Джеймс Клавел
Шогун (12)

Глава единадесета

Йоши Нага, началникът на стражата, беше опасен седемнадесетгодишен младеж с много опак характер.

— Добро утро, Хиромацу-сама. Добре дошли.

— Благодаря. Торанага-сама ме очаква.

— Да.

Дори ако Торанага не го очакваше, Нага пак щеше да го пусне. Тода Хиромацу беше от единствените трима души в света, на които бе позволено да влизат при Торанага по всяко време на денонощието без предварително назначена среща.

— Претърсете варварина — нареди Нага.

Той беше пети син на Торанага от една от наложниците му и боготвореше баща си!

Блакторн се подчини без много шум. Двамата самураи бяха изключително опитни. Нищо не би им убягнало.

Нага махна с ръка на останалите и те се отдръпнаха. Той сам отвори дебелата врата.

Хиромацу влезе в просторната приемна. Веднага щом прекрачи прага, той коленичи, постави мечовете си на пода пред себе си, прилепи длани до тях и сведе ниско глава в почтителен поклон.

Нага, който не изпускаше нищо от очи, махна на Блакторн да стори същото.

Той влезе. Стаята беше квадратна — четиридесет на четиридесет стъпки и висока десет стъпки. Татамите бяха от най-хубавото качество — четири пръста дебели и безупречни. В отсрещната стена имаше две врати. До издигнатия подиум, в малка ниша, имаше пръстена вазичка с едно-единствено клонче вишнев цвят, което изпълваше стаята с багри и ухание. И двете вътрешни врати се охраняваха. На десет стъпки от подиума с гръб към него бяха насядали в кръг с кръстосани крака двадесет, ако не и повече самураи.

На самия подиум върху единствената възглавничка седеше Торанага. Той се занимаваше със счупеното перо от крилото на качулат сокол и пипаше внимателно, като че ли обработваше слонова кост.

Нито той, нито кой да е друг в стаята показа с нещо, че е забелязал Хиромацу, нито обърнаха внимание на Блакторн, който застана до вратата. За разлика от Хиромацу обаче Блакторн се поклони по примера на Родригес, след което дълбоко си пое въздух, седна с кръстосани крака и се вторачи в Торанага.

Всички погледи се обърнаха към него. На прага Нага постави ръка върху меча си. Хиромацу вече бе грабнал своя, макар че главата му беше все така наведена. Блакторн се усети като гол, но бе твърдо решен да следва взетото си решение и сега можеше само да чака. Родригес му беше казал: „С японците трябва да се държиш като крал.“ И макар че настоящото му държане не беше кралско, то бе предостатъчно.

Торанага бавно вдигна очи. Блакторн усети как по слепоочието му се стече капка пот — всичко, което Родригес му бе разказал за самураите, изкристализира в този единствен човек. Капки пот започнаха да се стичат по бузите му, към брадичката. С усилие на волята продължи да гледа твърдо със сините си очи, без да мигне, без да позволи едно мускулче да трепне на лицето му. Погледът на Торанага беше също толкова твърд. Блакторн почувствува как всепоглъщащата сила на този човек стига до него и си наложи да брои бавно до шест, след което отново леко се поклони и едва-едва, спокойно се усмихна.

Торанага му хвърли още един поглед с безизразно лице, после сведе очи и отново се съсредоточи върху заниманието си. Напрежението в стаята спадна.

Птицата беше женска, от породата сокол-скитник, и бе в разцвета на силите си. Соколарят, кокалест стар самурай, бе коленичил и я държеше, като че беше от фино стъкло. Торанага сряза счупеното перце, потопи миниатюрна бамбукова клечка в шишенце с лепило, грижливо я пъхна в кухата среда на перото, след което внимателно настави отрязаната част в другия край. Дълго нагласяше перото, докато остана доволен, и го завърза с копринен конец. Дребните звънчета на крачето на птицата звъннаха мелодично и той нежно започна да я успокоява.

