Атанас Сейков
Япония в моя живот (33)

ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Страната на изгряващото слънце гъмжи от гори на територия 250 282 квадратни километра. Две трети от нея е гориста. Планинска — 72 процента.

Японският народ фактически живее върху 10 на сто от територията на страната. Само около 14 на сто от земята е пригодена за обработване. В планините се грижи за всяка педя земя — строи тераси, за да осигури равната площ сред къси и бурни реки. Фермите са малки. Средно около 1,4 хектара е площта на една ферма.

Икономично се използва малкото пространство. Добива се максимално възможното от всеки хектар… и успява японецът да осигури над две трети от плодовете и зеленчуците, които задоволяват хората. Производството на пилешко, свинско месо и яйца покрива 70 до 100 на сто от нуждите. Страната произвежда достатъчно ориз да изхрани населението. Историята на японското земеделие е история на ориза и технологическото усъвършенстване за увеличаване на добива му. Помагат торовете и великото разнообразие на селскостопанските машини — малки и удобни за работа във фермите (тежките земеделски машини смачкват почвата, нарушават структурата на земята). Отношението на японските фермери към подобрената, облагородена от тях техника е старателно. Те са по човешки прилежни към съжителството си с „мъртвия“ свят на нещата.

В стопанствата си фермерите ползват част от своята земя да отглеждат пилета, крави и прасета. И макар че Япония произвежда достатъчно ориз да изхрани населението, тя внася много други видове селскостопански продукти. Стокообменът в страната е затворен. Всичко, което се откъсне, да речем, на остров Кюшу, отива най-много до остров Хоккайдо. Изнася се онова, което е произведено в повече.

Фермерството е важна част от японската икономика. То дава поминък на 30 на сто от работното население в 1960 година… и само 8,4 на сто в 1985 година.

Там няма „село без хора“, „село без мъже“. Селяните са точно толкова, колкото е необходимо за селското стопанство. И точно толкова селскостопански машини има, колкото са необходими.

Фермерите постепенно намаляват. Все повече хора се устремяват към градовете, за да работят в индустрията — по силата на динамичната икономика. Селянинът японец е човек, който би могъл да стане и работник, макар че си остава селянин. Японците са измислили „селянино-гражданин“ чрез кръстоска. И вместо да се блъскат срещу течението на неумолимите икономически и пазарни закони, като кажат на японеца: „Ти ще стоиш тука и няма да мърдаш!“, те са му отпуснали края и са оставили явленията свободно да се движат, както е и в природата. Дори им помагат, като използват посоката и силата на движението. Много членове на фермерски фамилии работят по няколко часа на ден в промишлеността или в сферата на обслужването. Това прави хората частично безработни в града, но те запълват времето си във фермите на село. И всичко е на мястото си. Японските фермери добре са издоили закона за динамичната икономика. Много хора вярват, че за да се научиш да живееш в хармония с природата, трябва да търсиш отговорите от нея. Това може би е утопична идея, но като всяка идея, която движи историята на цивилизацията, тя е необходима. Нашето въображаемо правителство беше склонно да обяви и предвиди протекционистки мерки за развитие на отрасли, които не могат да се развиват при външна конкуренция — например селското стопанство. Важното е защитните мерки да не станат вечни, да не сърдят природата.

Зарзаватчийските магазини в Япония са райски градини. По всяко време на годината можеш да си купиш всичко, което ражда планетата. В страната на изгряващото слънце съм ял диня през зимата.

Архаични изглеждат традиционните фермерски методи на работа в днешна Япония. И понеже голяма част, ако не всичко, ние черпехме от собствени източници и радостта от откритията ни беше голяма. Крещяхме с цяло гърло, когато в японска ферма забелязахме да използват в земеделието… вол. Един на брой. Фотограф беше направил снимка на домашното животно, която публикува в списание със забележката, че волове повече не могат да се видят в страната. Тази находка имаше смисъл, създаваше вълнение за онези у нас, които дращеха с нокти за икономическо оцеляване.