Фредрик Бакман
Нещата, които синът ми трябва да знае за света (6)

Какво трябва да знаеш за мъжеството

Казват, че е работа на бащата да научи сина си какво означава да бъдеш мъж. Но аз не съм сигурен. Казват, че повечето мъже, рано или късно, стават като бащите си. Надявам се да не е така.

Двамата ти дядовци са друга работа. Те са по-горди и корави мъже от мен. С други умения. Могат например да преценят качеството на автомобилна гума или праг на къща, като просто ги ритнат. А ако им покажеш домашен електроуред, какъвто и да е, могат за три секунди да преценят дали си струва парите само като го претеглят в длан.

Не са грешили в спор от средата на седемдесетте. (Всъщност по дефиниция и тогава не са сгрешили, просто в миг на слабост са признали, че другият човек може би също е бил прав донякъде.)

Те не спират да питат за пътя. Не молят за помощ. Никога не се карат за пари, само за принципи. Никога няма да разберат защо някой би платил на някого да направи нещо, което спокойно биха могли да свършат и сами. (А синовете им никога няма да разберат защо някой би се занимавал да прави нещо сам, ако може да плати на някого да го свърши вместо него; това всъщност лежи в основата на огромна част от всички конфликти между тези две поколения.) Чисто и просто те са друг тип мъже. Знаят какво е удължител. Дори да ги събудиш посред нощ, веднага ще сметнат лихвения процент на ипотеката с точност до стотните. Независимо какво си купил, те поглеждат с разочарование в погледа и те питат колко струва. Ако ще да ги излъжеш и да свалиш цената с двайсет процента, пак казват „379 крони!? МИНАЛИ са те! Знам място, където можеш да купиш същото за…“.

Всеки път, когато се прибереш, те карат да им разкажеш точно кой маршрут си избрал. И когато признаеш, че отново не си минал по техния „специален път“, защото никак не ти се нрави да цепиш напряко през влаковите релси, а и си почти сигурен, че в оная пещера има прилепи, те поглеждат така, както Уилям Уолъс гледа предателя в края на „Смело сърце“.

Ето какви мъже са те.

Могат да излязат на двора на разсъмване и няколко часа по-късно да се приберат, след като са построили нова веранда с голи ръце. Как изобщо е възможно? Единственото, което аз съм успявал да завърша с голи ръце, е Grand Theft Auto IV. И то използвах кода, който ти дава всички оръжия.

Дядовците ти са построили собствените си къщи още преди да има Гугъл. Разбираш ли какво монументално начинание е това? Те не са хора, а швейцарски ножчета с бради. Те са горди и корави и е възможно невинаги да казват правилните неща в подходящия момент. Тая работа със споделения родителски отпуск не е била на дневен ред, когато са станали бащи. Може би невинаги ги бива да обсъждат неща, които не могат да се ритнат или претеглят на ръка. Но са заработили прехраната си. Самодостатъчни са. Могат сами да си подават данъчната декларация и да поправят микровълнови печки, и да опъват палатки, и да сменят маслото на „Форд Ескорт“. Това са хората, опитомили природата и оцелели в зората на времето. В тоталната, проклета пустош. Дори не са имали уайфай. Опитай се да го проумееш. Цялото им детство е било като епизод на „Експедиция «Робинзон»“.

Леле.

Знаеш ли техниката за рязане на краставици с нож за сирене? Е, трябваше да навляза стабилно в тийнейджърските години, докато осъзная, че не я е измислил баща ми. Без майтап. Първия път, когато видях баща, р-а-з-л-и-ч-е-н от моя, да го прави, не си помислих: „Мамка му, май това не го е измислил баща ми“. Не, първата ми мисъл беше: „Шит! Техниката се е разпространила и сред други!“.

Не знам дали това говори повече за него или за мен.

Във всеки случай по някое време спрях да му отдавам заслуженото за разни неща. Поколението ми започна да приема неговото поколение за даденост. И ето ни сега, със специализираните ни професии и кросфит тренировки, поддържани бради и фейсбук статуси, а не знаем как се реди дървен под. Или къде се намира ангренажният ремък. Или как се строи веранда.

Функцията на еволюцията е да прави всяко следващо поколение по-умно, по-силно, по-бързо от предишното. Разбира се, моето поколение го бива в много неща. Модерни неща. Никой шейсетгодишен не може да се справи по-добре от някой трийсетгодишен с нищо, което има сензорен екран, това да ти е ясно. И ще ги смачкаме на Call of Duty.

Но ако настъпи апокалипсис, ако трета световна война, водена с ядрени оръжия, унищожи целия свят и години по-късно остатъците от човечеството надникнат от бомбоубежищата, видят безплодната и непростимо опустошена земя и решат да съберат най-мъдрите, най-коравите и най-способните индивиди, които да поведат възраждането на целия човешки род, тогава никой няма да потърси моето поколение.

Или добре, това беше несправедливо. Естествено, че ще ни потърсят.

