Аджан Брам
Да бъдеш гост, а не стопанин

Хората, които посещаваха манастира, често ми казваха колко спокоен и прекрасен е той. Луди хора, мислех си аз. Нима не виждат колко работа има да се свърши? Сградите и площите трябва да се поддържат. Младите монаси трябва да се обучават. И на безкрайните въпроси на същите онези посетители трябва да се отговаря.

За мен манастирът бе истински трудов лагер. Нещо не беше наред. Скоро осъзнах, че собствената ми нагласа не бе наред.

Затова я промених.

Веднъж в седмицата, обикновено понеделник сутрин, влизам в ролята на гост, а не на стопанин на манастира, в който живея от 30 години. Като гост не се налага да се тревожа за поддържането на сградите и площите. Обучението на монасите вече не е моя работа. И като гост не се налага да отговарям на всички онези въпроси. В тези сутрини мога да оценя манастира по начина, по който го оценяват гостите. Открих, че те имат право. Това е прекрасен и спокоен манастир, когато не си му стопанин. На същия метод уча и приятелите си. По няколко часа всяка седмица се преструвайте, че сте гости в къщата, в която живеете.

Когато отидете на гости, миете ли чиниите? Не! Чистите ли с прахосмукачка, разтребвате ли? Не! Косите ли моравата? Не! И не се чувствате виновни, че не изпълнявате нито едно от тези домашни задължения, защото сте гост, а не стопанин.

Затова, когато се преструвате, че сте гост в своята къща, а не неин собственик, вие можете да се насладите на красотата и спокойствието й. Можете да си починете, без да се чувствате виновни. Да се насладите на дома, без да вършите нищо. Вие просто сте на гости.