нрав сир Куентин Бол Огненото кълбо, успял да избяга от Червената цитадела. Съюзниците на Блекфир използвали неуспешния арест като претекст за война, твърдейки, че Дерон е дал заповедта, воден от неоправдани страхове. Други го нарекли Дерон Незаконородения, подемайки отново клеветата на собствения му баща: че бил син не на Егон Четвърти, а на брат му, Драконовия рицар.

Така започнал първият Бунт на Блекфир през 181 г.сл. З. Бунтовниците разменили цветовете в знамето на Таргариените, тъй че да показва черен дракон на червено поле, и се обявили за извънбрачния син на принцеса Даена, Демън Блекфир — Първия с това име, най-големия истински син на крал Егон Четвърти, като обявили полубрат му Дерон за копелето. Последвали много сражения между червения и черния дракон — в Долината, в Западните Земи, в Речните земи и на други места.

Горчива Стомана, повел Златната дружина

Бунтът приключил на Полето на червената трева почти година по-късно. Някои пишат за дързостта на онези, сражавали се за Демън, други за изменничеството им. Но колкото и да били смели на бойното поле, а враждата им с Дерон — непримирима, каузата им била обречена. Демън и най-големите му синове Егон и Емон били повалени под градушката от стрели, пуснати от Бриндън Реки и личната му свита, Гарвановите зъби. След това Горчива стомана подел дива атака с Блекфир в ръка, опитвайки се да повдигне духа на воините на Демън. С Кървавия гарван се сблъскали насред щурма и повели страховит дуел — Кървавия гарван изгубил око, а Горчива стомана бил обърнат в бяг.

Демън Блекфир води нападението при Полето на червена трева

Ала битката приключила окончателно, когато принц Белор Копиетрошача се появил с войска от бурни лордове и дорнци, която връхлетяла иззад бунтовниците, а младият принц Мекар събрал остатъците от авангарда на лорд Арин и образувал наковалня, в която бунтовниците били отблъснати и унищожени. Десет хиляди души загинали заради горделивостта на Демън Блекфир, а много повече били ранени и осакатени. Опитите на крал Дерон да поддържа мира били напразни, макар и не по негова вина, освен може би заради милозливостта му към неговия полубрат.

След това обаче крал Дерон демонстрирал суровост, каквато малцина очаквали. Мнозина лордове и рицари, застъпили се за черния дракон, изгубили земи, престолни замъци и привилегии, били принудени и да предадат заложници. Дерон някога им вярвал, бил сторил всичко възможно, за да ги управлява справедливо, но все пак се обърнали срещу него. Оцелелите синове на Демън Блекфир избягали в Тирош, родината на майка им, а с тях и Горчива стомана. Кралството щяло още четири поколения да търпи домогванията на претенденти с името Блекфир, преди и последният от наследниците на Демън по бащина линия да се спомине.

В Есос Горчива стомана събрал край себе си заточени лордове и рицари, както и наследниците им. Сформирал Златната дружина през 212 г.сл. З. и скоро я издигнал до най-силната свободна чета в Оспорваните земи. „Под златото — Горчивата стомана“ бил бойният им вик, прочул се из цял Есос. След Горчива стомана дружината била предвождана от наследници на Демън Блекфир, докато и последният от тях, Мелис Чудовищния, не загинал при Каменни стъпала.

Полубратята на Дерон били овладени, а с подкрепата на синовете и наследниците му на мнозина им се струвало, че е осигурил господството на Таргариен за векове напред. Малцина се съмнявали, че Белор Копиетрошача ще е велик крал — бил олицетворение на рицарското благородство и мъдростта и служил с рядко умение като Ръка на баща си. Ала никой не знае волята на боговете. Белор бил покосен в разцвета на силите си от собствения си брат Мекар в турнира при Ашфорд през 209 г.сл. З. — но не в двубой, а в съд на Седемте, първия от век насам, в който Белор се сражавал в името  на нищо и никакъв странстващ рицар от неизвестно потекло. Почти без съмнение смъртта на Белор била случайност и в хрониките е отбелязано, че принц Мекар горчиво се разкайвал и не пропускал да отбележи годишнината от смъртта на брат си. Ала връщане назад нямало и несъмнено Мекар и цялото кралство се питали дали един странстващ рицар си е струвал загубата на принца на Драконов камък и Ръката на краля. (Но пък не можели да подозират колко ще се издигне този странстващ рицар — макар това да е друга история.)

Белор имал синове — младите принцове Валар и Матарис — както и Мекар, а и кралят имал още двама синове (макар кралството да не очаквало много от Ерис, забил нос в книгите и обсебен от чародейства, и Регел, нежно момче с помътен разсъдък). Но тогава Голямата пролетна болест помела Седемте кралства, всички, освен Долината и Дорн, където затворили пристанищата и планинските проходи. Най-тежко пострадал Кралски чертог. Върховният септон, гласът на Седемте на земята, се споминал, както и една трета от Преблагочестивите, и почти всички мълчаливи сестри в града. Мъртвите били трупани сред останките от Драконовата яма и купчината трупове се издигала над три метра. Накрая Кървавия гарван накарал пиромантите да ги изгорят. Четвърт от града също лумнала, но нямало какво да се стори.

И още по-лошо, умрели и синовете на Белор Копиетрошача, както и Дерон Втори, когото мнозина наричали Добрия. Управлявал двайсет и пет години, повечето от тях спокойни и изобилни.