Атанас Сейков
Япония в моя живот (37)

ОБРАЗОВАНИЕ

Спирахме се на основното и го изразявахме по елементарен начин, за да бъдем разбрани от всички, които ни слушат. Останахме докрай верни на желанието си да говорим истини. Обсъждахме само онова, което е минало през сетивата ни. Всяко отклонение в детайлите означаваше нови отклонения в детайли — познанията ни по проблема се разстилаха като море, в което не искахме да навлизаме. Предпочитахме елементарния изказ, да останем верни свидетели на видяното, чутото и преживяното.

Историята на просветата в тази страна, както историята на всички клонове от обществения й живот, е дълга. Периодите на всяка сфера от живота на японците обикновено деляхме и на четири — заради утвърденото наше желание да се изразяваме в хармония с японската природа, където има познатите ни четири големи острова. Колкото по-дълбоко навлизахме в темата, забелязвахме, че каквото и да разказват от историята си, японците се изкушават да го разделят поне на две: преди епохата Мей-джи и след нея.

Основата на образованието лежи в периода Едо. В края му се наблюдавали разнообразни училища, разпръснати в страната, под директния контрол на управляващите. А реставрацията Мейджи се отбелязва като разграничителен етап на последващото развитие на модерното образование в Япония. Съвременното в тази страна започва от Мейджи (1867).

Конституцията от 1946 година. Член 26 в нея казва: „Всички имат право да получават образование според умението си… Обществото е задължено да защитава всички момчета и момичета в получаването на общо образование…“ Образованието в Япония е безплатно за първите девет години. Присъствието в задължителното деветгодишно обучение е 99,9 на сто от децата на тази възрастова група.

Японската образователна система обаче има, общо взето, пет етапа: 1) детска градина (от 3- до 6-го-дишна възраст), 2) първоначално училище (от 6- до 12-годишна възраст). Следват два етапа на образование, на които би могло да се намери наш еквивалент, но са по-различно квалифицирани: висши училища за младша възраст (12-15-годишна възраст); висши училища за старша възраст (15–18 години). После — колеж или университет.

Децата трябва да ходят на училище от шест — до петнадесетгодишна възраст, но много започват по-рано от този срок. Някои тръгват в детската градина три или четиригодишни. Почти всички са в училище до осемнадесетгодишна възраст. След това около една трета от тях продължават по-нататъшното си образование.

На три години изкарват в градината тригодишен курс на специална подготовка в образованието, четиригодишните — двегодишен курс, а петгодишните — едногодишен. В допълнение: 58,3 на сто от детските градини са частни, 41,4 на сто се ръководят от общината и 0,3 на сто — национални, тоест държавни. В детските градини работят 101 502 подготвени учители освен другия необходим персонал.

Децата на по-несъстоятелните семейства се ползват от помощи, които обхващат храна, екскурзии, училищни пособия, медицински грижи и други.

Някои ученици в Япония не ходят в училището, което е най-близко до дома — те избират учебното заведение. Хората чувстват, че едни училища и университети са много по-добри от други. Разбират, че ученик, който учи в добро училище, има по-голяма възможност да се класира в добър университет, което пък прави по-лесно намирането на добра работа. Ето защо има огромна конкуренция в приемните изпити. Всички училища избират своите ученици според резултатите от приемните изпити. Училището провежда свои изпити, а изпитите на повечето добри училища са трудни. Много ученици ходят на специални частни училища (юку) вечер и в края на седмицата — събота и неделя, за да им помогнат да се подготвят за изпитите там, където учат или се подготвят за приемен изпит.

Учебната година започва от 1 април и завършва на 31 март следващата година. Тя съвпада с финансовата. Разделена е на три срока: от април до юли, от септември до декември и от януари до март.

Повечето университети следват двусеместрова система. Лятната ваканция продължава около шест седмици. В допълнение към националните празници учениците имат две свободни седмици около Нова година и две през пролетта между старата и новата учебна година.

