Фредрик Бакман
Нещата, които синът ми трябва да знае за света (11)

Какво трябва да знаеш за сформирането на банда

Ами, такъв е животът. От теб ще се изискват определени неща. Трябва да бъдеш честен и смел, и справедлив. Да обичаш и да бъдеш обичан. Да се провалиш. Да се изложиш. Да триумфираш. Да паднеш отнякъде. Да си паднеш по някого.

И ще трябва да сформираш банда. Най-добре да ти го кажа още отсега. Първото, което ще ви е необходимо, е добро име.

Разбира се, има хора, които си втълпяват глупости от рода на „музиката е по-важна“. Често казано обаче, музиката, която правят тези хора, по правило е гадна. На първо място винаги е доброто име. Като The Who или The Smiths, или Nuns With Guns, или Draco and the Malfoys. Това до едно са квалитетни имена на групи. Приятелят ми Р. имаше рокгрупа, която правеше кавъри и се казваше Stiff Nipples. Също добро.

Аз самият винаги съм си мечтал за пауър метъл банда на име Frightening Lightning. На тениската всички букви i ще са светкавици. Това всъщност е най-важното, което трябва да се знае за сформирането на група: името трябва да изглежда добре върху тениска. Във Frightening Lightning приятелят ми Р. ще отговаря за озвучаването, приятелят ми Д. ще отговаря за тур буса, приятелят ми Й. ще отговаря за окабеляването, приятелят ми Е. ще отговаря за хотдозите от бензиностанции, а аз ще отговарям за тениските. Разбира се, майка ти казва, че тениските не са истински инструменти, но ако говорим сериозно, в действителност майка ти не разбира нищо от музика.

Най-важното при сформиране на банда е да го направиш с най-добрите си приятели. Може би ще има мигове, когато хората ще те карат да се замислиш дали на един модерен човек в нашето високотехнологично общество изобщо му е нужен най-добър приятел. Но майка ти купува всякакви простотии от „Блокет“, а ние се местим кажи-речи на всеки три години. И има доста неща за пренасяне. Пък и по дяволите, човек понякога просто иска да поиграе ФИФА с някого. Хубаво е да имаш най-добър приятел подръка.

Няма някакви задължителни условия, разбира се. Но да, така и така сме тук, тъй че нека все пак установим няколко правила: истинският приятел не краде момичето ти. Истинският приятел не разграбва всички предмети, когато играете на World of Warcraft.

Горе-долу това е.

Можеш да имаш най-добър приятел, който е като Рон от „Хари Потър“. Но той е голямо мрънкало, не е ли така? Освен това открадва момичето, мръсникът. Не, по-добре е да имаш най-добър приятел като Чубака от „Междузвездни войни“. Всички момичета мислят, че е страшно сладък и че е добър слушател, но въпреки това искат да са само приятели. А можеш да си избереш и някого като Дънкан от „Господари на вселената“. Той не изглежда особено заинтересован от момичета.

Или пък можеш да вземеш някого като Гуус от „Топ Гън“. Но той умира. Това е много лоша черта на характера за един най-добър приятел. Така че, ако бях на твое място и имах възможността да избирам, щях да се спра на някого като Сам Майтапер. Кой каквото ще да казва за него, но Сам никога не би разграбил всички предмети, когато играете WoW.

Освен това мисля, че от него би станал добър китарист. Чубака си го представям по-скоро като барабанист. Дънкан като клавирист. Рон Уизли сигурно ще е басист, мръсникът. Басистите обират всички момичета. А Гуус е мъртъв. Така че не е никакъв. Е, освен мъртъв.

Не всички разбират защо човек трябва да си има банда. Няма да назовавам имена. Не искам да излагам никого, пък и ти вече знаеш как се казва майка ти. Но тя не я разбира тая работа. Все ми опява защо не съм можел просто да изляза „да хапна като нормален човек“ и „да общувам с други мъже, без непременно да се занимаваме с нещо“. Това е абсолютна лъжа, разбира се. Не ми трябва занимание, когато се виждам с други мъже. Просто смятам, че е приятно да има какво да правим. А пък да имаш банда, е яко. Може да бъде рокгрупа. Или поп. Или да свирите кавъри. Просто нещо, покрай което да се събирате, да се споглеждате и да казвате: „Само чакайте да пробием…“.

Разбира се, бандата никога няма да пробие. Ако трябва да съм напълно честен, всъщност дори не е нужно да бъде банда. Може да е футболен отбор, който така и няма да основете, или пък бар, който никога няма да купите, или перфектен банков обир, който никога няма да извършите. (Това отчасти се дължи на факта, че не искаме да лежим в затвора, но основната причина е, че никой не знае откъде да намерим сак с автоматични оръжия, кола амфибия, четири празни кислородни бутилки, една дузина парашути, направени от затварящи се пликчета, бъчва с мед и шест робота акули в реален размер, но това е друга история.)

