Фредрик Бакман
Нещата, които синът ми трябва да знае за света (7)

Какво трябва да знаеш за Бог и летищата

Така. Това тук е летище. А това е лента за багаж. Яко, нали? Знам. Използваме я, за да не се налага да ходим да си взимаме куфарите сами от самолета. Просто си стоим и релаксираме, а куфарите сами идват при нас. Все едно сме Хари Потър.

И да, разбирам, че може би се чудиш защо сме тук. (Но куфарите идват ПРИ НАС! Схващаш ли? Като пътека за бягане, ама за куфари! По мое време това беше достатъчно основание да се отиде до летището, а децата не въртяха очи към бащите си, но да, вярно, тогава нямаше айпади и такива глупости, така че да, нека не те отегчавам с други РЕВОЛЮЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ на ЧОВЕЧЕСТВОТО!)

Та, значи. Аз нали съм ти баща, мисля си. А идеята е бащите да обясняват на синовете си как функционира светът, не е ли така? И си мисля, че един от въпросите, върху които всички деца рано или късно започват да размишляват, е „Защо има войни?“. Не е нужно мечтата на живота ти да е да тичаш по бельо из някаква къща и да крещиш „Тайра мейл! Тайра мейл!“^[1] всеки делничен следобед по Ти Ви 3, за да смяташ, че тая работа със световния мир звучи доста приятно.

Според мен, ако зададеш въпроса на десетима произволно избрани, поне половината ще викнат: „Пф! Войни се водят заради религията! Това всеки го знае!“.

И си помислих, че може би трябва да поговорим малко за Бог.

Разбирам, че според теб лентата за багаж на летището сигурно е странно място за подобни разговори. Но искам да обърнеш внимание на жълтата линия на пода. Аз самият се чувствам най-духовно именно когато гледам тази линия.

Да си кажа: не ме интересува дали ще бъдеш религиозен, или не. И дали изобщо ще вярваш в Бог. Стига да си добър с майка си, да не убиваш, да не крадеш, да не викаш за „Манчестър Сити“ или някакво друго безумие, честно казано, не ми пука дали моралните ти принципи са продиктувани от малка червена книга или от кутия с понички. Но ако ще ти обяснявам как работи светът, би било малко странно да не засегна религията.

Бог е много важен за хората. Особено за хората, който не вярват в него всъщност. Някои от тях (които поразително често, но невинаги, ще имат сложни прически и ще носят дрехи с природни цветове и плюшени детайли) ще вторачват очи в теб и ще ръмжат: „Добре, ако Бог СЪЩЕСТВУВА, тогава защо има ВОЙНИ?“. Някои от тях, които са по-начетени, ще наричат въпроса „Теодицея“. Други ще го наричат „А??!! А??!! А??!!“.

Аз си мисля така:

Бог е сътворил хората. А хората са сътворили куп глупости. И Бог е казал „Какви ги вършите?“, а хората са казали „А, нищо!“, а Бог е казал „Ама… къде сте тръгнали с това?“, а хората са казали „Ами НАВЪН! Не бери грижа!“, а Бог е казал „Ама вие наистина ли… това не ми изглежда като особено добра идея…“, а хората са казали „Оффф, Божеее! Не ни се бъркай!“. Бог казал „Добре, добре, окей“, а хората тръгнали по света с глупостите си. И всичко отишло по дяволите. Тогава хората веднага се обърнали към Бог, погледнали го много недоволно и казали: „Оф! Защо не ни спря? Ти си виновен!“.

Разбираш ли?

Бог обаче все пак постъпил като пич. Изкопал напоителни диги, посадил градини и измислил как да запази пържолите свежи за по-дълго време, като им дал крака. (Най-добрата. Идея. Някога.) После светнал лампата и казал „Ей, хора! Вижте какво направих за вас!“. И хората ахнали малко небрежно, нахлузили си бански, направили си трайбъл татуировки и отишли да видят какво е положението. Дотук няма нищо странно, разбира се. Но след известно време хората открили, че Бог като повечето майстори не бил направил всичко баш така, както го искали. Веднага си наумили, че могат да се справят много по-добре. И започнали малко по малко сами да подобряват сътворението.

А Бог казал „Ама дали наистина трябва…“, а хората казали „Само не ни занимавай! Мммкей?“. Бог разтъркал слепоочията си и отишъл да си сипе.

Докато го нямало, хората забелязали, че сътворението е пълно с вехтории. Старите балконски мебели на Бог и разни такива. Както в складовете на всички богове. Било пълно с кутии боя, четки, шишета с разредител и купища ненадписани ключове, които Бог, в интерес на истината, не помнел какво отключват, но въпреки това не искал да изхвърли, защото все пак „човек никога не знае“.

И за да се отърват от всичко това, хората измислили огъня. Той, разбира се, свършил отлична работа. Станал много популярен. Всъщност толкова популярен, че след като изгорили всички Божии вехтории, както и своите собствени, хората решили да тръгнат на турне и да изгорят вехториите и на другите. Пожънали успех! Но тъй като огънят бил малко неудобен за носене, трябвало да измислят някакъв метод за транспортиране. И така един човек открил колелото.

Останалите, разбира се, били много скептични и казали: „Аха, хубаво, открил си колелото, но как ще го използваш, за да изградиш успешен бизнес модел?“. Обаче се появил друг човек, с набола брада и поло, който боядисал колелото в бяло и започнал да го продава двойно по-скъпо на художествените ръководители в Стокхолм. И всички викнали „ГЕНИАЛНО!“.

Както и да е. Минали години и един ден друг човек отишъл в пустинята с колелото и огъня си, за да зарови труп (Е, разбира се, нямам преки доказателства, че е направил точно така, обаче нали не мислиш, че просто е отишъл в пустинята да „порови малко в пясъка“? Едва ли е търсил изчезналата си дъска за кером^[2], нали?), обаче изкопал твърде дълбока дупка и ненадейно земята го напикала. Ето как открил нефта.