Йоши Торанага, господар на Кванто — Осемте провинции, глава на рода Йоши, главнокомандуващ Източните армии, председател на Съвета на регентите, беше нисък шкембест мъж с голям нос. Веждите му бяха гъсти и черни, а мустаците и брадата — посивели и редки. Но най-силно впечатление правеха очите му. Беше петдесет и осем годишен и много як за възрастта си. Облечен бе в семпло кимоно — обикновена кафява униформа с памучен пояс. Но като мечовете му нямаше втори в света.

— Готово, красавице — каза той нежно, като на любима. — Сега отново си цяла-целеничка. — Той поглади с перо соколицата, кацнала на непокритата с ръкавица ръка на соколаря, а тя потрепера и доволно започна да се чисти с човката си. — До една седмица ще можеш да летиш.

Соколарят се поклони и излезе.

Очите на Торанага се обърнаха към двамата мъже до вратата.

— Добре дошъл, Железен юмрук, приятно ми е да те видя — рече той. — Това ли е вашият знаменит варварин?

— Да, господарю.

Хиромацу се приближи, като остави мечовете си до вратата, както беше обичаят, но Торанага настоя да си ги вземе.

— Ще се чувствувам неудобно, ако не са в ръцете ви — поясни той.

Хиромацу му благодари. И въпреки всичко остана на пет стъпки разстояние. Според обичая никой не можеше безнаказано да се приближи въоръжен до Торанага. В предната редица на охраната се намираше Усаги, любимият зет на Хиромацу. Беше женен за внучката му. Той му кимна с глава. Младежът се поклони дълбоко, щастлив, че са го забелязали. Може би ще е добре да го осиновя, помисли си старецът и сърцето му се стопли при мисълта за първия правнук, който му дариха миналата година.

— Как е гърбът ви — загрижено попита Торанага.

— Добре е, благодаря, господарю. Но трябва да си призная — много съм доволен, че отново стъпвам по суша.

— Чух, че си имате нова играчка, с която да прекарвате свободното си време, а?

Хиромацу се засмя.

— Всъщност, господарю, за свободно време и дума не може да става. Тя ми действува като на млад козел.

Торанага се присъедини към смеха му.

— В такъв случай трябва да я възнаградим. Здравето ви е от голямо значение за мен. Мога ли да й изпратя нещо в знак на признателност?

— Ах, Торанага-сан, вие сте толкова великодушен! — Хиромацу стана сериозен: — Бихте могли да ни възнаградите всички, господарю, като напуснете незабавно това гнездо на оси и се приберете в крепостта си в Йедо, където васалите ви могат да ви защищават. Тук сме като голи. Ишидо може всеки момент…

— Ще се върна, ще се върна. Веднага щом приключи заседанието на Съвета на регентите. — Торанага се обърна и повика с пръст португалеца с изпитото лице, който търпеливо седеше отстрани. — Бихте ли ми превеждали, приятелю?

— С готовност, господарю.

Свещеникът с тонзурата се приближи и коленичи с добре овладяна лекота по японски маниер близо до подиума. Тялото му беше кльощаво, както и лицето, очите черни и топли, а от цялото му същество се излъчваше някаква спокойна съсредоточеност. Беше с таби — японски чорапи — и широко кимоно, което много му отиваше. От пояса му висяха броеница и разпятие. Той поздрави Хиромацу като равен, след което добродушно погледна към Блакторн.

— Казвам се Мартин Алвито, от Братството на езуитите. Торанага-сама ме помоли да му служа като преводач.

— Първо му кажете, че сме врагове и…

— Всичко с времето си — спокойно го прекъсна отец Алвито и добави: — Ако желаете, можем да говорим на португалски, испански или, разбира се, латински — както предпочитате.

Блакторн забеляза свещеника едва когато онзи излезе напред. Подиумът и останалите самураи го бяха скрили от погледа му. Ала тъй като бе предупреден от Родригес, очакваше да се срещне с него и веднага да го намрази — вродената грациозност, силата, която излъчваше, и естествената властност на езуитите му бяха противни. Беше предполагал, че ще е по-възрастен, като имаше предвид влиятелния му пост и чутото от Родригес. Ала се оказаха на една и съща възраст — свещеникът беше най-много година-две по-стар от него.

— Португалски — отговори той с мрачната надежда, че това може да му даде някакво незначително предимство. — Нали сте португалец?

— Имам тази чест.

