Аджан Брам
Светена вода

Друга част от будистката сватбена церемония е поръсването на щастливата двойка със светена вода — за късмет. Всъщност в днешно време браковете се нуждаят от всичкия наличен късмет, затова аз обикновено хубавичко ги наквасвам! Когато гримът на булката започне да се размазва и спиралата се разтече по бузите й, аз казвам на съпруга:

— Ето че сега виждаш как изглежда тя!

По-добре да го открие сега, отколкото по-късно, добавям.

Веднъж в самолета на връщане за Пърт прочетох пълната версия на австралийската митническа наредба. С изненада разбрах, че едно от нещата, забранени за внасяне в страната, е светената вода. Вижте само! Може би това е причината за подобна забрана:

В доброто старо време, когато австралийските летища са имали „зелен канал“, през който можеш просто да си излезеш от аерогарата, спрели един случаен пътник австралиец. Когато митническите служители отворили куфара му, намерили две шишета с недекларирано уиски, скрити под саката и панталоните.

— Какво е това? — попитал единият служител.

— Аз съм религиозен човек — отговорил съобразителният пътник. — Връщам се от поклонение на светите места в Лурд, Франция. Това е само светена вода.

— Хммм, тогава защо на етикета пише „Джони Уокър“? — попитал митничарят.

— Трябваше все в нещо да налея водата. Тези две шишета бяха празни, нали разбирате? Може ли да си вървя?

Изпълненият с подозрение митничар решил да отвори едно от шишетата. Когато го помирисал, той заявил:

— Това не е светена вода. Това е уиски! Помиришете сам.

Пътникът надигнал шишето към носа си, вдишал и възкликнал:

— О, господи! Прав сте. Станало е чудо. Алилуя!

Оттогава може би светената вода е едно от нещата, които е забранено да се внасят в Австралия.