Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Лиценз за щастие
Будистки приказки за просветление - Оригинално заглавие
- Forbidden Fruit, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Снежана Милева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2020 г.)
Издание:
Автор: Аджан Брам
Заглавие: Лиценз за щастие
Преводач: Снежана Милева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (допечатка)
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: сборник (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1579-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585
История
- —Добавяне
Един беден стопанин имал мухлясало сено. За да не отиде на вятъра, той опитал да го даде за храна на кравите, но те предпочели да гладуват, вместо да ядат трева с лош вкус.
Затова стопанинът смесил мухлясалото сено с прясно и им го дал. Кравите просто отделили доброто сено от лошото и изяли доброто. Мухлясалото пак останало.
Тогава стопанинът забелязал нещо странно. Въпреки че имало предостатъчно трева в ограденото място, кравите често протягали глава между теловете на оградата, за да достигнат тревата от другата страна. Затова той оставил мухлясалото сено от външната страна на ограждението, достатъчно близо, за да се протегнат и да го стигнат. За ден-два сеното било изядено.
Забраненото сено, дори когато е мухлясало, се услажда.
Използвах това сравнение, за да помогна на добра приятелка, която имаше проблеми със съпруга си. Той беше добър човек, но не виждаше никакъв смисъл в религията, нито дори в медитацията. Тя ми каза, че практическото будистко учение със сигурност ще му е от полза, стига да си даде труда да го разбере, но той просто не проявявал интерес. Затова тя ме помоли за помощ.
— Лесна работа — отвърнах аз, — просто купи една от моите книги. Занеси я у дома и когато той я види, му кажи да не смее да пипа твоята книга. Твърдо му забрани да я чете.
Тя така и направи.
Разбира се, един ден, не след дълго, докато тя била на пазар, съпругът й, който си бил у дома, си помислил нещо от рода: „Какво ли значи това? Защо ще ми забранява да чета книгата й?“.
После взел забранената книга, прочел първата история и не я оставил, докато не ги прочел до последната. Сега той посещава храма ни всяка седмица.