Аджан Брам
Моето хималайско пътешествие

За първи път видях снимки на Хималаите като ученик в Лондон. Бяха толкова необятни, диви и примамливи, че реших един ден да отида там.

Завърших университета през 1973 година, когато в северното полукълбо беше лято. Преди да започна работа като учител, отпътувах от гара Виктория в Лондон за Индия и могъщите Хималаи. Две седмици по-късно бях в Индия, където валеше всеки ден. Ако бях проверил, преди да планирам пътуването си, щях да открия, че на субконтинента е започнал сезонът на мусоните. Дори когато отидох на север в Катманду, никога не виждах Хималаите, само дъждовни облаци. Бързо изгубих надежда, че ще зърна най-великите планини на света. За щастие в тази екзотична земя има толкова други неща, които можеш да свършиш.

Веднъж в Катманду двама американци ми казаха, че пощенската кола, която ходи на север до границата с Тибет, взема пътници за по няколко рупии. Екскурзията беше атрактивна и на другата сутрин се намирах в пощенската кола, която пътуваше на север.

Към един часа шофьорът спря за обяд в малко планинско село. Двамата американци предложиха да се изкачим на малкия хълм наблизо, докато шофьорът ни се нахрани. Когато стигнахме върха на хълма петнайсет минути по-късно, облаците на север се разкъсаха. За първи път успях да видя огромната хималайска верига в измития от дъжда въздух. От гледката дъхът ми секна — повече, отколкото от изкачването по хълма.

За съжаление, бях оставил фотоапарата в колата. Побягнах надолу по хълма, грабнах го и затичах обратно нагоре с всички сили. В мига, в който стигнах върха, облаците скриха гледката. Изпуснах я за секунди. Както се оказа, повече нямаше да видя планините. Американците, които просто бяха седнали да се полюбуват на вдъхновяващия пейзаж, се обърнаха към мен и ме попитаха къде съм се дянал. Дори по-лошо, с поразителни детайли описаха невероятната гледка и чудото, което бях изпуснал.

Почувствах се пълен глупак. Ходенето за фотоапарата ми беше струвало необикновената гледка. Но научих, че когато се опитваш да уловиш момента, било на снимка или като го запишеш на хартия, той често ти убягва и пропускаш чудото.

Също като божествените Хималаи, вълшебните моменти в живота трябва да се преживеят, а не да се улавят с фотоапарат. Те и без това са незабравими, така че за какво ни е да ги снимаме?