Понякога просто е хубаво да отидеш някъде, където на хората им пука за готините тениски. Пък и човек има нужда от най-добър приятел. Някой, който знае какъв си бил, когато си бил на петнайсет. Някой, на когото не е нужно да обясняваш всичко. Някой, с когото можеш да пиеш уиски и да лъжеш. Някой, на когото можеш да се обадиш и да кажеш „Искаш ли да гледаме мача довечера?“. Или „Този уикенд мисля да направя пробно каране на една кола, искаш ли да дойдеш и да завършваш всичките ми изречения с that’s what SHE said^[1]!?“.

Или „Ееей, пак си купихме диван от «Блокет», обаче в кооперацията на продавача няма асансьор, и си мислех…“.

Не че си имам специално занимание за всеки отделен приятел. Не съм някакъв откачалник. Едно занимание може да се споделя от няколко души. Човек си има приятели за Шампионската лига. Приятели за видеоигри. А когато порасне, приятели, с които се събира само за да играе покер, както и приятели, с които се вижда единствено на кръчма. С приятеля ми Н. делим един офис. С приятеля ми Й. главно се бъзикаме и гледаме „Семейният тип“. С приятеля ми Б. обсъждаме пари и политика. С приятеля ми Р. си звъним по телефона и говорим с часове за всичко останало, за което си говорят хората — деца, работа, любов, мечти и страхове. Той беше кум на сватбата ми. Всъщност ми е кум още откакто бяхме на петнайсет.

А приятелят ми Е.? С него ядем. И нямам предвид, че ходим на винени екскурзии в Прованс и хапваме бисквити. Говоря за сандвичи. Дюнери. Хотдози от бензиностанции. Е. ме научи, че няма хотдог, който да е по-вкусен от горчицата, която му сложиш. Преди няколко години най-вкусните хотдози на света бяха в малка бензиностанция „Статойл“ в Лунд. Е. и до ден-днешен казва за тях със замечтан поглед, че са били „като «Кръстникът» на хотдозите от бензиностанции“.

И да, понякога сигурно ще ти се иска да имаш приятел, който да те подкрепи в сбиване или да прекоси Северния полюс с теб. Но значително по-често ще ти се иска просто да имаш приятел, който да дойде с теб в „Макс“^[2] във вторник вечер, за да не бъдеш самотният човек в „Макс“ във вторник вечер. Е. е такъв.

Човек чисто и просто има различни приятели, докато расте. Такива, с които играе тенис, и такива, с които купонясва, и такива, с които обикаля из града и се бие. Имах един приятел, с когото просто се возехме в колата и слушахме музика. Той загина в пътна катастрофа, когато бях на двайсет. Тогава Е. си взе свободен ден от работа и кара шейсет километра, за да ме остави на погребението.

— Не ме бива да говоря за смъртта — измърмори той, загледан във волана.

— Спокойно — казах аз и слязох.

Когато се върнах от погребението, той ме чакаше с два дюнера. Изядохме ги в колата му. После карахме цяла нощ, слушахме музика и ядохме хотдози от бензиностанции, защото Е. не искаше да се прибера и да се обадя на онези приятели, с които само пия. Това е едно от най-хубавите неща, които някой е правил за мен.

После пораснахме. Аз се преместих в Стокхолм. Срещнах майка ти. Намерих си апартамент. Купих си кола със система за задвижване на четирите колела. Знаеш как е. Или, да, още не знаеш. Но вече нищо не е както преди. Изведнъж се оказва, че нямаш време. Нямаш сили. Имаш други приоритети. Превръщаш се във възрастен.

Ето затова ти трябва банда. Просто за да имаш причина да ходиш до репетиционната. Не защото музиката е важна. А защото важно е всичко останало.

След време Е. също се премести в Стокхолм. Видях и Н. тук. Й., Р. и другите останаха у дома. Някои от нас водят много различен живот от останалите, други пък живеят съвсем сходно, но рядко паралелно едни с други. Някои от нас дори спряха да слушат Rage Against The Machine. Но все още всеки път, когато се срещнем, си говорим за перфектната тениска. За перфектната песен. За перфектния китарен риф.

За перфектните спомени.

Както когато бяхме на деветнайсет и страшно се напихме на рождения ден на Р. и на края на вечерта Е. се преви над масата, а Р. си помисли, че той иска да каже нещо, и приближи глава до него, за да може да го чуе. И тогава Е. се издрайфа в ухото му. До ден-днешен Р. твърди, че не чува добре с това ухо. И затова не е станал по-добър китарист.