— По-млад сте, отколкото очаквах.

— Сеньор Родригес е много любезен. Не заслужавам добрите думи, които е казал за мен. А вас описа много точно, както и мъжественото ви държане.

Блакторн го гледаше, докато той каза нещо на Торанага свободно и учтиво, и още повече се разтревожи. От всички присъствуващи в стаята само Хиромацу слушаше думите му. Останалите гледаха в пространството с каменни лица.

— А сега, лоцмане, да започнем. Ще ви моля да изслушвате всяка дума, произнесена от Торанага-сама, без да го прекъсвате. След това ще отговаряте. От този момент нататък започвам да превеждам всичко казано почти едновременно, така че внимавайте с отговорите.

— Какъв смисъл има? Аз ви нямам доверие!

Отец Алвито незабавно преведе думите му на Торанага, който моментално помръкна.

Внимавай, предупреди Блакторн сам себе си. Той си играе с теб като котка с мишка. Залагам три златни гвинеи срещу едно пени, че може да те насади във всяко положение, в което си пожелае. Независимо дали превежда правилно, или не, ти трябва да направиш на Торанага добро впечатление. Това може да е единственият ти шанс.

— Можете да ми имате доверие, че ще превеждам точно всичко казано, доколкото умея. — Гласът на свещеника беше любезен и той го владееше превъзходно. — Това е съдът на Торанага-сама. Аз съм официалният преводач на Съвета на регентите, на генерал Торанага и генерал Ишидо. Торанага-сама от много години ми оказва голяма чест със своето доверие. Съветвам ви да говорите истината, защото, уверявам ви, че е изключително проницателен. Освен това трябва може би да изтъкна, че не съм отец Себастио, който очевидно се престарава и за жалост не говори добре японски, нито — също за жалост — има достатъчно опит с японците. Внезапната ви поява го е лишила от божията милост и той за съжаление е допуснал личното му минало да надделее в действията му — неговите родители, братя и сестри са били изклани по най-ужасен начин в Холандия от вашите — от войските на Вилхелм Орански. Затова моля да се отнесете към него снизходително и състрадателно. — Той се усмихна добродушно. — На японски „враг“ е „теки“. Можете да използувате думата, ако желаете. Ако посочите към мен и кажете „теки“, Торанага-сама ще разбере какво имате предвид. Да, аз съм ви враг, лоцман Джон Блакторн. Заклет враг. Но не и ваш убиец. Това вие сам ще направите.

Той започна да превежда на Торанага казаното и Блакторн на няколко пъти го чу да използува думата „теки“ и се попита дали наистина означава „враг“. Разбира се, помисли си той, този не е като другия.

— Моля ви за известно време да забравите за съществуването ми — продължи отец Алвито. — Ще бъда само инструмент, който ще доведе думите ви до знанието на Торанага-сама и ще превежда въпросите му.

Той се настани удобно, обърна се към Торанага и учтиво му се поклони.

Торанага каза нещо. Свещеникът започна да превежда почти веднага, а гласът му невероятно умело предаваше интонацията и скрития смисъл на казаното.

— Защо сте враг на Цуку-сан, моя приятел и преводач, който на никого не е враг? — И добави като обяснение: — Цуку-сан е моят прякор, защото японците не могат да произнесат името ми — в техния език звукът „л“ не съществува. Цуку е съкращение от японската дума „цуяку“ — превеждам. Моля да отговорите на въпроса.

— Врагове сме, защото страните ни са в състояние на война.

— Нима? Коя е вашата страна?

— Англия.

— Къде се намира?

— Тя е държава-остров на хиляди мили северно от Португалия. Португалия е полуостров в Европа.

— От колко време воювате с Португалия?

— Откак Португалия стана васал на Испания преди двадесет години, през 1580 година. Испания завоюва Португалия. Ние всъщност сме в състояние на война с Испания — от близо тридесет години.

Блакторн забеляза изненадата на Торанага и въпросителния му поглед към отец Алвито, който гледаше безизразно в пространството.

— Значи Португалия е част от Испания?

— Да, Торанага-сама. Васална държава. Испания завоюва Португалия и сега те всъщност са една и съща страна, с един крал. Но португалците са в подчинено положение спрямо испанците и в Испанската империя към тях и видните им хора се отнасят като към васали.

