Атанас Сейков
Япония в моя живот (35)

ИНДУСТРИЯТА

Японската индустрия — земеделието, дървообработването и риболовът — ангажираше 32,6 на сто от работното население на страната. Но тази цифра продължи да се стопява в годините с развитието на икономиката. Японската индустрия се насочи в по-авангардни сектори на дейност. Делът на работната сила, ангажирана в традиционната част на индустрията, спадна на 10 на сто, а после — на 8,8 на сто (срещу 32,6 на сто през 1960 година). В земеделието бяха заети 30 на сто от работното население. Техният брой спадна на 8,4 на сто. И в риболова — подобна история. Ангажираните там 1,5 на сто станаха 0,8 на сто.

В 1990 г. в Япония бяха регистрирани около 416 000 рибарски лодки, почти колкото през 1980 година. Хората вече ловяха риба с далеч по-усъвършенствани морски съдове. Индустриалното развитие на страната даваше приоритет на авангардни отрасли, но нито земеделието, нито риболовът, нито дървообработването бяха занемарени. Работната сила, заета в тях, ставаше все по-малка, за да се насочи другаде по законите на естеството. Фотографите се катерят по склоновете на планините, за да открият дървари (в бели ризи, бели каски на главите и в гумени ботуши)… работещи по стария начин.

Япония е индустриална страна с огромни фабрики и заводи, в които са заети хиляди работници. От тях, често и с автоматично оборудване, идва широкото разнообразие на индустриални стоки: модерни превозни средства, огромни кораби, големи електрически генератори, компютри, произведения от стомана, химически стоки, висококачествени предмети за широко потребление, часовници, цветни телевизори, електронни калкулатори, видеомагнетофони, фотоапарати…

Новото обслужване идва да смени стила на живот. Моторни превозни средства, организирани в национална мрежа, икономично и ефикасно ползват стоки като основен конкурент на пощенските услуги. Наблюдавал съм как се завързват натоварени на моторни превозни средства стоки, как се покриват с брезент, как се закрепват. Ако от возилото падне и едно зърно по пътя, този шофьор го очаква най-лошото. А освен това превозното средство пристига на предназначението навреме. Картината е красноречива: транспортът на стоки с товарни автомобили в страната е 50,2, с кораби — 44,7, по железопътните линии — 5, и по въздушните линии — 0,2 на сто. Японците ползват 60 милиона моторни превозни средства за транспорт.

Индустриални роботи заместват ръцете на човека в автомобилостроенето, електрическото оборудване, производството на материали от пластмаса. Частта на Япония в производството на роботи беше 62,6 на сто от онези, които се произвеждаха и употребяваха за производство в целия свят. Този процент стигна до 80 на сто. Роботите, за които така много говорим, са в Япония. Само 20 на сто са разпределени между останалите страни на планетата. В Страната на изгряващото слънце има повече индустриални роботи, отколкото във всички други страни, взети заедно. В първата половина на двадесет и първи век, ако японците решат да скръстят ръце, роботите май че ще могат всецяло да ги заместят в производството на индустриални стоки.

Машини по улиците на страната продават не само цигари и безалкохолни напитки, но и мляко, и ориз…

Влаковете са ефикасни и почти винаги пристигат навреме. Шинкансен, пътуващ по линиите на „влака куршум“, свързва някои от главните градове. Почти цялата страна може да се прекоси с него — от Наката в Кюшу до Мориока в северната част на Хоншу. Влакът достига максимална скорост 275 километра в час. За два часа и 49 минути изминава 553-километровата дистанция между Токио и Осака. От април 1992 г. специални влакове Шинкансен покриват това разстояние два пъти дневно за два часа и 30 минути. Моят принос към информацията в бара: успях да видя нов модел на този влак, северно от планината Фуджи, в момент на изпитание. Там казаха, че влакът ще „изстрелва“ пътниците от Токио за Осака точно за един час и така ще свърже органично двата отдалечени града.

Броят на пътниците, които кацат и излитат в Япония с международните въздушни линии, е 31 милиона души на година по време на 1445 редовни полета в седмица.

Югозападно от Осака се строеше ново международно летище, наречено Кансай — на площ 511 хектара. Строителството продължи 7 години. През една мъглива утрин гледам — японците ходят по повърхността на морето. Питам един от нашите: „Тези хора какво правят?!“

А той ми отговаря: „Навярно усвояват нови земи.“ Е, та на това място беше открито международното летище Кансай, което оперира 24 часа в денонощието. То е свързано с 39 града в 21 страни и 22 града в Япония. Построено е на изкуствен остров.

