Атанас Сейков
Япония в моя живот (30)

ИМПЕРАТОРСКАТА ФАМИЛИЯ

Хризантемата с шестнадесет листа е гербът на императорската династия.

Император Хирохито беше 124-тият император на японската императорска фамилна линия, която датира от много векове — без нито едно прекъсване. Според Конституцията на Япония императорът е „символ на държавата и единството на народа“. Той няма власт върху правителството. Императорът и императрицата Нагако имаха двама синове. Японският император се занимаваше с морска биология — беше широко известен със своите книги и научни изследвания. Императрицата пък имаше доста лични интереси и по-специално беше известна като талантлива художничка в японски стил. Принцът се проявяваше и като активен спортист — играеше тенис.

Дворецът на японския император се намира в Токио. Той е на възвишение, ограден е с ров, пълен с вода, и е свързан с мост. В дъното на природната картина се вижда бяла сграда. Площадът пред двореца е покрит с чакъл — трудно се ходи по него. Чувството, което изпитвах, когато пристъпвах към двореца на императора беше озадачаващо преживяване. Психолог разясни защо е чакълът върху площада. Затрудненото ходене по него те кара да мислиш само за едно — символа, към който си се устремил.

След капитулацията на Япония във Втората световна война (японците казват „поражението“) на онзи площад пред двореца на императора през 1945 г. отговорните — главнокомандващият, генерали и други — се събират непоканени. И по традиция се самоубиват. Те постъпват така от чувство за отговорност.

Дворецът на вид е сериозен и скромен.

След смъртта на император Хирохито — на 7 януари 1989 година — беше интронизиран 125-ият император в японската императорска фамилия — император Акихито, роден в Токио на 23 декември 1933 година. Той и неговата съпруга — императрица Мичико — се оженват през 1959 година. Имат три деца. Императорът е публикувал серия академични дисертации върху рибите. Той и другите членове на императорската фамилия живеят в императорския дворец в Токио. Членове на фамилията са император Акихито, императрица Мичико, престолонаследникът принц Нарухито, роден на 23 февруари 1960, принц Фумихито, роден на 30 ноември 1965, и принцеса Сайако, родена на 18 април 1969 година. Принц Фумихито се оженва за Кико Кавашима през 1990 г. и получава ново име — Акишино.

Когато принцът, сега император на Япония, дойде в България, мой приятел го чу да казва, че освен Япония най-много обича други две страни на света…едната от които е България. Малко хора знаят това.

Покойният император Хирохито — посмъртно назован император Шова — е роден в Токио на 29 април 1901 година. Той стоя най-дълго на трона (62 години), беше най-дълго живелият император в японската история — 87 години. За церемонията по погребението на императора в Япония дойдоха делегати от всички краища на планетата. Всяка държава трябваше да внесе сума, равна на сто и шестдесет хиляди долара за присъствието на официалния си представител. Дипломацията изпотрошава много средства — те трябва да бъдат използвани рационално. Обслужването по време на церемонията беше връх. В Япония пристигна и официален пратеник на нашата страна. С известно неудобство ще го нарека „полудържавен глава“… за да избегна името му. Той беше придружен от свой съветник — момче в сив костюм, което си нямаше пари да си купи черни дрехи, подходящи за погребение. Официалният ни представител пращеше от здраве, но внимаваше да не се разболее. По пътя със самолет от България до Япония вдигна температура — 37,7 градуса. Лекар в Токио му даде хапче, няколко витамина, каза му да пие чай. На другия ден беше церемонията по погребението на императора. Температурата на нашия човек спадна до 37,2 градуса. Но официалният ни представител, загрижен за здравето си, реши, че ще е по-разумно да не рискува, и не отиде на церемонията. Изпрати там своя съветник — момчето със сивия костюм.

В печата се появиха информации за събитието. Японците — чувствителни на тема цветове — деликатно съобщаваха, че всички, присъстващи на церемонията по погребението на императора, били облечени в черно: черни фракове, черни костюми… „Само представителят на една страна, където сивият цвят навярно е траурен“, бил облечен в сив костюм. Единствен от 35 000 гости от 158 страни в света. И охраняван, сиромахът, от 37 000 полицаи.

А официалният представител застави възмутени, слисани и раболепни нашенци да съобщят в София, че той лично е присъствал на церемонията.

Любопитния в Млечния бар каза:

„И какво ще стане сега? Ще го съдят ли нашия «полуглава» за сто и шестдесетте хиляди долара, които е прахосал?“

Отговорих:

„Ами…“

Любопитния:

„Дали няма да му дадат да прочете нравствения кодекс Бушидо? Може да му дойде в полуглавата някоя добра идея какво да направи със себе си.“

„Ами…“

„Виновните у нас молят за прошка на свети празници. Няма ли поне да се извини?“

„Ами, ами…“

Император Акихито, първият син на император Хирохито и императрица Нагако, при интронизацията пое тържествено задължение да спазва стриктно Конституцията на Япония. „Задълженията ми повеляват да съхранявам силата на страната и единството на нейния род — каза император Акихито. — Винаги съм желал светът да принадлежи на хората. Ще положа усилия за постигане на повече благоденствие, за мир и приятелство между народите от цял свят. Желанието ми е светът да се превърне в цветуща градина в името на човечеството“ — завърши императорът. Записахме неговите думи на магнетофонна лента. Съхранихме филм от церемонията по интронизацията, която не беше продължителна, но струваше около 95 милиона долара.

Национален флаг, химн. Познания за японския император и за императорската фамилия, черпени до голяма степен от собствен информационен източник. Вече имахме и герб: шестнадесетлистна хризантема. Страната (ни) се оформяше. В нея държавният глава беше символ на държавата и единството на нацията.