Последва дълга пауза. После Торанага се обърна направо към езуита, който започна да му обяснява нещо надълго и нашироко.

— Какво пита — рязко се намеси Блакторн. Отец Алвито не отговори, а отново преведе, както и преди, почти едновременно, като имитираше интонацията му — продължаваше виртуозното изпълнение на превода. Торанага отвърна направо на Блакторн с жесток и твърд като кремък глас:

— Какво питам, не е ваша работа. Когато пожелая да узнаете нещо, ще ви кажа.

— Извинете, Торанага-сама, не исках да бъда невъзпитан. Позволете ми да ви уверя, че сме дошли с мирни намерения…

— В момента нищо не можете да ми кажете. Ще си затваряте устата, докато не ви поискам отговор. Ясно ли е?

— Да.

Първа грешка. Внимавай! Не можеш да си позволяваш грешки — упрекна се той.

— Защо воювате с Испания и Португалия?

— Отчасти защото Испания е решила да завладее цял свят, а ние, англичаните, както и нашите съюзници, холандците, отказваме да бъдем завладени. Отчасти причините са религиозни.

— А, значи религиозна война? Каква е вашата религия?

— Християнин съм. Нашата църква…

— Португалците и испанците са християни! А вие казахте, че религията ви е друга! Каква е?

— Християнска. Трудно може да се обясни просто и набързо, Торанага-сама. И двете…

— Не е необходимо да се бърза, господин лоцман, само бъдете точен. Време имам достатъчно. И съм много търпелив. Вие сте образован човек — явно не сте селянин — така че можете да обясните просто или сложно, както пожелаете, стига да е ясно. Ако се отклоните от темата, ще ви върна към нея. Та какво казахте?

— Религията ми е християнска. Има две основни християнски религии — протестантска и католическа. Повечето англичани са протестанти.

— Нали се прекланяте пред същия бог — Мадоната с младенеца?

— Не, не като католиците.

Какво ли иска да разбере — питаше се Блакторн. Дали е католик? Дали не трябва да казваш това, което според теб му се иска да научи, или онова, което смяташ за истината? Дали не е противник на християните? Нарече езуита „мой приятел“. Дали симпатизира на католиците, или възнамерява да стане католик?

— Вярвате ли, че Исус е бог?

— Вярвам в бога — предпазливо отвърна той.

— Не се измъквайте от въпроса ми. Вярвате ли, че Исус е бог? Да или не?

Блакторн знаеше, че всеки католически съд в света отдавна вече да го е осъдил за ерес, както и повечето, ако не и всички протестантски съдилища. Само да се поколебаеш, преди да отговориш на този въпрос, беше свидетелство за съмнение. А съмнението е ерес.

— Не може да се отговори на въпрос относно господа с обикновено „да“ или „не“. Има определени нюанси и в двата отговора. Нищо не можеш да знаеш със сигурност за бога, докато не умреш. Да, вярвам, че Исус е бил бог, но няма да знам със сигурност, докато не умра.

— Защо сте строшили разпятието на свещеника при пристигането си в Япония?

Блакторн не очакваше този въпрос. Знае ли Торанага за всичко, което се е случило от пристигането ми досега?

— Исках… исках даймио Ябу да разбере, че на езуита, моя враг, не може да се вярва — поне според мен. Защото бях убеден, че няма да превежда точно, както превежда в момента отец Алвито. Той например ни обвини, че сме пирати. А ние не сме, дойдохме с мирни намерения.

— Ах, да. Пирати. Ще стигнем и до този въпрос след малко. Та значи и двете секти са християнски, и двете почитат Исус Христос. Нали същността на неговото учение е „обичайте се едни други“?

— Да.

— Тогава защо сте врагове?

— Тяхната вяра — тяхната версия на християнството е погрешно тълкуване на Светите писания.

— А, най-сетне стигнахме донякъде. Значи воювате заради различия в мненията си относно кой е бог и кой не е?

— Да.

— Страшно глупава причина за водене на война.

— Съгласен съм — отвърна Блакторн и погледна към свещеника. — Съгласен съм напълно.