За да ни питат къде са бащите ни.

Не че знанията на моето поколение ще бъдат безполезни в такава ситуация, съвсем не казвам това. Просто няма да можем да ги приложим, преди бащите ни да преоткрият електричеството. Това е всичко.

Трябва да ти кажа, че не е лесно да те науча какво е мъжеството. Ще направя каквото мога. Ще опитам да ти обясня какъв е този чудотворен свят на технологични открития и глобални информационни мрежи, демократични революции и медицински постижения. Но никога не бих могъл да те науча и на половината от това, на което могат да те научат мъжете, които знаят как се е стигнало дотук.

Приемаш чувствата им за даденост, знам. Не намираш за странно, когато шепнат в ухото ти, че те обичат. Но ти ги научи на тези думи. Те се промениха, когато се появи. Станаха по-добри. Всички станахме по-добри.

Защото е възможно поколението на дядовците ти да е имало известни родителски недостатъци, когато бяхме деца. Но и така да е, сега си плащат, като компенсират за нашите недостатъци.

Така че не е лесно да ти обясня какво е мъжеството. То се променя.

За него не е лесно да се говори дори с други възрастни. Като за поколение, което непрестанно твърди, че не трябва да има разлика между половете, прекарваме ужасно много време в дефиниране именно на тези разлики. Дискусията може да бъде объркваща. И нямам предвид объркване като това, когато променят интериора на „Севън-Илевън“. Говоря за объркване като това, когато в първия сезон на „Изгубени“ се появи бялата мечка и всички възкликнаха: „Какво, ПО ДЯААВОЛИТЕ, се случи току-що!?“.

Все още научавам нови неща за същността на потисничеството и сегрегацията. Всеки ден. Налага се. Аз съм бял, хетеросексуален, западноевропейски мъж с образование и работа. Няма друг организъм във вселената, който да знае по-малко за потисничеството и сегрегацията от мен.

Но се надявам ти да си по-запознат.

Надявам се никога да не объркаш битката за равенство с война между половете. Никога да не си мислиш, че една жена не заслужава същите права или свободи като теб, или същата заплата за работата, която вършиш и ти. И да не ти хрумне, че само защото тя заслужава тези неща, трябва да спреш да й отваряш вратата, когато можеш. Да не си мислиш, че равенството и джентълменството не могат да съществуват едновременно.

Бабите ти ще те научат, че това са глупости. За мъжете от поколението на дядовците ти може да се каже много, но те не биха имали време да научат толкова неща, ако паралелно с това жените от тяхното поколение не се бяха занимавали с всичко останало.

Направих каквото можах, за да съм способен да те науча никога да не се боиш от силните жени. Ожених се за най-силната жена, която някога съм срещал.

Светът постоянно ще опитва да ти набие в главата, че всички човешки качества и умения могат да се разделят на „мъжки“ и „женски“. Но аз не съм убеден. Бих могъл да победя майка ти в сбиване, разбира се, това е така. Няма да е баш като „горила срещу мечка“. По-скоро „горила срещу коала“. Но тя би ме надбягала на шейсет метра спринт. И е много по-забавна от мен. И веднага се сещам за поне сто души, които сляпо биха я последвали в битка. Аз трудно бих могъл да накарам някого да ме последва дори в Туитър. Струва си да се помисли над това.

Що се отнася до умствените способности, трудно е да се каже нещо категорично. Тя е по-умна от мен, това го знаят всички. Но пък аз успях да я излъжа да се омъжи за мен, така че смятам, че тук имам предимство.

Забелязал съм, че вече си се научил, че шансовете ти да ти се размине някоя пакост до голяма степен зависят от способността ти да я разсмиваш. Не губи това умение. То ще те отведе далеч. Виж докъде отведе мен.

А когато се засмее… Божичко. Тогава повече от всякога се чувствам като мъж.

Така че не е лесно да те науча какво е мъжеството. Различно е за различните хора. И с различните хора.

Когато бях тийнейджър, всички викаха „изправи се като истински мъж“ за щяло и за нещяло. Едва когато станах на двайсет и нещо, разбрах, че истинските мъже могат и да седят, да мълчат и да слушат. И да признаят, когато са сгрешили. Така че не прави същите грешки като мен. Никога не наричай някого „женчо“ по време на мач по флорбол, сякаш това означава, че е слаб. Някой ден ще държиш жена за ръката, докато тя ражда, и тогава това ти отношение ще те накара да се засрамиш повече, отколкото си се срамувал през целия си живот.

И никога не позволявай определението за мъжество да бъде диктувано от хора, които си мислят, че то е свързано със сексуалната ориентация. Ако наистина искаш да научиш нещо за мъжеството, питай Гарет Томас, който се изправил в съблекалнята и казал на съотборниците си от уелския национален отбор по ръгби, че е гей. Може да не знам много за този свят, но знам, че в онзи момент никой в съблекалнята не е бил по-голям мъж от него.