В период на изпитание са и самолети с три пъти по-голяма скорост от днешните. Те ще направят възможво пътуването до всяка отдалечена точка на света за три или четири часа. В Япония ще са необходими нови летища и единствени практични точки за кацане ще бъдат вероятно северният остров Хоккайдо и южният остров Кюшу. Повечето от самолетите, които кацат в Нарита от Европа и Северна Америка, и без това се приближават от север.

Японците произвеждат самолети за частно ползване, които обслужват няколко души.

Страната построи и пусна във водата най-огромния кораб на света, 564 763 — тонния танкер „Всеморски гигант“. Той събира в търбуха си 564 хиляди и 763 тона товари и ги превозва от единия до другия край на планетата. Японската търговска флотилия е с капацитет 27,1 милиона тона.

Важна индустрия в Япония е електрониката, която произвежда гигантско количество от различни видове електронни продукти: от персонални стерео-, радио-, телевизионни апарати и видео до фотоапарати, компютри и телекомуникационни устройства.

Поръчките за корабостроенето достигнаха 46,3 на сто в световния корабостроителен пазар. Много танкери остаряха и трябва да се подменят с нови поради изтичане на ресурса им. Японското активно приемане на поръчки се дължи на възможностите и капацитета на японската корабостроителна индустрия.

Автомобилната индустрия е една от най-бурно развиващите се. В автомобилостроенето Япония заема първо място в света. Произвежда и най-голямото количество мотори с две колела. Някои от произведените коли се изнасят, но японските автомобилни компании са построили фабрики и в много други страни. В страната се произвеждат 13,2 милиона моторни превозни средства на година. Износът стига до 6,1 милиона броя автомобили. Експортът на тази продукция в САЩ е една от главните причини за търкания между двете страни. И Япония доброволно ограничи износа. Проявяваше отзивчивост дълго време. Това нейно поведение беше непонятно. За голяма част от българските бизнесмени от края на века то продължаваше да изглежда странно и неразбираемо. Доброволно се отказваш от тлъста печалба?! Странен и неразбираем обаче беше общоприетият модел на поведение у нас: единият не мислеше вместо другия. Не умеехме да опознаем чуждите интереси и да ги съчетаем със своите. „Нашият“ бизнесмен, като видеше пари… Спечели 200–300 хиляди лева и започва да губи човешки черти в себе си. Деловият партньор трябваше да бъде напълно оскубан, да изчезне от гилдията. При това общоприето поведение на нелоялност и агресивност към партньора един ден щеше да дойде и редът на другия. Ние край масата в бара вече знаехме как точно става това, но не го обяснявахме подробно. Разговорите ни бяха разкошни. Черната прогноза не влизаше в обхвата на намеренията ни. Оставихме я на някои „делови“ хора като фураж за мислене.

Продукцията в самолетната индустрия в стойностно изражение достигна 643 милиарда йени. В космическата индустрия Япония осъществява напълно самостоятелни научни и технологични изследвания.

Край масата в Млечния бар разполагахме с точни и подробни данни в много области на японската индустрия: химическата, текстилната, строителната, грънчарската… И всички те поставяха Страната на изгряващото слънце на гребена на вълната.

Повечето от електронните продукти са истински произведения на изкуството. В печатните платки цветовото съчетание на елементи е разположено по законите на науката, но и по законите на изобразителното изкуство.

Тунелът Сейкан е най-дългият подморски тунел на планетата. Той свързва островите Хоншу и Хоккайдо. А системата от мостове, по които минават пътища и железопътни линии, свързващи островите Хоншу и Шикоку, беше открита през април 1988 година. Другите две мостови системи между Кобе и Наруто и между Ономичи и Имабари се пуснаха в действие през 1998 и 1999 г. според подготвената маршрутна технология. Датата, часът и минутата на откриването са определени.

Със смесени чувства дадох данни за индустрията в Япония на приятелите си край масата в Млечния бар. Бях ги получил от близък в Международния пресцентър в Токио. Разреши ми свободно да ги цитирам. Те бяха последни с тенденция да се повишават. Главата на Любопитния се замая, като ги изслуша, макар че между нас имаше и други, с различна психична нагласа, за които цифрите не бяха чак дотам интересни. Те се отплесваха да наблюдават шумната улица през прозореца на бара. Така бих направил и аз, ако не бях предопределен да доказвам темата си и с цифри на онези, които ги предпочитаха.

