Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Лиценз за щастие
Будистки приказки за просветление - Оригинално заглавие
- Inner Silence, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Снежана Милева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2020 г.)
Издание:
Автор: Аджан Брам
Заглавие: Лиценз за щастие
Преводач: Снежана Милева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (допечатка)
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: сборник (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1579-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585
История
- —Добавяне
Прочутият основател на даоизма Лао Дзъ излизал на разходка всяка вечер, придружен от един от учениците си. Лао Дзъ имал едно строго правило: ученикът да не продумва по време на разходката.
Веднъж един нов ученик получил честта да придружи Лао Дзъ. В този ден учителят и ученикът стигнали хребета на планината тъкмо когато слънцето залязвало на хоризонта. Небето на запад било обагрено с ивици от наситено пурпурно, златно и жълто, сякаш в небесата развявали пряпорци за неведомо празненство.
Младият ученик, възхитен от природния спектакъл, не могъл да се сдържи и възкликнал развълнувано:
— Какъв прекрасен залез!
Ето че нарушил строгото правило за безмълвието.
Учителят тихо се обърнал и се върнал в манастира. Когато стигнали там, Лао Дзъ постановил, че младият ученик няма право повече да го придружава на разходка. Той бил нарушил правилото.
Приятелите на младежа се опитали да се застъпят за него. В края на краищата било само едно изречение. Какво лошо има в това да коментираш такъв възхитителен залез?
Лао Дзъ обяснил:
— Когато ученикът каза: „Какъв прекрасен залез“, той вече не виждаше залеза. Той забелязваше само думите.
Има фундаментална разлика между това да възприемаш описанието на нещо и да преживяваш самото нещо. Разликата е същата като между пътната табела и мястото, към което сочи. Да мислиш нещо, не е като да го познаеш.
И така, как да постигнем вътрешна тишина? Повечето хора са толкова пристрастени към мисленето, че както сами твърдят, не могат да спрат да мислят. Следващото упражнение показва колко лесно може да се установи вътрешна тишина и колко приятно е усещането:
1. Седнете удобно, затворете очи и в продължение на минута-две релаксирайте тялото.
2. Вместо да се отдавате на мисли, безмълвно повтаряйте фразата „Намо тасса“ в продължение на минута.
3. След това започнете да правите пауза между сричките: На… Мо… Тас… Са… На… Мо… Тас… Са… и т.н.
4. Постепенно удължавайте паузите: На… Мо… Тас… Са…
5. Ако в паузите се промъкнат мисли, съкратете ги: На Мо Тас Са. Това ще прогони мислите. После отново се опитайте да увеличите дистанцията между сричките.
6. Скоро пространството между сричките ще стане голямо и в това пространство ще преживеете непосредствено неописуемата вътрешна тишина.
Не е важно какво означава намо тасса. По-добре е да не знаете. Иначе това отново ще ви подтикне към мислене.