Това било направо върхът. Човекът изтичал обратно при своите хора (Сега като се замисля, можел е просто да изгори трупа с огъня си, защо не го е направил? Идиот!) и чукнали пет, а някой дотърчал с огъня и казал: „Чакайте! Какво ще стане, ако съчетаем това с това?“. И го направили. А после някой попитал: „А какво ще стане, ако съчетаем това с колелото?“. И го направили. И така изобретили двигателя.

Това, разбира се, било феноменален пробив за цялото човечество. Хората вече можели по цял ден да обикалят и да си подпалват вехториите едни на други. И тъй като ползвали пътища, трябвало да карат в редица. Така открили пиковия трафик. (И по чиста случайност създали комедийния похват „ирония“, като кръстили нещо съвършено неподвижно с дума, която означава интензивно движение!)

Хората обичали пиковия си трафик. Обичали го толкова много, че построили малки метални къщи върху колелата и двигателите, за да могат да седят вътре през цялата зима. Изрязали малки, кръгли дупки вътре в металните къщи и изобретили малки хартиени контейнери, които пасвали перфектно в малките дупки, а в контейнерите наливали черна течност, която пиели единствено защото така не им се налагало да спят. По този начин можели да висят в задръстването по цяла нощ! Ура!

В продължение на няколко години си живели райски. Карпвали диема^[3] така, както никога преди не го били карпвали, от мен да го знаеш. Чак докато един от тях не станал твърде претенциозен и не открил, че може да налее обезмаслено мляко в черната течност и да го нарече „лате“, което, разбира се, стресирало и изнервило хората до краен предел, защото било просто невъзможно да накарат кравите да стоят мирно вътре в металните къщи в пиков трафик. Тогава няколко души си рекли: „Трябва да има по-добър начин да се пътува!“.

Да. Така измислили самолета.

А Бог ги погледнал и в безкрайната си доброта (Искал да помогне, нали!) слязъл на земята и начертал жълта линия на един метър от лентата за багаж. И казал: „Ако всички стоят зад линията, всички ще виждате всичкия багаж“.

Един човек обаче (не искам да казвам, че е носел чантичка на кръста си, но е възможно да е носил чантичка на кръста си) погледнал линията, казал „Дааа, беее! Искам да съм по-близооо!“ и я прекрачил. Тогава останалите хора също я прекрачили.

И затова има войни.

Защото хората са абсолютни тъпанари.

Така че не ми пука дали си религиозен, или не. Искам просто да си наясно, че ако не можеш да вкараш десет души в една стая, да кажеш „ако прекрачите тази линия, това ще е добре за вас, но ще съсипе колектива“ и нещата да не отидат по дяволите, значи сме преминали границата, отвъд която отговорността вече не е на Бог. Окей?

Знам, че след година, година и нещо ще се научиш да говориш и много скоро след това ще навлезеш във фазата, в която вечно ще питаш „Ама защо?“ независимо какво ти кажа. Още отсега мога да те улесня, като ти кажа, че в деветдесет и пет процента от случаите отговорът ще бъде „Защото хората са абсолютни тъпанари“.

Окей? Окей.

 

 

Така че щом майка ти дойде тук след две минути и попита защо още не сме взели куфарите, знаеш какво ще й кажем.

Да. Татко знае

Другите татковци имат някакво хубаво и педагогично обяснение по въпроса.

Щъркелът идва и така нататък.

Но ами, виждаш. Татко малко се увлече, така да се каже. Възможно е татко да е проявил свръхамбициозност.

Татко искаше да съчини правдоподобна история.

Татко трябваше да я кара по-простичко.

Татко знае.

Но ако отидеш в детската градина и кажеш, че татко е правил такива работи с щъркела, има сериозен риск татко да бъде арестуван. Окей?

Затова татко смята, че трябва да започнем отначало. Този път татко ще ти каже нещата така, както са.

Окей?

Окей:

Значи, татко си легна с мама.

Донякъде те възприемам така, както възприемам тиранозавъра от „Джурасик парк“

05:30 сутринта е, ти се взираш в мен и едно ми е ясно.

Най. Малкото. Движение.

И всичко свършва.

Защо ти се ядосвам толкова, когато хукнеш нанякъде в търговския център

Да предположим, че сме в магазин за играчки в Южна Швеция с майка ти. И ти и аз седнем в детския кът, докато майка ти разглежда. Да предположим още, че докато двамата се забавляваме с купищата плюшени играчки, до нас седне малко момиче на твоята възраст. И тъй като искам да бъда готиният баща, когото децата харесват, започвам да ви изнасям представление с плюшените животни. Преправям си гласа и всичко останало. Истинско шоу. Аз съм _awesome^[4]. И докато ви забавлявам, ти се изправяш и тръгваш нанякъде._

И точно в този момент бащата на момичето се задава иззад ъгъла, поглежда ме, поглежда дъщеря си и после леко настоятелно ме моли да му кажа какво, по дяволите, си мисля, че правя. Горе-долу по същото време майка ти те вижда да се разхождаш сам в другия край на магазина и тръгва с теб из мола, за да види къде, по дяволите, съм се дянал.

Да предположим също така, че аз оставам в магазина с бащата на момичето и двама души от персонала, без да мога да докажа твърдението си, че „Синът ми е тук някъде, заклевам се!“.

Това би било доста тегав следобед.

Така предполагам.

Просто казвам, че родителството не идва с инструкции

Първо плюнчиш салфетката.

После почистваш лицето на детето с нея.

Не плюеш направо върху детето.

Му bad.^[5]