Аджан Брам
Божествена намеса

Един млад американец тъкмо приключил работата си за Корпуса на мира в Тайланд, когато решил да удължи престоя си и да опита да поживее като будистки монах. Бил отседнал в хотел в Банкок и тъй като не знаел къде да отиде, за да стане монах, помолил за съвет портиера. Това не е обичайното запитване, което се отправя към портиера на един хотел в Банкок, затова не е учудващо, че предложеният съвет не бил точен.

На младия американец било казано да отиде в манастира „Уат Боуонниует“ в Централен Банкок, където понякога живеят монаси от Запада. Трябвало да занесе храна, която да предложи на монасите по време на сутрешната им обиколка за събиране на милостиня, след което да помоли един от тях да го посвети.

Американецът последвал съвета и пристигнал пред заключения манастир към четири часа сутринта. Докато се разхождал нагоре-надолу из пустата улица и се чудел какво да прави, възрастен тайландец приближил и го попитал на перфектен английски дали може да му помогне. Американецът обяснил защо е дошъл и тайландецът отвърнал, че вратите на манастира ще бъдат отворени едва в 5:30, но тъй като той има ключ, ще го разведе наоколо, докато излязат монасите.

Той отворил желязната порта, водеща към главната зала, запалил осветлението, отворил красивите резбовани врати и поканил младежа да влезе. През следващия час тайландският господин описал детайлно и увлекателно традиционните тайски изображения по стените на помещението, включително кой спонсорирал работите и защо. Някои били дарени, за да натрупат заслуги за починал родител или за оздравяването на болно дете. Времето минало неусетно. Когато приключил разказа си за последния стенопис, тайландецът казал на американеца да излезе и да изчака отвън, тъй като скоро ще се появи старши монах. Той трябвало да постави храната в купата на монаха и после да помоли за посвещение. Междувременно тайландският господин щял да заключи.

Американецът изпълнил съвета и по-късно бил въведен в манастира от старшия монах, за да започне основното обучение, преди да получи посвещение като будистки монах.

Имало обаче един проблем. Американецът не можел да разбере английския на тайландския монах, назначен да го обучава.

— Може ли да възложите на друг монах да ме учи? — помолил той.

— Това е монахът, който най-добре говори английски в целия манастир — бил отговорът.

— Ами възрастният тайландец, който ме посрещна първия ден? Онзи, който отвори желязната порта и ме разведе из главната зала. Той говореше перфектен английски — казал американецът.

Монасите незабавно го отвели в стаята на възрастния настоятел. Когато младежът започнал да разказва историята, настоятелят го прекъснал и повикал секретаря си, за да запише всичко.

Работата е там, че нямало мирянин, който да има ключ за тази порта. Нещо повече, наричали я Кралската порта и само кралете и принцовете на Тайланд имали право да използват този вход. Това бил манастирът, в който били посветени някои от тайландските крале. Осветлението не можело да се запали от мястото, описано от американеца. Мирянин не можел да разполага с ключове за най-свещената сграда в целия манастир. И дори самият настоятел не знаел толкова много за стенописите в храма.

Тогава настоятелят помолил американеца да опише възрастния тайландски господин. Отначало американецът успял само да каже, че носел традиционното тайландско облекло, което обикновено не се среща в днешно време. А после, когато го насърчили да даде повече подробности, той вдигнал поглед и зяпнал в изумление. На стената в стаята на настоятеля висял портрет на възрастния тайландски господин.

— Това е той! — възкликнал американецът. — Това е човекът, който ме посрещна.

Портретът бил на Негово Величество крал Рама V, известен и като крал Чулалонгкорн. Той умрял на 23 октомври 1910 година. Ето че за влизането му през Кралската порта имало обяснение, а и той познавал подробно стенописите, тъй като членовете на семейството му били основните спонсори. Някогашният крал, който сега със сигурност бил небесно създание, помогнал на един младеж да постигне своята цел да стане будистки монах.