Лий Бардуго
Алчни крале (9)

7
Иней

Иней прекара безсънна нощ в мрака. По някое време стомахът й започна да ръмжи, значи беше време за закуска, но никой не дойде да махне превръзката от очите й и да остави поднос на масата. Явно Ван Ек се беше отказал да я глези. Видял беше неподправения й страх и това щеше да е новото му средство за натиск, а не сулийските очи и приятелското отношение на Бажан.

Предната нощ, след като спря да трепери, Иней пропълзя до отвора на вентилационната шахта. Беше здраво прикрепен с винтове към стената. Явно са го направили, докато тя е била в театъра. Изобщо не се изненада. Това само потвърди подозренията й, че Ван Ек нарочно го е оставил отворен, за да пробуди надеждите на пленницата си и после да ги натрие в носа й.

След това мислите й постепенно се проясниха. Лежеше в тишината и съставяше план. Щеше да проговори. Имаше куп тайни квартири и скривалища, които Утайките вече не използваха, било защото са били разкрити на някакъв етап, било защото са станали неудобни по някаква причина. Ще започне от тях. А да не забрави и уж тайни квартири, използвани от други банди в Кацата. Знаеше за един преоборудван товарен контейнер на Трето пристанище, което Лидитата използваха понякога. Чайките обичаха да се завират в един порутен хотел на няколко пресечки от Ребрата. Викаха му Тортата заради избелелия малинов цвят и белите стрехи, които приличаха на напукана захарна глазура. Щеше да отнеме цяла нощ, докато Ван Ек претърси всички тези места. Това щеше да осигури малко време на Иней. Ще прати Ван Ек и мутрите му за зелен хайвер, ще обикалят целия град да търсят Каз. Иней не беше добра актриса, но в Менажерията често се бе налагало да лъже, а и беше научила това-онова покрай Нина.

Когато Бажан най-после се появи да й свали превръзката от очите, не беше сам. Придружаваха го шестима въоръжени пазачи. Иней не знаеше колко време е минало, но подозираше, че вече се свечерява. Бажан изглеждаше прежълтял и не я поглеждаше в очите. Дано е будувал цялата нощ под тежкото време на думите, които му беше казала. Младежът сряза въжетата на глезените й и ги смени с окови. Железата дрънчаха неприятно, докато Иней вървеше след пазачите по коридора.

Този път я вкараха през задния вход на театъра. Минаха покрай зарязани декори и потънал в прах реквизит. Стигнаха до сцената. Проядените от молци зелени завеси бяха спуснати и залата за публиката, партерът и балконите не се виждаха. Със спусната завеса и под жегата от прожекторите сцената се усещаше някак по-интимна, не толкова като театрален мизансцен, колкото като истинска операционна зала. Иней стрелна с поглед масата с откъртения ъгъл, където я бяха държали предната нощ, и бързо извърна глава.

Ван Ек я чакаше, тук беше и остроносият пазач от снощи. Иней си даде мълчаливо обещание. Дори ако планът й се провалеше, дори ако Ван Ек смажеше краката й на пихтия и я оставеше саката за цял живот, тя ще намери начин да му го върне. Не знаеше как, но все щеше да измисли нещо. Преживяла бе твърде много, за да се даде сега на Ян ван Ек.

— Страх ли те е, госпожице Гафа? — попита той.

— Да.

— Каква завидна откровеност! Ще ми кажеш ли каквото знаеш?

Иней си пое дълбоко дъх и провеси уж неохотно глава. Надяваше се, че играе убедително.

— Да — прошепна тя след кратко мълчание.

— Слушам те.

— Откъде да знам, че няма да ме нараниш дори ако ти кажа всичко? — попита тя предпазливо.

— Ако информацията се окаже полезна, няма от какво да се страхуваш, госпожице Гафа. Аз не съм жесток човек. Просто използвам методите, с които ти си свикнала — заплахи, насилие. Животът в Кацата ви научава да очаквате тези неща.

Все едно слушаше Леля Хелеен. „Защо ме караш да постъпвам така? Сама си си виновна, момиче.“

— Значи ми даваш дума? — попита тя.

