Аджан Брам
Удивителна история за свръхестественото

Един австралиец бил на трекинг в подножието на Хималаите, в областта Ладак, която се намира на Запад от Тибет. Гледката била толкова внушителна, че той поизостанал от другите, щракайки с апарата. За нещастие, в опита си да застигне групата по пряк път, той поел в грешна посока, престанал да ги вижда и съвсем се изгубил.

След като бродил в пустошта без карта близо два часа, сериозно се разтревожил. Слънцето залязло зад върховете, било тъмно, студено и опасно, а той все така нямал представа накъде да върви. Внезапно съзрял светлини пред себе си и тръгнал натам. Стигнал до стар будистки манастир, закътан в уединението на планината. Любезният настоятел изслушал разказа му и го поканил да прекара нощта в неговата стая, която единствена в манастира имала легло по западен модел. Състрадателният настоятел щял да спи на друго място. Той знаел къде е отишла групата и щял да прати с австралиеца монах, който да го заведе при останалите.

След скромна вечеря мъжът бързо заспал в удобното легло на настоятеля. В полунощ се събудил от звуците на най-удивителната музика, която някога бил чувал. Въпреки че бил ходил на много концерти в Операта в Сидни, той никога, никога не бил слушал толкова нежна и вълнуваща мелодия, която го изпълвала с дълбоко блаженство. По бузите му се застичали сълзи на екстаз, докато лежал, попивайки всеки божествен звук. Не усетил кога е заспал, но небесната музика го пренесла в най-релаксиращия дълбок сън в живота му. Когато се събудил, се чувствал напълно отпочинал и удовлетворен за първи път от много години.

След като закусил, мъжът отишъл при настоятеля, за да му благодари, задето му бил отстъпил леглото си. Разказал му за музиката и го попитал каква е.

— О, това ли? — казал настоятелят.

— Да, беше невероятно. Не съм чувал нещо подобно.

— Това, млади човече, е нещо свръхестествено. Според манастирските правила не би трябвало да ви казвам, защото не сте монах.

Австралиецът се намръщил, извадил портфейла и предложил на настоятеля сто долара.

— Не! Не! — възпротивил се настоятелят.

— Добре, колко? — попитал австралиецът.

— Вижте — отвърнал твърдо настоятелят, — дори да ми предложите сто милиона долара, пак не мога да ви кажа. Само на монасите е разрешено да знаят!

Австралиецът си тръгнал, без да успее да подкупи настоятеля. Скоро се присъединил към групата, завършил успешно трекинга и се върнал в Австралия.

На родна земя не спирал да мисли за свръхестествената музика. Дотолкова се вманиачил, че си изгубил съня и на работа бил уморен и разсеян. Посетил един от най-добрите психолози в Сидни, но така и не успял да изтръгне музиката от ума си. Тя буквално го докарвала до лудост. Можел да направи само едно.

Почти година след посещението си той отново стоял на прага на манастира в Ладак. Помолил да се види с настоятеля. Той го помнел. Австралиецът обяснил, че просто трябва да разбере какво създава онази музика — в противен случай ще полудее.

— Съжалявам — казал с искрено състрадание настоятелят. — Както ви казах и предишния път, не мога да ви разкрия това, защото не сте монах.

— Тогава ме направете монах! — отвърнал австралиецът.

Нужни са две години на подготовка, обучение и усвояване на всички песнопения, за да станеш монах в манастир със строги правила. Австралиецът се подложил на целия този суров процес. Две години по-късно настоятелят го посветил в монашество.

Още щом приключила церемонията, австралиецът попитал настоятеля:

— Ето, сега съм монах, можете да ми кажете. Каква е онази небесна музика?

— Ела в стаята ми в полунощ и ще ти покажа — отговорил настоятелят с усмивка.

Новопосветеният монах дошъл час по-рано, толкова бил развълнуван. Чакал бил три години, пожертвал бил всичко, като учел с всички сили, за да стане монах. Ето че моментът настъпил.

Малко преди полунощ настоятелят извадил стара връзка ключове от бюрото си и дръпнал една завеса в стаята си, зад която имало скрита дървена врата. Той я отворил с дървения ключ. Тежкото изскърцване говорело, че вратата не била отваряна от много години, може би дори десетилетия. Имало коридор, в дъното на който се виждала желязна врата. Докато вървели към нея, стар манастирски часовник отброявал дванайсет полунощ. Настоятелят използвал железния ключ, за да отвори втората тежка врата. След като прекрачили прага й, се чула небесната музика. Вълни на радост залели тялото на австралиеца. В сравнение с това нищо друго в живота му нямало значение. Двамата продължили към трета врата. Тя била направена от чисто сребро, добито от планините. Такава врата би струвала цяло състояние в Австралия, но човек не мисли за такива неща, когато чува музика, чиято красота не може да се опише. След като отворили сребърната врата със сребърния ключ, мъжът видял още една, очевидно последна. Вратата била направена от чисто злато с дебелина 15 см и украсена с безценни камъни. Настоятелят извадил златния ключ и в същия момент се спрял пред златната врата. Обръщайки се към австралиеца, той казал със сериозност, която призовавала за пълно внимание:

— Сигурен ли си, че си готов за това? То е нещо свръхестествено. Ще те промени завинаги. Готов ли си?

Австралиецът бил едновременно развълнуван и ужасен. Никога не бил вземал толкова важно решение. Гледката зад златната врата можела да го накара да си изгуби ума, но ако не погледнел, щял да се побърка, затова казал:

— Добре. Да го направим.

Настоятелят пъхнал златния ключ в ключалката. Тялото на австралиеца неволно се разтърсило от трепет. Настоятелят бавно отворил древната тежка врата.

И ето го! О, господи! Такова нещо простосмъртният не можел да проумее! То не било от този свят! То било отвъд всички представи!

И какво било?

Съжалявам, но не ми е позволено да ви кажа, защото не сте монах!