Аджан Брам
Произходът на материализма

Една добра монахиня водела много прост живот. Тя не притежавала почти никакви вещи и обитавала пещера. Всяка сутрин вземала паничката си и отивала в близкото село да проси подаяние — колкото да има с какво да се нахрани веднъж дневно. Разполагала с много време да медитира, да учи и да предава познанията си на местните селяни.

Когато се върнала от обиколката си една сутрин, тя забелязала дупка в скромната си роба. Това се случвало не за първи път. В пещерата й живеело семейство мишки. И тя пак намерила парченце плат и зашила нова кръпка на робата си. Докато шиела, си помислила, че ако има котка, няма да има мишки и няма да й се налага да прекарва толкова време в кърпене. Затова на другия ден помолила селяните да й дадат котка — и те й дали една добра котка, с цвят като този на робата й.

Котката се нуждаела от мляко и риба, затова всяка сутрин монахинята била принудена да моли селяните и за тези неща. Един ден си помислила, че ако си има крава, няма да се налага да иска мляко, за да храни котката, която я пазела от мишките, които гризели робата й. Затова помолила един от богатите си поддръжници за крава.

Щом се сдобила с крава, монахинята трябвало да й набавя трева. Затова тя помолила селяните за трева, за да храни кравата, която й давала мляко за котката, която я пазела от мишките, които гризели робата й.

След няколко дни монахинята си помислила, че ако има свое пасище, няма да се налага всеки ден да безпокои бедните селяни за трева. Затова организирала събиране на дарения, за да закупи едно пасище наблизо, което да дава трева на кравата, която давала мляко за котката, която я пазела от мишките, които гризели робата й.

Много трудоемко било да се полагат грижи за пасището, да се хваща кравата и да се дои всяка сутрин, затова монахинята си помислила, че ще е добре да си има помощник, момче, което да върши всички тези работи вместо нея. В замяна тя ще го напътства и учи. Селяните избрали момче от бедно семейство, което отчаяно се нуждаело от нравствени напътствия. Ето че сега тя имала момче, което да се грижи за пасището, което давало трева за кравата, която давала мляко за котката, която я пазела от мишките, които гризели робата й.

Сега монахинята била принудена да събира над два пъти повече храна всяка сутрин, защото малките момчета ядат много. Освен това й била нужна колиба, в която да спи то, защото в противоречие с правилата било момчето да спи в една пещера с монахинята. Затова тя помолила селяните да построят колиба за момчето, което се грижело за пасището, което давало трева за кравата, която давала мляко за котката, която я пазела от мишките, които гризели робата й.

Някъде по това време монахинята забелязала, че селяните я отбягват. Те се опасявали, че отново ще ги помоли за нещо. Дори когато видели в далечината да се приближава кафява крава, те си мислели, че това е монахинята, и бягали по къщите си, където заключвали вратите и дърпали пердетата.

Когато един селянин отишъл да я попита нещо, свързано с медитация, тя отговорила:

— Съжалявам. Не сега. Прекалено съм заета. Трябва да наглеждам колибата, която строят за момчето, което се грижи за моето пасище, в което пасе моята крава, която дава мляко за кафявата ми котка, която ме пази от мишките, за да не се налага все да си кърпя робата.

Тогава забелязала какво казва и осъзнала: „Ето ги корените на материализма“.

Тя казала на селяните да съборят колибата, пратила момчето да си върви у дома, подарила кравата и пасището и намерила за котката добри стопани.

Няколко дни по-късно отново водела прост живот. Имала малко притежания и обитавала пещера. Една сутрин, след като се върнала от селото, където била събрала подаяния колкото да се нахрани веднъж, забелязала, че мишките пак били изгризали дупка в робата й.

Тя с радост я закърпила.