Пълен абсурд! Ван Ек беше показал колко струва думата му, когато наруши сделката им на Велгелюк и се опита да ги избие до крак.

Но сега той кимна тържествено.

— Да — каза той. — Имаме сделка.

— Каз никога не трябва да разбира, че…

— Да, да, естествено — прекъсна я нетърпеливо той.

Иней се изкашля.

— Синия рай е клуб близо до Ребрата. Каз използваше стаите на горния етаж да крие крадена стока. — Самата истина. Стаите сигурно още бяха празни. Каз спря да използва мястото, след като научи, че един от барманите в клуба е задлъжнял на Лъвските грошове. Не искаше никой да снася информация на конкуренцията кога той влиза и излиза от сградата.

— Добре. Друго?

Иней прехапа долната си устна.

— Един апартамент на Колщраат. Не помня точния адрес. Гледа към задните входове на част от казината по Източната. Крили сме се там при нужда.

— Тъй ли? Продължавай, моля.

— Има един товарен контейнер…

— Позволи ми да те спра, госпожице Гафа — прекъсна я Ван Ек и пристъпи по-близо до нея. На лицето му не се четеше гняв. Изглеждаше по-скоро… развеселен. — Мисля, че тази информация няма да ни заведе никъде.

— Не бих…

— Решила си да ме подхлъзнеш с глупости и аз да си гоня опашката, докато ти чакаш да те измъкнат или измъдриш друг някой обречен план за бягство. Работата е там, че няма нужда да чакаш, госпожице Гафа. Господин Брекер вече е тук да те спаси. — И даде знак на един от пазачите. — Вдигни завесата.

Чу се скърцане на въжета и изпокъсаната завеса бавно се вдигна. Театралната зала беше претъпкана с пазачи покрай стените и по пътечките между редовете, поне трийсетина, може и повече, всичките тежковъоръжени с пушки и тояги, забележителна демонстрация на сила.

„О, не!“ — помисли си тя, осъзнала най-после какво й е казал Ван Ек.

— Точно така, госпожице Гафа — продължи той. — Твоят герой идва. Господин Брекер се смята за най-умния човек в Кетердам, затова реших да му угодя и да му дам възможност сам да се надхитри. Осъзнах, че вместо да те крия, по-добре ще е да подмамя приятелчетата ти тук.

Иней свъси чело. Не можеше да бъде! „Не може да бъде!“ Възможно ли е този търговец наистина да е надхитрил Каз? И е използвал нея за тази цел?

— Редовно пращах Бажан по поръчки. Буквално всеки ден отплаваше от Ейл Комеди и се връщаше. Реших, че едно сулийско момче няма да остане незабелязано, както и движението от и до един уж изоставен остров. До днес не бях сигурен, че Брекер ще налапа въдицата. Дори започнах сериозно да се притеснявам. Но той не ме разочарова. По-рано тази вечер двамина от отряда му са били забелязани да подготвят голяма лодка за отплаване — едрият фйерданец и земското момче. Оставих ги да си свършат работата. Също като теб те са обикновени пионки. Голямата награда е Кювей и твоят господин Брекер най-после ще ми даде дължимото.

— Ако беше изпълнил сделката си с нас, вече щеше да държиш Кювей — каза тя. — Рискувахме живота си да го измъкнем от Ледения палат. Рискувахме всичко. Трябваше да спазиш дадената дума.

— Един патриот би предложил да освободи Кювей и без обещанието за награда.

— Патриот? Твоят план за юрда парем ще хвърли Керч в невиждан хаос.

— Пазарите не се сриват толкова лесно. Керч ще издържи. Може дори да излезе по-силен след промяната. Виж, ти и себеподобните ти може и да пострадате. Как ще я карате вие, паразитите от Кацата, когато Керч влезе във война? Когато честните хора няма да имат излишни пари за пилеене и ще мислят за сражения и тежък труд, а не за пороците си?

Иней усети, че е оголила зъби.

— Каналните плъхове умеят да оцеляват без значение колко упорито ги тъпчат с ботуш.

Той се усмихна.

