Метаданни
Данни
- Серия
- Триадата Тамир (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Warrior, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Радин Григоров, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cherrycrush(2024 г.)
Издание:
Автор: Лин Флюълинг
Заглавие: Скритият воин
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
Коректор: Катрин Якимова
ISBN: 978-954-2989-47-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6562
История
- —Добавяне
Глава петдесет и осма
Под неспирния порой армията на Тобин бе принудена да се отдръпне и да изчака зората.
С помощта на пики, плащове и някое и друго заклинание магьосниците успяха да издигнат няколко палатки за себе си, Тобин и офицерите й.
Тобин и Тарин подробно разговаряха с магьосниците, за да съберат информация за врага, макар че по това време сведенията за разположението на пленимарските сили несъмнено бяха остарели.
Някъде към полунощ сред скаланските редици се разнесе възмутен вик — червено сияние обагри небето.
— Дворцовият кръг гори! — възкликна Ки. — Изглежда са пробили!
Тобин се обърна към Аркониел:
— Можеш ли да ми покажеш какво става? Както си направил с Тарин?
— Разбира се. — Двамата коленичиха заедно върху едно постлано наметало и магьосникът взе ръцете й. — Не сме правили това откакто беше дете. Помниш ли какво ти казах тогава?
Тобин кимна.
— Да си представя, че съм орел.
Аркониел се усмихна.
— Да, това ще свърши работа. Сега си затвори очите и се издигни.
За момент Тобин бе обгърнат от замайващо усещане, сетне видя разкаляното поле бавно да се отдалечава под нея. Илюзията бе силна. Тя долавяше дъждовните капки върху крилете си. Край нея летеше голям бухал, притежаващ очите на Аркониел. Той се понесе напред, а принцесата го последва. Двамата обиколиха пленимарските позиции край портата, сетне се понесоха към Дворцовия кръг.
Новият дворец, храмът и свещената гора пламтяха. Навсякъде се виждаха хора, вкопчени в ожесточен бой. Този път нямаше знамена, които да й укажат местоположението на компаньоните. Цареше пълен хаос. Кръжаща над горящите дървета, Тобин погледна на юг и за свое удивление видя разположението на друга малка армия. Тя бе изникнала срещу враговете, укрепили се на портата край Просешкия мост.
Принцесата се канеше да се стрелне натам, за да огледа по-отблизо, но в следващия момент отново се озова коленичила под капещото платнище. Зад очите й започваше да се заражда главоболие. Аркониел бе отпуснал глава в ръцете си.
— Съжалявам — изохка той. — Покрай всичко, случило се в последните дни, съм малко изтощен.
— С всички ни е така — каза Айя и отпусна ръка върху тила му.
Тобин се изправи и се обърна към Тарин:
— Трябва да нападнем веднага!
— Не можем! — каза Джорвай.
— Той е прав, Ваше Височество — съгласи се Киман. — Една нощна атака е винаги рискована, но с тази кал е много вероятно конете да се препънат или да се натъкнат на коловете.
— В такъв случай ще поемем допълнителния риск. Врагът вече се намира отвъд стените на Дворцовия кръг. Ако не помогнем на бранителите, до утре сутринта няма да е останало нищо за спасяване. От южната страна има друга войска и пленимарци ще трябва да разделят силите си, за да се изправят срещу тях. Айя, могат ли твоите магьосници да ни помогнат да преодолеем стените?
— Ще направим всичко, което е по силите ни.
— Отлично. Ки, Риско, доведете конете ни и изпратете вестоносци. Киман, Джорвай, хората ви готови ли са да се сражават?
— Илеар е с вас — отвърна Киман, притискайки юмрук до сърцето си.
— Колат също — закле се Джорвай. — Ако не друго, хубавичко ще изненадаме мерзавците!
Заповедта бързо се разнесе из лагера. Въпреки дъжда, калта и изтощението, треперещата армия на Тобин отново се построи и скоро мълчаливо напредваше към вражеските позиции. Джорвай изпрати отряд, който да отстрани предните постове. Хората му си свършиха работата добре — приближаването на скаланци остана незабелязано, а дъждът помогна напредъкът им да остане скрит.
Айя и осем от магьосниците крачеха отпред. Те се придвижваха по пътя, стараейки се да пазят силите си за предстоящата атака. Аркониел бе негодувал заради принудителното си оставане, но наставницата му бе изтъкнала неопровержимия аргумент, че последният пазител на купата не бива да я отнася в близост до пленимарски ръце.
Хванати един за друг като деца, за да не се изгубят в мрака, Айя и малката й група саботьори крачеха напред. Дъждът бе превърнал дирите от колела в малки поточета.