Естествено е производителите на стомана у нас да се впечатлят от това, че за една година японците произвеждат 109,6 милиона тона стомана.

Производството на технически инструментариум и индустриални роботи за японската индустрия достигна най-високото равнище в света. Стойността на продукцията е 1266 милиарда йени (съответно 289 милиарда йени — за роботите).

Основна част от световното производство на часовници (хм, хм!…) и снимачни камери принадлежи на Япония: 474 милиона часовника и 17,6 милиона камери — за една година.

Електронните продукти се класифицират грубо в три групи: 1) телевизори, видеокасети и други електрически уреди, 2) индустриално оборудване, като компютри и телекомуникационни устройства, и 3) електронни устройства като завършени мащабни и сложни вериги. Електронната индустрия непрекъснато изплува като водач в света на японското производство, заемайки местата на такива традиционни гиганти като стоманената, химическата и автомобилната индустрия. Продукцията на електронното оборудване в Страната на изгряващото слънце достигна 31,3 трилиона йени, или 40,7 процента от цялото производство на машини и технически механизми. Електрониката ангажира 1,9 милиона души — повече от всяка друга индустрия. Пеят цифрите… И една от тях нямаше да се чуе, ако не бяха ме ядосали.

Тровят се въздухът, водата, земята, храната. Рибата бяга от реките. Отпадъците носят смърт. А индустрията не оправдава своето съществуване, ако замърсява околната среда. Природата за щастие притежава огромни защитни сили. Историята на замърсяването в Япония и борбата на японците срещу него намирахме за един от най-интересните моменти в разговорите ни край масата в бара.

Повечето от японските острови, с изключение на онези, които лежат далеч на север и далеч на юг, са! в температурната зона на мусоните. В топлите месеци дъждовете са изобилни. Снегът през зимата е тежък. Крайбрежието на океана обикновено е слънчево и с благоприятен вятър. Тайфуни носят поройни дъждове, които се изсипват над Япония през късното лято и през есента всяка година. Те нанасят тежки загуби със силните си ветрове, високи вълни и наводненията. В антични времена управляващите в Япония са схващали, че на борбата срещу наводненията трябва да се даде висок приоритет, като правели заграждения на оризовите полета. Положени били усилия да се запазят горите и да се контролира водата. През вековете, след култивирането на оризовата култура, японците се посвещават на непрекъсната борба за опазване на околната среда. Виждали са, че водата е необуздана и нанася пакости. Векове е трябвало да минат, докато се появи замърсяването на водата и се превърне в проблем. За размерите на другите основни замърсявания — на въздуха, земята, храната… сякаш изобщо не са мислели. Хората са живеели във времето си.

 

Северно от Токио на изток към океана тече река Тоне. По дължина 322 километра тя е втората по големина в Япония и е основен доставчик на вода в Токио. Преди четири века бил създаден проект за обуздаване водите на тази река — реализиран през 1970 година. Четири века след замисъла! Японците започнат ли нещо, изпълняват го докрай.

В началото на модерния период, в 1868 г., при император Мейджи, Япония е имала около 30 милиона население. В 1945 г., в края на Втората световна война, тя броеше 72 милиона. Докато в края на 1990 г. населението достигна 123 милиона. (А около 2010 г. се проектира да достигне 130 милиона.) Размерите на Земята обаче са някъде под 380 000 квадратни километра. Бразилия е 23 пъти по-голяма, Съединените американски щати са 25 пъти по-големи от Япония. Страната на изгряващото слънце е толкова островна, но и толкова планинска! … Само 32 на сто от земята е равна. Около 60 на сто от населението е концентрирано в райони, които са 2,8 на сто от цялата територия на Япония. Тази страна е бедна на добив от полезни изкопаеми и зависи от вноса на повече от 80 на сто за необходимото й енергийно захранване — доставя отвън голямо количество суровини: петрол, въглища, желязна руда, вълна, жито и други хранителни продукти. Страната се нуждае от търговия, за да развива икономиката. Тя внася огромни количества ресурси, преработва ги в заводи и експортира много от произведените стоки.