— Колко кораба има във вашата флотилия?

— Пет.

— И вие бяхте главен лоцман?

— Да.

— Къде са останалите кораби?

— Някъде из океана. — Блакторн много внимаваше какво говори, но продължи да лъже, предполагайки, че Торанага задава някои от въпросите по молба на отец Алвито. — Бурята ни раздели и ни разпръсна. Не зная точно къде се намират.

— Корабите ви английски ли бяха?

— Не, холандски.

— Защо англичанин пилотира холандски кораби?

— Това не е необичайно, господарю. Ние сме съюзници — както често се случва и португалски лоцмани да пилотират испански кораби и флотилии. Разбрах, че португалците пилотират и някои от вашите океански кораби.

— Холандците нямат ли лоцмани?

— Имат, и то много. Но за такова дълго плаване англичаните са по-опитни.

— А защо именно вие? Защо са се спрели на вас да поведете корабите им?

— Вероятно защото майка ми беше холандка и аз говоря езика им свободно. Освен това съм много опитен лоцман. Предложението ме зарадва.

— Защо?

— За първи път ми се предостави възможност да плавам в тези води. Английски кораби никога не са замисляли такива далечни плавания. Имах шанс да направя околосветско пътуване.

— Вие лично, лоцмане, заради религията си ли приехте, да поведете флотилията? Заради възможността да воювате с враговете си Испания и Португалия ли?

— Аз съм преди всичко лоцман, господарю. Никога англичанин или холандец не е навлизал в тези води. Ние сме предимно търговска флотилия, макар че имаме позволително за каперство, да нападаме врага в Новия свят. В Япония дойдохме с цел да търгуваме.

— Какво е това позволително за каперство?

— Законни разрешения, издадени от Короната — или правителството — за воюване с врага.

— А, и враговете ви са тук. Възнамерявате ли да воювате с тях в Япония?

— Ние не знаехме какво ще заварим тук, господарю. Дойдохме само да търгуваме. Вашата страна е почти непозната, нещо като легенда. Португалците и испанците пазят в тайна всичко, свързано с този район.

— Отговорете на въпроса ми: враговете ви са тук, ще воювате ли с тях?

— Ако те воюват с мен, тогава да.

Торанага се размърда недоволно.

— Какво правите в открито море или в собствените си страни, е лично ваша работа. Но тук законът е един и на чужденците се позволява да останат на наша земя само със специално разрешение. Всяко нарушение на реда или свада се наказва на място със смърт. Законите ни са ясни и изискват безпрекословно подчинение. Разбрахте ли?

— Да, господарю. Но ние сме тук с мирни намерения. Дойдохме да търгуваме. Бихме ли могли да разговаряме по този въпрос? Трябва да килна кораба, за да го ремонтирам — за всичко можем да си платим. После и по въпро…

— Когато пожелая да обсъждам търговията или някой друг въпрос, ще ви кажа. Междувременно се ограничете само с отговорите на моите въпроси. Значи сте тръгнали на това пътуване с цел печалба, а не от чувство за дълг или вярност? За пари?

— Да. Такъв ни е обичаят, господарю. Да получаваме възнаграждение и част от цялата пляч… от печалбата и пленените от врага стоки.

— Значи сте наемник?

— Бях нает като старши лоцман на експедицията. Така е. — Блакторн усети враждебното отношение на Торанага, но не разбра каква е причината. Къде сбърках? Защо свещеникът каза, че сам ще се убия? — Такъв ни е обичаят, Торанага-сама — повтори той.

Торанага заприказва нещо с Хиромацу и двамата очевидно бяха на едно мнение. На Блакторн му се стори, че лицата им изразяваха отвращение. Защо? Това явно бе свързано с думата „наемник“. Какво лошо имаше? Нима не се плаща на всеки? Как се печелят иначе пари, за да се живее? Дори и да наследиш земя, пак трябва да…

— Споменахте преди, че сте дошли тук да търгувате мирно — заговори отново Торанага. — Тогава защо на кораба има толкова много топове, барут, мускети и гюллета?

— Нашите врагове испанците и португалците са много силни, Торанага-сама. Ние трябва да се защищаваме и…

— Значи твърдите, че оръжието е отбранително?

