Лин Флюълинг
Скритият воин (48)

Глава четиридесет и седма

Лел остана с Аркониел и другите в планинския лагер, но спеше в своя собствена колиба. Вещицата знаеше, че усамотяването й ще нарани Аркониел, ала така трябваше да бъде. Останалите нямаше да проявят желание да го следват, ако разберяха, че той е неин любовник. Що се отнасяше до самата Лел, Богинята майка все още имаше работа за нея.

Както бе предрекла, малкият Тотмус умря няколко седмици след пристигането им. Тя също се присъедини към скръбта им, но знаеше, че предстоящата зима ще бъде достатъчно тежка и без грижите за невръстен болник. Останалите бяха силни и щяха да оцелеят.

Под напътствията на Кимей започнаха да строят по-голямо убежище. Децата прекарваха всяка свободна минута в събирането на дърва, а Лел им показа как да откриват ядливи корени и гъби, а също и как да опушват месо. Витнир и момичетата прострелваха зайци и яребици. Малканус донесе неочакван принос към запасите от месо, когато един ден уби с магия едра мечка, изникнала насред лагера.

Лел учеше магьосниците как да намират приложение на всяка костица и сухожилие от убитите животни, как да изсмукват костния мозък, как да обработват кожите и как да изработват лек, смесвайки мозък и пепел. Въпреки това по-възрастните от тях все още не й се доверяваха, затова тя внимаваше да не показва магиите си. Аркониел щеше да ги учи. Така бе повелила Майката.

Запасите, които бяха донесли, и тези, с които се сдобиваха, нямаше да им бъдат достатъчни. И самите магьосници го знаеха. Предстоеше им дълга зима, по време на която трябваше да разполагат с достатъчно храна за себе си и животните. Затова Ворнус и Лиан се качиха в колата и се отправиха по северния път, за да търгуват в минните градове.

Първите снегове се спуснаха малко след това, сипейки се от сивото небе на едри късове. Леко, но упорито, снежинките не спираха да се сливат в преспи, уеднаквили гората. Някъде по времето, когато вихрите станаха мразовити, магьосниците бяха успели да построят заслон за животните и дълга колиба с нисък покрив за себе си. Последната бе грубовата, но достатъчно обширна, за да ги побере. Не разполагаха с достатъчно въже или кал, за да уплътнят стените, но Серана издигна заклинание срещу течения, а Аркониел се погрижи клонките на покрива да се сплетат в непреодолима за стихиите маса.

В най-дългата зимна нощ Лел заведе Аркониел в колибата си. Той не мислеше за Богинята майка или ритуалите й по време на съвкуплението им, но бе достатъчно разгорещен, за да бъде жертвоприношението прието. Същата нощ Майката дари Лел с видение. За пръв път от началото на интимността й с младия магьосник вещицата се радваше, че неговото семе не може да й даде дете.

По зазоряване тя се намираше на мили от лагера, без дори да е оставила и едничка стъпка в снега за сбогом.