Втората световна война увреди сериозно капацитета на японската индустрия. Наложи се тенденция на развитие, в която икономическият растеж беше поставен преди всичко друго и причиняваше на страната сериозно замърсяване от индустрията. През шестдесетте години индустрията стана огромен консуматор на петрол, въглища, природен газ. Комините бълваха сажди, сяра, азотни окиси. Прах се носеше над индустриализираща се Япония. Беше очевидно, че маси от населението са изложени на неизбежно бедствие от замърсяването на въздуха, което придружаваше икономическия растеж. През шестдесетте години то стана сериозно.

Целта, която си постави правителството на Япония в 1868 г., беше построяването на „богата страна и силна армия“. Тази цел стана национална политика в опит да се достигне индустриалния Запад. За основа на индустриализацията страната имаше нужда от желязо и особено от стомана. Закони и наредби бяха приети, за да се регулират обработваемата земя и водата, да се управляват риболовът и дърводобивната индустрия, да се запазят историческите градове, културните богатства, наследството от миналото.

Но в своя ентусиазъм да развие минното дело правителството се провали при утвърждаването на ефективни мерки и предотвратяване на замърсяването от дейността в мините. Инвестициите за опазване на околната среда бяха малки, ниски бяха обществените фондове. В края на деветнадесети век вече се забелязваше, че рибата в някои реки умира, и то в голямо количество — заради водата, която се изтича от мините. Понякога през последните две десетилетия на деветнадесети век наводненията от реките носели тиня, наситена с тежки метали, и заливали плодородна земя. Върху някои места нищо не се е раждало след това. Поради приоритета на Китайско-японската война от 1894–1895 година — първото сражение на съвременна Япония с чужда страна — правителството на Мейджи е гледало на медта като на добив от първа необходимост за неговата национална политика. Бакърът бил необходим и за комуникационни линии. И не че японските управници не виждали опасността. Не е могло и да се помисли да се унищожи замърсяването, като се затворят мините.

Периодът 1868–1945 г. беше за Япония начало на индустриалното развитие. А периодът 1946–1954 г. стана период на замърсяване от него. След края на Втората световна война страната е бедна и гладна, на места — изравнена със земята. Разпространяват се заразни болести. Наводненията и бурите причиняват огромни разрушения. Енергийното захранване често не достига. Инфлацията нараства.

Периодът на реконструкция в по-голяма или в по-малка степен завърши към края на 1955 г., когато икономиката достигна довоенното си равнище. Десет години продължи бумът на капитални вложения в производството на технологични новости и икономически растеж. Индустриалното развитие започна гъсто да се концентрира в градските райони, привличайки все повече хора в градовете. Започнаха да се изпълняват проекти за пътища и жилища, да се подобряват пристанища, да се поставят линии за откриване на Шинкансен.

Периодът 1955–1959 г. беше период на болести, причинени от замърсяването. В началото на втората половина на 1950 г. се появиха няколко сериозни заболявания, причинени от замърсяването на околната среда и привлякоха вниманието на японската общественост. В 1956 г., наскоро след като започна периодът на бурния растеж в страната, общественият център по здравеопазването в Минамата, град в южния остров Кюшу, получи известие за избухване на заболяване, което поразява централната нервна система. Причината започна да става все по-ясна: заболяването е свързано с тежките метали. Министерството на здравеопазването и благосъстоянието призна заболяването в Минимата като „болест на замърсяването“. Във втората половина на 1950 г. петрулохимическата индустрия започна бързо да расте. Скоро беше забелязано и разпространение на астма, която нарекоха „иоккаичи астма“. Основният виновник за болестта беше серният двуокис. През 1950 г. се появи и странна болест. Жертвите й се оплакваха от деформация и чупливост на костите. Тази болест беше наречена „итай-итай“ (оуч, оуч), кръстена така от местните лекари.

Периодът 1960–1964 г. беше период на висок икономически растеж… и разпространение на замърсяването. През първата половина на десетилетието (1960) икономиката нарасна повече от 10 на сто. И се заговори за икономическо чудо. Но японците не са стояли със скръстени ръце, когато са видели обратната „страна на медала“ — замърсяването. Периодът 1965–1974 г. беше период на драстична смяна на „курса към подобряване“. Критични гласове започнаха да се чуват още в началото на индустриализацията. Имаше протестни демонстрации, многократно се припомняше на собствениците на заводи да инсталират контролиращи замърсяването устройства. Правителството започна да прокарва закони за опазване на околната среда. Заводи и мини се закриваха. Жертвите на замърсяването започнаха да искат пълна компенсация (нещо, за което жертвите на замърсяването в нашата страна не смееха и да помислят). Смайващо, но японците получиха компенсациите си.