— Не. Ние не само се отбраняваме, но и нападаме враговете си. Освен това произвеждаме оръжие в изобилие за търговски цели, защото нашето оръжие е най-доброто в света. Може би бихме могли да ви продадем от него или други стоки, които носим.

— Какво значи „пират“?

— Пиратът стои извън закона. Той насилва, убива, граби за лична облага.

— Това не е ли същото като наемник? Нали сте именно това? Пират и водач на пирати?

— Не. Истината е, че корабите ми имат позволително за каперство, издадено от законните управители на Холандия, според което имаме право да водим война както в открито море, така и в местата, където властвуват нашите врагове. Както и да търсим пазар за стоките си. За испанците — и за повечето португалци — ние сме пирати, признавам, и религиозни еретици, но истината, повтарям, е съвсем друга.

Отец Алвито свърши да превежда и започна тихо, но уверено да говори нещо на Торанага. Ах, господи, защо не мога и аз така свободно да разговарям — изруга наум Блакторн. Торанага хвърли един поглед към Хиромацу и старецът зададе на езуита някакви въпроси, а той му отговори надълго и нашироко. После Торанага се обърна към Блакторн и гласът му стана по-суров:

— Цуку-сан казва, че нидерландците — холандците, били допреди няколко години васали на испанския крал. Вярно ли е?

— Да.

— Следователно Нидерландия — вашият съюзник — е въстанала срещу законните си владетели?

— Да, те се бият с испанците, но…

— Това бунт ли е — да или не?

— Да. Но има смекчаващи обстоятелства. Много сериозни смекча…

— Не може да има смекчаващи обстоятелства, когато става дума за бунт срещу законен владетел!

— Може — ако победиш.

Торанага го изгледа напрегнато. После гръмко се изсмя. Каза нещо на Хиромацу през смях и старият самурай кимна.

— Да, господин чужденецо с невъзможното име — така е. Вие назовахте единствения смекчаващ фактор. — Той пак се изкикоти, но веселото му настроение изчезна също така рязко, както се появи. — А вие ще победите ли?

— Хай!

Торанага каза още нещо, но свещеникът не преведе веднага думите му. Той се усмихна някак си особено, с очи, заковани в Блакторн. После въздъхна и каза:

— Изглежда, сте много сигурен.

— Това негови думи ли са или ваши?

— Думите са на Торанага-сама. Той ги каза.

— Да. Кажете му: да, сигурен съм. Бих ли могъл да обясня защо?

Отец Алвито говори с Торанага много по-дълго, отколкото бе необходимо, за да се преведе такъв обикновен въпрос. На Блакторн му се искаше да го попита — наистина ли си толкова спокоен, колкото се правиш? Кой е ключът, който би те отключил? Как бих могъл да те унищожа?

Торанага отговори и извади от ръкава си едно ветрило.

Отец Алвито преведе със същата злокобна дружелюбност, натежала от ирония:

— Да, лоцмане, можете да ми отговорите защо сте толкова сигурен, че ще спечелите тази война.

Блакторн се опита да запази самоувереността си, съзнавайки, че свещеникът бе по-силен.

— В момента владеем моретата в Европа… повечето европейски морета — поправи се той. Не се увличай. Говори истината. Можеш леко да я преиначиш, което сигурно прави и езуитът, но говори истината. — Ние, англичаните, разбихме две огромни испански и португалски армади, които ни нападнаха, и те едва ли ще са в състояние да съберат нови. Нашият малък остров е като добре защитена крепост и сега сме в безопасност. Флотата ни властвува над моретата. Корабите ни са по-бързи, по-модерни, по-добре въоръжени. Испанците не успяха да победят холандците след повече от петдесет години терор, кръвопролития, инквизиция. Съюзниците ни са свободни сили и — още нещо — пускат кръвта на испанската империя, и ще го правят, докато не и остане нито капка. Ще победим, защото владеем моретата и защото испанският крал заради суетното си високомерие не позволява на никой чужд народ да бъде свободен.

— Владеете моретата? И нашите ли? Тези, около нашите брегове?

— Разбира се, че не, Торанага-сама. Имах предвид само европейските морета, макар че…

— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос. Довършете мисълта си. Макар че какво?