— Повечето от твоите приятели няма да оцелеят дори до утре.

Иней си помисли за Йеспер, за Нина и Матиас, за сладкия Вилан, който заслужаваше много по-добър баща от този боклук. Ван Ек не искаше просто да спечели поредната надпревара. За него това беше лично.

— Ти ни мразиш.

— Откровено казано, ти, госпожице, не представляваш интерес за мен — акробатка, танцьорка или каквато си била там, преди да се превърнеш в позор за този град. Но трябва да призная, че Каз Брекер е друга работа. Самото му съществуване е обидно. Той е зъл, безмилостен, неморален. Превърнал е развалата в произведение на изкуството. Такъв забележителен ум е можел да извърши велики дела. Би могъл да управлява този град, да построи нещо, да създаде стойност, от която всички ще имаме полза. Вместо това той паразитира на гърба на свестните хора.

— Свестните хора? Като теб?

— Неприятно ти е да го чуеш, но е вярно. Когато аз си отида от този свят, след мен ще остане най-голямата мореплавателна компания, източник на богатство в прослава на Гезен и знак за неговото благоволение. Какво ще остави Каз Брекер след себе си? Какво друго, освен вмирисан труп, който да изгори на Жетварската баржа?

Някъде извън театъра прозвуча вик и залата се смълча напрегнато. Всички се обърнаха към двойните врати.

Ван Ек си погледна часовника.

— Точно в полунощ. Брекер определено има вкус към драматичното.

Иней чу нов вик, после кратка престрелка. Краката й бяха оковани, вардеха я шестима стражи. Задави я безпомощност. Приятелите й щяха да влязат в капан, а тя не можеше да ги предупреди.

— Сметнах, че ще изглежда съмнително, ако оставя периметъра съвсем без охрана — каза Ван Ек. — Не бихме искали да се издадем, като улесним излишно противника, нали така?

— Каз никога няма да ти каже къде е Кювей.

Ван Ек се усмихна снизходително.

— Само се чудя кое ще свърши повече работа — да изтезавам господин Брекер или да изтезават теб пред очите му. — Наведе се към нея и каза заговорнически: — Нека ти кажа с какво ще започна обаче. Ще му сваля ръкавиците и ще счупя един по един крадливите му пръсти.

Иней си помисли за бледите фокуснически ръце на Каз и лъскавия белег, който минаваше през кокалчетата на дясната. Ван Ек можеше да счупи всичките му пръсти, а после и краката, но Каз пак нямаше да каже и дума. Но ако му свалят ръкавиците? Иней все още не разбираше защо са му толкова важни, нито защо беше припаднал в затворническия фургон на път към Ледения палат, но знаеше, че Каз не понася допира на кожа в кожа. Доколко можеше да скрие тази своя слабост? Колко бързо щеше да напипа Ван Ек слабото му място и как щеше да се възползва от него? Колко щеше да издържи Каз, преди да се разпадне? Това тя не би могла да понесе. Добре че не знаеше къде са скрили Кювей. Защото щеше да се пречупи преди Каз.

Тропот на ботуши изгърмя по коридора пред залата. Иней се хвърли напред и понечи да извика, но един от пазачите й затисна устата и тя напразно се замята в хватката му.

Вратите се отвориха рязко. Трийсет пазачи с трийсет пушки и трийсет пръста на спусъка. Момчето на прага отскочи назад бяло като платно. Кестенявите му къдрици стърчаха на всички страни. Беше с червено-златната ливрея на Ван Ек.

— Ааа… господин Ван Ек — разхълца се момчето и вдигна ръце пред себе си.

— Отбой — викна търговецът на пазачите. — Какво?

Момчето преглътна.

— Сър, къщата при езерото. Дойдоха от водата.

Ван Ек скочи на крака и събори стола си.

— Алис…

— Отведоха я преди час.

„Алис.“ Хубавата бременна женичка на Ван Ек. Иней усети как надеждата надига глава в гърдите й, но нарочно не й обърна внимание. Боеше се да повярва.

— Убили са един от стражите, другите намерихме вързани в мазето — продължи момчето, останало без дъх. — На масата имаше бележка.