Насрочиха се съдебни процеси. През март 1973 г. съдът приключи с това, което масмедиите в Япония нарекоха „големите четири процеса на замърсяването“. Те костваха на заводите причинители не само плащания на пълна компенсация на жертвите за щетите, но и закриване на причинителите на замърсяването. През март 1992 г. всичките 35 местни правителства (управления) приеха строги разпоредби. И самите заводи започнаха борба срещу замърсяването заедно с другите в обществото. В 1967 г. фирмата от петролната рафинерия Идемицу Козан направи голяма инвестиция от 9,8 милиарда йени в проект да се построят пречиствателни устройства, които изваждат сярата от „тежкия“ нефт, преди той да изгори. Те бяха първите от този вид в света.

През 10-годишния период, който започна в 1965 г., контролът над замърсяването стана важен политически мотив за централното и местните правителства. Когато Еисаку Сато стана министърпредседател през ноември 1964 г., той започна с призив да се почисти околната среда в Япония, „защото индустриалното замърсяване е деформация в икономическия растеж. То ще бъде решително коригирано.“ Япония беше първата страна в света, която даде висш приоритет на околната среда в своята енергийна политика. В 1971 г. беше основана Агенция за околната среда и нейният генерален директор получи ранг на министър в държавата. В 1975 г. генералният директор на агенцията Такео Мики стана министърпредседател. Периодът от 1975 г. се отличаваше с подобрено качество на живота в Япония. Като резултат от съдебните процеси и системата от закони за опазване на околната среда индустрията получи болезнения урок, че е далеч по-евтино да се инсталират устройства против замърсяването още в началото, отколкото да се плащат компенсации след възникването на проблемите от него.

Запазването на околната среда, по-специално избягването на индустриалното замърсяване, и икономическото развитие не са непременно антагонистични явления. Развитието на икономиката тръгна заедно с добрите стари нрави и чистотата на околната среда. Мичио Нашимото — президент на Задморския кооперативен център за опазване на околната среда — казва това с други думи: „Икономическото развитие и опазването на околната среда не са конфликтни цели.“

Любопитния, като чу думата приоритет, рече, че тя му прилича на думата привилегия. От време на време ние сляпо даваме приоритет на едно производство за сметка на други производства, които изостават след това. Майстори сме да наливаме „вода в пясъка“. Питали сме се с какво да започнем, тъй като животът анулира позицията ни в икономиката — все започваме отначало. Най-доброто, изглежда, е да се тръгне с всичко едновременно, тъй като държавата е единен организъм. Той не би могъл да работи нормално без „ръка“, „крак“… Нима може човек да съществува без сърце? Нашата въображаема държава имитираше човешкия организъм. Като занемариш едно, довеждаш го до реанимация, а повреждаш и друго.

С измислени приоритети, наложени от амбициозни хора, се нарушава синхронът в икономиката. Пренебрегнатите производства задържат и приоритетното. Накрая се стига дотам, където често сме се оказвали…

В сферата на услугите се съобразявахме с комфорта на изпълнителя на поръчката.

„И как стана така, че заболелите у нас от замърсяването на околната среда умряха… повечето от «настинка»?! — питаше Любопитния. — Живот в държава без компенсация?! Че тогава какво е това геноцид?“

Грижовна система. Социалното партньорство в Япония е на голяма висота. Профсъюзните ръководители се стремят да разберат не само исканията на работниците, но и макроикономическите проблеми на страната. В индустрията сред хората на ръчния труд гъмжи от работници с висше образование.

Наистина — можех и това да забравя. След краткия ни разговор с д-р Сабуро Окита — архитекта на съвременна Япония — чух го отблизо да казва, че у нас, в България, съществува потенциал от висококвалифицирани специалисти, но ни липсват такива специалисти на средно равнище. „Ние направихме от нашите работници майстори“ — каза още той за японците, колкото да сподели опит. Семейна задушевност в предприятието. Компаниите подсигуряват работа до пенсия. Те разкриват нови дейности… Токугава или Едо е основа на сегашното общество. Шефът на фирмата е като баща.

Ключовата дума на японското развитие, по всичко изглежда, е хармония.

Рибата се върна в река Сумида.