Магьосниците спряха точно пред издигнатите колове. Те виждаха по-добре в тъмното — от тази позиция с лекота можеха да различат брадатите лица на някои от враговете, разположили се край стражевите огньове. На няколкостотин ярда зад тях се издигаше черната паст на северната порта, запушена с импровизирани барикади.
Предварително магьосниците се бяха споразумели, че Айя ще ръководи заклинанието, защото нейните умения в тази област бяха най-развити. Останалите бяха заели позиция зад нея, допрели ръце до гърба и раменете й.
— Нека Илиор ни помага — прошепна тя и с две ръце повдигна жезъла си. За пръв път толкова много от тях обединяваха силите си в рушително заклинание. Айя се надяваше, че тялото й ще се окаже достатъчно силно, за да понесе притока на енергия.
Подавяйки притесненията си, тя премести жезъла в лявата си ръка и присви очи. Редицата колове и огньовете се замъглиха пред погледа й, защото останалите магьосници започнаха да вливат сила.
Заклинанието плисна през нея. Айя бе уверена, че мощта му ще я разкъса. То съдържаше обединения устрем на горски пожар, ураган и лавина. Костите й започнаха да резонират от наплива.
И все пак тя оцеля, за да види с изумление бледозеления огън, обгърнал барикадите. Той не приличаше на пламък, а сплав от извиващи се форми — змии, а може би дракони. Огънят стана по-ярък, а сетне избухна. Земята се разтърси. Полъхът горещ въздух блъсна магьосницата на земята. На мястото на експлозията изникна облак дим.
Тогава земята се разтърси отново. Този път тътенът идваше откъм гърбовете им. Някой сграбчи Айя и я блъсна заедно със себе си в някаква канавка. Навсякъде около тях прелитаха конници, втурнали се към изникналата пролука. Магьосницата ги наблюдаваше като в просъница. Може би това действително бе сън, защото тя не чувстваше тялото си.
— Успяхме! Успяхме! — възкликна Саруел, прикрила я с тялото си. — Видя ли? Айя?
Айя искаше да й отговори, но разгърналият се мрак не й позволи.
Внезапният блясък на магьосническата атака бе оставил танцуващи петна пред очите на Тобин, но това не я спря да поведе атаката. Както Киман бе предвидил, враговете въобще не бяха очаквали нападение.
Киман и Джорвай нападнаха стените, а Тобин и Атинският гарнизон се отправиха към Дворцовия кръг.
Червените пламъци на пожарите осветяваха пътя им. Горещината на пламналия дворец пресушаваше капките на дъжда, а пожарите бяха донесли почти дневна видимост.
Заети да се сражават с бранителите на Дворцовия кръг, пленимарци не забелязаха приближаващите се в техен гръб противници. Обградена от Тарин, Ки и Риско, Тобин поведе хората си и се вряза в хаоса на сражението.
След това случващото се изгуби отчетливост. Разровените павета затрудняваха придвижването, а познати гледки изникваха в неочаквани моменти или на неочаквани места. Портикът на кралската гробница бе празен, сякаш каменните образи на кралиците също бяха отишли да се сражават. А храмът бе изгубил колоните и покрива си.
Към тях се присъединиха и малки групи скалански защитници, но дори и така изглеждаше, че врагът има числено превъзходство. Овъглените стени около тях улавяха грохота на битката и го запращаха обратно, усилен.
Струваше им се, че битката се проточва с часове. Гневът на Тобин й позволяваше да надвива изтощението. Ръцете й бяха окървавени до лактите, а туниката й бе изгубила цвета си по същата причина.
Най-сетне враговете започнаха да пооредяват. Сред тях тя дочу вик, който звучеше като:
— Отстъпвай, отстъпвай!
— Оттеглят ли се? — обърна се тя към Тарин, за момент останали в прикритието на гробницата.
Той се заслуша за миг, за да се изсмее мрачно.
— Осс’иаваи. Ако не се лъжа, на техния език това означава демонска кралица.
С хихикане Ки избърса меч в дрехата си.
— Изглежда все пак се е разчуло за теб.
Капитан Граниа се присъедини към тях.
— Ранена ли сте, Ваше Височество?
— Не, просто преценявам ситуацията.
— Обърнахме ги в бягство. Моите току-що повалиха някакъв генерал. Посякохме и повечето от онези, които се опитаха да побегнат към портата.
— Отлично! Виждали ли сте принц Корин?
— Аз поне не съм, Ваше Височество.
Граниа отново се отдалечи. Тобин се протегна и се прозина.
— Да продължаваме.
Но точно когато се канеха да препуснат отново, тя огледа бойците си и със свито сърце попита:
— Къде е Риско?
Ки и Тарин се спогледаха мрачно.
— Може би все пак е успял да удовлетвори желанието си.
Нямаше време да скърбят за него. Още пленимарци се нахвърляха върху им, битката продължи.