— Скоро ще пометем врага във всички открити морета — ясно произнесе Блакторн.

— Казахте „врага“. Да не би и ние да спадаме към „врага“? И тогава какво? Ще потапяте корабите ни и ще опустошавате бреговете ни ли?

— Не допускам, че можем да бъдем ваши врагове.

— Аз пък допускам, и то с лекота. И тогава какво ще стане?

— Ако тръгнете срещу моята страна, ще ви нападна и ще направя всичко, за да ви победя.

— А ако вашите управници ви наредят да ни нападнете тук?

— Ще ги посъветвам да не вършат това — в никой случай. Кралицата ще ме послуша. Тя е…

— Нима ви управлява кралица, а не крал?

— Да, господарю. Кралицата ни е много мъдра. Никога не би издала подобна заповед — не би могла.

— И все пак, ако нареди? Или ако заповяда законният ви господар?

— Тогава ще поверя душата си на бога, защото с положителност ще загина. И в единия, и в другия случай.

— Да. И вие, и легионите ви. — Торанага помълча малко, после промени темата. — За колко време стигнахте до нашите брегове?

— За близо две години. По-точно година, единадесет месеца и два дни. Изминахме разстояние приблизително от четири хиляди левги, всяка една от три мили.

Алвито преведе, после поясни нещо накратко. Торанага и Хиромацу зададоха някакви въпроси на свещеника, той кимна и отговори. Торанага замислено започна да си вее с ветрилото.

— Превърнах времето и разстоянието в техните мерки, лоцмане — учтиво обясни свещеникът.

— Благодаря.

Торанага пак заговори:

— Как стигнахте дотук? По кой път?

— През Магелановия проток. Ако разполагах с картите и дневниците си, щях да ви покажа маршрута, но ми ги откраднаха — изчезнаха от кораба заедно с позволителното за каперство и всичките ми документи. Ако вие…

Блакторн млъкна, тъй като Торанага рязко каза нещо на Хиромацу, който също изглеждаше озадачен.

— Твърдите, че всичките ви документи са изчезнали — че са били откраднати?

— Да.

— Това е ужасно, ако е истина. Ние в Ниппон ненавиждаме кражбата. У нас тя се наказва със смърт. Незабавно ще проучим въпроса. Звучи невероятно някой японец да извърши такова нещо, макар че тук-таме се срещат долни бандити и пирати.

— Може би са били преместени на друго място — каза Блакторн. — Възможно е да са прибрани някъде на съхранение. Но те са изключително ценни, Торанага-сама. Без морските си карти аз съм като слепец в лабиринт. Желаете ли да ви поясня маршрута си?

— Да, но друг път. Първо ми отговорете: защо сте пропътували цялото това разстояние?

— Дойдохме да търгуваме мирно — търпеливо повтори за кой ли път вече Блакторн. — Да продадем стоката си и да се приберем у дома. Да ви направим богати и ние самите да забогатеем. Също и да се опитаме…

— Да ни обогатите и да забогатеете? Кое от двете е по-важно?

— И двамата партньори, разбира се, трябва да имат печалба, и търговията трябва да е честна. Ние търсим дългосрочна търговия. Можем да ви предложим по-добри условия от португалците и испанците и да ви служим по-добре. Нашите търговци…

Блакторн млъкна, тъй като откъм коридора се дочуха гръмки гласове. Хиромацу и половината охрана моментално се намериха до вратата, а останалите плътно обкръжиха подиума. Самураите до външната врата също така се напрегнаха.

Торанага не помръдна, а само каза нещо на отец Алвито.

— Елате тук, капитан Блакторн, по-далеч от вратата — Отец Алвито старателно прикриваше безпокойството си. — Ако държите на живота си, не правете резки движения, не казвайте нито дума.

Той бавно се приближи до вътрешната врата отляво и седна до нея. Блакторн се поклони нескопосано на Торанага, който не му обърна внимание, и внимателно се приближи до свещеника, като си даваше ясна сметка, че за него срещата с Торанага бе голяма несполука.

— Какво става? — прошепна той, докато сядаше. Най-близките стражници заплашително настръхнаха и свещеникът бързо им каза нещо, за да ги успокои.