— Дай я — излая Ван Ек.

Момчето притича по пътечката и търговецът грабна бележката от ръката му.

— Какво… какво пише? — попита Бажан.

Гласът му трепереше. Дали пък Иней не е била права за Алис и учителя й по музика?

Ван Ек го зашамари с опакото на ръката си.

— Ако разбера, че си знаел нещо за това…

— Не съм! — извика Бажан. — Нищо не съм знаел. Следвах заповедите ви с точките и запетаите!

Ван Ек смачка бележката в юмрук, но преди това Иней зърна за миг насечения почерк на Каз и краткото съдържание. „По обяд утре. Моста Гоедмед. С ножовете й.“

— Бележката беше затисната с това.

Момчето бръкна в джоба си и извади игла за вратовръзка — голям рубин в гнездо от златни лаврови листенца. Иней знаеше, че Каз е свил иглата от Ван Ек, когато той го нае да свършат онази работа в Ледения палат. Не й бе останало време да прибере иглата на скришно място, преди отрядът им да напусне Кетердам. Явно Каз се беше докопал отново до бижуто.

— Брекер — изръмжа яростно Ван Ек.

Сега вече Иней не издържа и избухна в смях.

Ван Ек я удари през лицето. Сграбчи я за предницата на туниката и я разтърси толкова силно, че чак костите й изпукаха.

— Брекер още си мисли, че това е някаква игра, нали? Та тя ми е съпруга! Носи детето ми.

Иней се разсмя отново. Всички ужаси от последната седмица се откъсваха от сърцето й и се изливаха шеметно навън. Дори да искаше да спре смеха, едва ли би могла.

— А ти беше толкова глупав, че сам му даде тази безценна информация, докато бяхме на Велгелюк.

— Да накарам ли Франк да донесе чука, за да разбереш колко съм сериозен?

— Господин Ван Ек! — примоли се Бажан.

Но Иней беше приключила със страха. Този тип вече нямаше да я уплаши. Преди Ван Ек да си е поел дъх за отговор, тя се надигна на пръсти и го фрасна здравата с чело. Усети как носът му се счупи. Той изкрещя, пусна я, а по хубавия му търговски костюм потече кръв. Пазачите моментално я дръпнаха назад.

— Ах ти, лайно дребно! — каза Ван Ек, притиснал кърпичка с монограм към лицето си. — Курва нещастна! Лично ще счупя с чука и двата ти крака…

— Давай, Ван Ек, заплашвай. Обясни ми колко съм дребна и нещастна. Пипнеш ли ме с пръст, Каз Брекер ще разреже корема на хубавата ти женичка, ще извади бебето и ще го обеси на някой балкон в Борсата.

Това бяха грозни думи, от които съвестта й се разбунтува, но Ван Ек заслужаваше образите, които Иней рисуваше пред очите му. Не вярваше, че Каз би направил такова нещо, но беше благодарна за всички гадни и зли неща, които Мръсните ръце беше правил през годините, за да заслужи репутацията си — репутация, която щеше да преследва Ван Ек неотклонно, докато не си прибере съпругата.

— Млъкни! — кресна той и от устата му се разхвърчаха слюнки.

— Мислиш, че не би го направил? — продължи да го дразни Иней. Усещаше сгорещеното място на бузата си, там, където я беше ударил, виждаше и чука в ръката на пазача. Ван Ек я беше накарал да се страхува и сега тя с радост му връщаше услугата. — Зъл, безмилостен, неморален. Нали точно затова нае Каз да ти свърши онази работа? Защото прави неща, които никой друг не дръзва да направи? Давай, Ван Ек. Счупи ми краката и виж какво ще стане. Предизвикай го, ако смееш.

Наистина ли беше повярвала, че някакъв си търговец може да надхитри Каз Брекер? Каз щеше да я освободи и тогава щяха да покажат на този тип на какво са способни курвите и каналните плъхове.

— Не си го слагай на сърце — каза тя, когато Ван Ек се подпря на масата, точно до откъртения ъгъл. Явно му се бяха подкосили краката. — И по-свестни хора от теб могат да си намерят майстора.