Човек има нужда от нещо в живота си, което никога не се променя.

Ето защо ще ти трябва банда. Ако не друго, то просто за да можеш да се обадиш на приятелите си и да кажеш „Видяхте ли новия Макбук?“ или „Какво, по дяволите, се случва с Милан?“. Или „Искате ли да дойдете за грил парти“, без те да се хващат за подробности като това, че е ноември и ти живееш в апартамент.

Или за да ги помолиш за помощ с местенето.

Или за да преглътнеш тежко и да прошепнеш „Тя каза да“.

 

 

Миналата година с Е. отидохме в малка крайпътна кръчма в Ютерон, близо до Йостер. Там правят най-големите хамбургери в Швеция. Тежат 4,3 килограма. Явно хората се справят с кризата на средната възраст по различни начини. Някои изкачват Хималаите, някои прекосяват Северния полюс, някои се захващат с бойни изкуства. Е. и аз? Този бургер беше нашият Еверест. Дотам и обратно ни се събраха хиляда и четиристотин километра и четиринайсет часа шофиране само заради един обяд. По пътя обсъждахме кой всъщност е най-добрият виц, който започва с „мъж влиза в бар“. Спряхме на бензиностанция „Статойл“ и ядохме хотдог със силна горчица.

Вечерта оставих Е. пред апартамента му и двамата се прегърнахме. Спомням си да сме го правили само още веднъж. В деня след раждането ти.

Ти тежеше един килограм по-малко от хамбургера.

Ето затова ти трябват най-добри приятели. Фродо знаеше това. Хан Соло го знаеше. Хи-Мен и Маверик го знаеха. Трябва да имаш на кого да се обадиш, когато се налага да пренесеш проклетата библиотека. Или просто да има на кого да кажеш „Трябва да оставят Златан да играе на по-свободна позиция“ или „Намери ли добър стрийм на новия епизод на «Нюзрум»“.

Или „Ще ставам баща“.

Ще ти трябва банда.

Да мислиш извън кутията

Дядо ти беше тук уикенда и монтира предпазители за шкафове из цялата кухня.

Резултатът от това е, че сега на теб са ти необходими около петнайсет секунди, за да отвориш някой шкаф.

Докато на мен са ми необходими петнайсет минути.

Комуникация. Това е ключът към всеки успешен брак

Аз (Гледам през прозореца): Нали го знаеш онзи съсед от другата страна на градинката, дето има един голям шкаф на балкона, който ти си мислеше, че използва за склад?

Съпругата ми: Да.

Аз: Не е склад.

Съпругата ми: А?

Аз: Вътре има куче.

Съпругата ми: Какво? Куче? Как разбра?

Аз: Защото сега са го извадили и си играят с него.

Съпругата ми: Как така си „играят“ с него???

Аз: Ами чешат го и го мачкат.

Съпругата ми (Възмутено): Държат МЪРТВО КУЧЕ в шкафа на балкона, което ЧЕШАТ И МАЧКАТ!?

Аз: Неее. Кучето е живо, не разбра ли!

Съпругата ми (Бясно): ДЪРЖАТ ЖИВО КУЧЕ В ШКАФА!!!???

(Тишина)

Аз: Знаеш ли, понякога имам чувството, че изобщо не слушаш какво ти говоря.

Съпричастие. Майка ти го има

Вечеря с двойка, която има деца на твоята възраст.

Тя (Гледа към децата на пода): Боже, колко са пораснали. Вече почти съм забравила колко тежко беше, докато бях бременна.

Той: Да, не е за вярване колко бързо се забравят някои неща. Имаше един период, в който никак не ти беше лесно.

Тя: Да, все пак беше нещо съвсем непознато. С тялото ми се случваха толкова много странни неща.

Майка ти: Без майтап. Тялото ми направо се побърка. Ужасно беше. Само се поклащах напред-назад, дебела и тромава. Непрестанно се чувствах като слон, който се пречка на всички. Дори не можех да се возя на самолет нормално. Свикнала съм да мога да вдигна крака на седалката, но докато бях бременна, нямах място да мръдна! Да не говорим за това колко подута и кисела бях през цялото време, как се потях непрекъснато, какви киселини имах…

(Тишина)

Майка ти: Оттогава проявявам много повече разбиране към Фредрик. Той живее така постоянно.

За бъдеща употреба

Един ден самият ти ще станеш баща, а лекарят от Центъра за детско здраве ще погледне деветмесечния ти син и ще пита весело теб и партньорката ти „как възприемате характера на детето до този момент“.

Добре е да знаеш предварително, че не е сигурно дали въпросният лекар ще е гледал „Страх и омраза в Лас Вегас“.

Просто полезен съвет.