Аджан Брам
Без страх

Една вечер, малко след мръкване, медитирах сам в едно от последните запазени кътчета от естествената джунгла в Североизточен Тайланд. Беше тъмно и селото беше на много километри. Далеч от хора и заобиколен само от природата, медитиращият монах е съвършено неподвижен и тих. Чувах само вечерните звуци на гората. Чувствах се успокоен от звуковия фон, напомнящ леко жужене, който вече добре познавах, и скоро навлязох в дълбок покой.

Докато не чух шума от приближаващо животно.

Повечето животни в тайландските джунгли са добронамерени. Но в тази гора имаше тигри, мечки и слонове. Всички те бяха способни да наранят сериозно човек, дори да го убият. Чували бяхме страховити истории за тези опасни убийци. Старите хора от селото ми казваха, че големите животни обикновено не посягат на самотни монаси, но аз не се чувствах особено спокоен. Реших, че старците няма как да знаят за монасите, на които тигрите, слоновете и мечките бяха посегнали, защото не са оцелели, за да разкажат историята на своята смърт!

За всеки случай внимателно се заслушах в звуците на животното, приближаващо в мрака. Беше малко създание, така че нямаше за какво да се тревожа. Затова възобнових медитацията си.

Животното се приближаваше и шумът ставаше по-отчетлив. Започнах да се тревожа. Слушах внимателно, използвах разсъдъка си и осъзнах, че съм подценил размерите на създанието. От начина, по който се придвижваше из храсталаците на джунглата, можеше да се съди, че е средно голямо животно, може би цибетка. Тъй като и това не беше повод за безпокойство, продължих да медитирам.

И тогава шумът стана наистина силен. От хрущенето на листата по земята и пукането на съчките разбрах, че това е голямо, много голямо животно, и то идваше право към мен! Спрях да медитирам. Сърцето ми биеше лудо. Бях толкова изплашен, че отворих очи, светнах фенерчето и се взрях в очакване да видя някой тигър, слон или мечка. Бях готов да хукна, за да си спася живота.

След няколко секунди го видях на светлината от фенера. Беше малка горска мишка.

Научих, че на страха очите са големи. Когато си уплашен, шумът на мишката ти се струва като приближаването на тигър монахоядец. Страхът превръща незначителното заболяване в тежка форма на рак, а обрива — в бубонна чума. Страхът прави всичко много по-голямо, отколкото е.