Аджан Брам
На парапета

Известен художник претърпял тежка катастрофа с мотора си „Харли Дейвидсън“. Когато се събудил в болницата, хирургът му съобщил новината, че е трябвало да му ампутират ръката — тази, с която рисува. Художникът бил съкрушен. Той изгубил способността си да върши онова, което най-много обичал. Изгубил смисъла на живота си.

Още щом го изписали, той влязъл във висока офис сграда, взел асансьора до един от горните етажи, намерил празен офис и се качил на парапета. Възнамерявал да се самоубие.

Загледан надолу към земята, той видял нещо удивително. На тротоара един мъж без ръце танцувал от радост!

„Боже мой! — казал си художникът. — Аз изгубих само едната си ръка, от китката надолу, а ето човек, останал без ръце, който танцува! Защо искам да се самоубивам?“

И решил да живее. Отстъпил от края на перваза и влязъл обратно в празния офис.

Помислил си: „Трябва да разбера каква е тайната му — как може да е толкова щастлив без ръце?“.

Затичал се към асансьора, бързо стигнал приземния стаж и хукнал по улицата да намери мъжа. Човек без ръце е трудно да пропуснеш.

— Благодаря! Благодаря ви, господине! Вие току-що ми спасихте живота. Аз съм художник и изгубих ръката, с която рисувам, в мотоциклетна катастрофа. Бях толкова потиснат, че се качих до върха на ей онази сграда, канейки се да се самоубия. Докато стоях на парапета, погледнах надолу и ви видях, без ръце, да танцувате! Моля ви, кажете ми, как така все още сте толкова щастлив, след като сте изгубили и двете си ръце?

Безръкият мъж помълчал за момент.

— Всъщност аз не танцувах. Просто се опитвах да се почеша отзад.