Искам никога да не забравяш, че можеш да станеш какъвто пожелаеш, но това далеч не е толкова важно, колкото да знаеш, че можеш да бъдеш такъв, какъвто си. Надявам се аз да съм прототипът и ти да си по-голям мъж от мен. Но още повече се надявам да си по-голям човек.

Не мога да те науча какво е мъжество. Ти си този, който трябва да научи мен. Това е единственият път напред.

Защото казват, че рано или късно всички мъже стават като бащите си. Надявам се да не е така.

Надявам се ти да си много по-добър.

И никога да не спреш да тичаш засмян към портата, когато единият ти дядо те взима от детска градина. Да не спреш да караш другия си дядо да се смее така, че стените да се тресат. Защото единственото, което можеш да дадеш на някого, който вече има всичко, е втори шанс. А ти си всичките им втори шансове. Всеки ден.

Те са корави и горди. И имат недостатъци. Но именно от тях съм научил какво значи да бъдеш мъж. А и те се промениха, когато ти се появи.

Станаха по-добри мъже.

Всички станахме по-добри.

Разбира се…

Може би изглежда, че реакцията ми е малко пресилена. Имам предвид тортата и така нататък. Но знаеш. Казах „донеси ми дистанционното“. И ти ми донесе дистанционното.

Нужни бяха година и половина, но вече официално качи по-високо ниво от лабрадора, който имах, когато бях на единайсет.

Смятам, че това си заслужава да се отпразнува.

Прекъсваме редовната програма, да излъчим кратко съобщение до майка ти

Да, възможно е да е трябвало да внимавам повече, като ми каза, че започваме да даваме на детето „пробни порции“. Мога да се съглася, че може би не съм слушал достатъчно съсредоточено, докато обясняваше какво точно означава това.

Но не ми пука какво ще кажеш. Видя ли десет малки пластмасови бурканчета домашно картофено пюре в хладилника, изяждам го. Защото това е мое задължение. Защото еволюцията го изисква. И най-вече защото обичам картофено пюре.

Откъде, по дяволите, бих могъл да знам, че е за него? Допреди няколко месеца считахме храната за вкъщи от виетнамския ресторант на ъгъла за „кажи-речи домашна“, а сега изведнъж си почнала да готвиш за бебето. Това не е окей. Не може да се очаква от мен да се приспособя към такава промяна.

Сериозно: кой, по дяволите, приготвя домашна бебешка храна? Ти какво, да не си Мери Попинз?

Сега стига си се цупила и отвори вратата.

Изкуството да не позволяваш на гордостта си да застава на пътя на добрите резултати

(По времето, когато майка ти беше в напреднала бременност и не можеше да се качва на стълби.)

Добър приятел: Виждам, че Фредрик е оправил лампата в банята!

Майка ти: Ами… всъщност не беше Фредрик. Баща ми я оправи.

Добър приятел: О. Аха…

Аз: Стига си ме гледал така! Аз… имам много работа!

Добър приятел (прокашля се): Естествено. Естествено. Всъщност смятам, че постъпваш смело, когато оставяш тъста си да идва тук и да поправя разни неща!

(Тишина)

Аз: Какво искаш да кажеш с това?

Добър приятел: Ами, сещаш се… повечето мъже може би не биха могли да си признаят, че не знаят как да поправят една скапана лампа. Не биха могли да преглътнат гордостта си и да се обадят на тъста си за помощ. Много мъже биха видели това като заплаха за мъжествеността си…

Майка ти: Ще се изненадаш колко малко неща заплашват мъжествеността на Фредрик, след като три дни е пикал седнал в тъмницата.

Каквото и да правя, не се получава. Такова е чувството

Нали знаеш как понякога тъкмо влизам в асансьора и се сещам, че съм забравил нещо вътре в апартамента? И изтичвам набързо да го взема. И докато съм вътре, си помислям: „Мамка му, чакай, дали натиснах бутона?“. Точно тогава чувам вратата на асансьора да се затваря. И осъзнавам, че ще слезеш до първия етаж с количката съвсем сам.

Втурвам се панирано по стълбите, но в същото време си мисля: „Няма страшно, все пак съм по-бърз от асансьора“. Но точно когато стигам до долу, виждам, че някой съсед натиска бутона от своя етаж. Вратите се затварят пред очите ми и асансьорът потегля нагоре.

А аз оставам на място.

Наясно съм, че имам два избора:

Или да хукна да изкачвам всички стълби и да рискувам да бъда бащата, който не просто качва детето си само в асансьора, ами и не успява да стигне навреме до съответния етаж, преди съседите да са слезли до долу с количката, да са открили, че там няма никого, и да са се обадили на социалните.

Или пък да изчакам тук и да бъда бащата, който не просто качва детето си в асансьора, ами си седи ноншалантно и си мисли: „Какво толкова, сигурно ще се върне обратно…“.

Нали се сещаш как понякога става така?

Е, не можеш ли да опиташ да не изглеждаш така ужасно злорадо, когато съседите те намерят?