Аджан Брам
Грижи се, не лекувай

Живея в Пърт като монах от 1983 година. С годините съм спечелил доверието и уважението на местните будистки семейства дотолкова, че ме смятат за нещо като почетен дядо на много младежи и девойки. Те са израснали, посещавайки моя храм, и не се притесняват да споделят с мен тайни, които никога не биха казали на родителите си!

Такъв е случаят с един млад лекар, който дойде да ме види. Наскоро бе започнал работа като стажант в голяма болница в Пърт. Предния ден беше загубил първия си пациент — млада жена — при трагични обстоятелства. Той трябваше да съобщи на съпруга, че младата му жена е мъртва и че двете им малки деца са останали без майка. Докторът стажант се чувстваше виновен, че не е успял да помогне на това младо семейство.

Разбира се, той нямаше вина. Направил беше всичко, което медицината можеше да направи за пациентката. Чувството за провал се дължеше на нещо друго и тъкмо за това разговарях с него.

— Ако вярваш, че твой дълг като лекар е да излекуваш пациента си, тогава се приготви да изживееш този провал още много пъти. В хода на практиката ти много от пациентите ти ще умрат. Но ако приемеш, че твое основно задължение е да полагаш грижи за болните, ти никога няма да се провалиш. Дори да не съумееш да излекуваш всички, винаги ще си в състояние да се погрижиш за тях.

Той беше интелигентен млад човек и веднага разбра. Скоро стана много по-добър лекар. Основната му цел сега беше да се грижи за пациентите си. Ако оздравееха, това беше прекрасен бонус, но ако се случеше да умрат, те си отиваха, стоплени от положените за тях грижи.

Много от ужасните медицински интервенции, на които лекарите подлагат пациентите в отчаян опит да ги поддържат живи, когато смъртта е неизбежна, се дължат на факта, че обществото ни цени излекуването повече от полагането на грижи. Ако наблегнем по-скоро на грижите, отколкото на излекуването, не само последните мигове на много болни ще бъдат изпълнени със спокойствие и мир, но и според мен повече пациенти ще оздравеят!