Училищните занимания започват от 8,30 сутринта и часовете — не повече от 50 минути единият, продължават до 3,30 следобед. Обядът е между часовете… В повечето училища завършват около обяд в събота. Учебният ден продължава от 8,30 сутринта до 3,00 следобед, но много ученици стоят в училище до 5–6 часа, за да участват в спортни и други прояви. В първоначалното училище има до 40 ученици във всеки клас. Възпитаниците на някои училища носят цветни шапки, учителите така ги наблюдават по-добре. Това предотвратява и пътни злополуки. Повечето училища изискват техните ученици да носят униформа. Правилата за обличане са строги. Униформите на момчетата са тъмни с месингови копчета, а момичетата носят моряшки сини униформи с плисирани поли. Много училища вече са сменили стила на униформите си, за да ги направят по-привлекателни и по-удобни.

Студентите и учителите са отговорни за поддържането на чистотата в училищата, в които учат и преподават. Всеки клас е разделен на групи, които на смени почистват класните стаи, коридорите и други райони, ползвани от цялото училище. Някои училища имат саксии с цветя, за които децата се грижат.

Всички японски ученици учат английски език. Няколко хиляди учители от Великобритания, Канада и САЩ работят в Япония по езиковата програма. С английски там не се чувстваш в чужбина. Видиш ли дете — почвай разговор с него! Незнанието на език в чужбина се равнява на физическа болка.

Разбира се, японският език е важен за японците — заема важна част от образованието. Японската граматика е лесна, но писането отнема много време. Три типа букви се употребяват, когато се пише на японски. Китайските йероглифи (канджи) са били въведени в Япония в шести век. Японците са ги взели, за да изписват японския език, но това се оказало трудно, защото имало много различия между японския и китайския език. Поради това били създадени две други писмени системи. Наричат ги хиранга и катакана. Те имат 46 букви. Буквите са поставени там, за да изразят звуци, подобни на римската азбука, да бъдат произнесени думи, които не могат да се изпишат с канджи. Канджи се използват да се изразят идеи. Много от тях имат комплицирани форми и се произнасят по няколко различни начина. Във всекидневната употреба се наблюдават около 2000 канджи. Японските ученици трябва да знаят как се четат и пишат около 1000 от тях, преди да завършат основното училище. В страната има 451 университета и колежа. Числото на студентите в тях е 2,2 милиона.

Ето още цифри! Та, Божем, се наситите на тях! Не трябваше да ме ядосвате! Чуждите студенти в Страната на изгряващото слънце наброяват 41 347.

Японското правителство плаща таксите за образование на 4961 от тях. 1026 се поддържат от правителствата на техните страни и 35 360 се издържат сами. Целта на Япония е да приюти 100 000 чужди студенти в началото на двадесет и първи век. В Япония има: 1436 библиотеки, 160 музея на изкуството, 80 други музея, 68 научни музея, 30 зоологически градини, 30 аквариума, 23 ботанически градини…

Практически всеки японец може да чете и да пише, 91 на сто от населението чете всеки ден. Японски ученик ми каза: „Предпочитам сега да ми е тежко, но после да ми е добре.“

Един летен ден бях официално поканен на изложба японска гравюра укийо — Е. Там видях отблизо министърпредседателя на Япония Тошики Кайфу със съпругата си и приятели. Правеха си снимки пред залата. Тошики Кайфу излъчваше вътрешно озарение, присъщо на одухотворените хора, когато говореше за образованието в Япония. Темата му приличаше. Той навлизаше в дълбочина и откриваше значителна разлика между образование и възпитание. Впечатляваше го образованият човек, който помага на слепец да прекоси улицата. Добре образованият трябваше да бъде и добре възпитан. Премиерът на Страната на изгряващото слънце намираше, че количеството в образованието трябва да се превърне в качество.

Първите учители на едно дете са родителите му. Господин Кайфу спомена как навремето е плакал при едно свое разочарование и майка му казала:

„Човек би могъл да започне отново!“ Той това и направил. Ние около него забелязахме докъде се беше изкачил.

Тошики Кайфу тогава вече беше бивш министърпредседател. Но за разлика от личности по други места на света онова, което казваше бившият премиер на Япония след напускане на престижния пост, имаше значение.