— Следващия път като проговорите, с вас е свършено — предупреди той Блакторн и си помисли: дано, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Подчертано бавно извади от ръкава си носна кърпичка и избърса запотените си ръце. Бе мобилизирал всичките си знания, опит и сила на волята, за да остане спокоен по време на срещата с еретика, която премина много по-зле, отколкото дори те двамата с Делегата посетител бяха предполагали.

— Нима е наложително да присъствуваш — попита го предната нощ отецът.

— Торанага изрично ме помоли.

— Намирам, че е безкрайно опасно за теб, както впрочем и за всички нас. Не можеш ли да се престориш на болен? Ако отидеш, ще трябва да превеждаш казаното от пирата, а от писмото на отец Себастио личи, че той е самият дявол и е хитър като евреин.

— По-добре ще е да присъствувам, ваше високопреосвещенство. Поне ще съм в състояние да разбера къде лъже.

— Защо е пристигнал? Защо именно сега, когато всичко вървеше тъй добре? Дали наистина имат кораби в Тихия океан? Възможно ли е да са изпратили флотилия срещу испанска Манила? Не че давам пукната пара за този чумав град или за коя да е друга испанска колония на Филипините, но все пак — вражеска флотилия в Тихия океан… Това ще повлече ужасни последствия за нас тук, в Азия. А ако успее да накара Торанага или Ишидо или кой да е от по-влиятелните даймио да го слуша, това ще ни направи живота безкрайно труден, най-меко казано.

— Блакторн е вече факт. За щастие ние сме в състояние да се справим с него.

— Бог ми е свидетел, че ако не бях сигурен в противното, бих допуснал, че испанците и по-точно — техните заблудени слуги, францисканците и бенедиктинците, са го пратили нарочно — да ни разгневят и навредят.

— А може и така да е, ваше високопреосвещенство. Монасите няма да се спрат пред нищо, за да ни погубят, И то от чиста завист, защото жънем успехи там, където те се провалят. Но бог положително ще им покаже колко са погрешни методите им. Надявам се, че англичанинът сам ще се „погуби“, преди да успее да ни нанесе някаква вреда. Дневниците му доказват какво представлява — пират и предводител на пирати!

— Прочети ги на Торанага, Мартин. Онези части, където описва грабежа на беззащитни селища от Африка до Чили, и списъците на ограбеното и убитите.

— Може би е по-добре да изчакаме, ваше високопреосвещенство. Винаги можем да му ги покажем. Да се надяваме, че той сам ще се компрометира и без тях.

Отец Алвито отново избърса дланите си. Усещаше погледа на Блакторн. Дано господ се смили над теб, помисли си той. Животът ти не струва и пукната пара след всичко, което наговори днес на Торанага. Нещо повече — и душата ти вече не може да се спаси. Ти си обречен, дори и без да представяме доказателствата от дневниците ти. Дали да не ги изпратим на отец Себастио да ги върне на Мура? Какво ли би направил Торанага, ако документите изобщо не се намерят? Не, прекалено е опасно за Мура.

Крайната врата трепна и се отвори.

— Ишидо-сама желае да ви види, господарю — обяви Нага. — Той… той е тук в коридора и желае да ви види. Веднага.

— Върнете се всички по местата си — нареди Торанага на хората си. Подчиниха му се незабавно, начело с Хиромацу. Мечовете се прибраха в ножниците. — Нага-сан, кажи на Ишидо-сама, че винаги е добре дошъл. Помоли го да заповяда.

Високият мъж влезе в стаята. Десет от самураите му в сиви униформи го последваха, но останаха до вратата и по даден от него знак седнаха на пода с кръстосани крака.

Торанага се поклони с точно премерена официалност и на поклона му бе отговорено със същата прецизност.

Отец Алвито благодари на бога, че присъствуваше на тази среща. Предстоящият сблъсък между двамата съперници можеше да промени коренно съдбата на империята и бъдещето на католическата църква в Япония, така че всякаква следа или информация, която би помогнала на езуитите да вземат решение в коя посока да насочат влиянието си, би била от огромно значение. Ишидо беше дзен-будист и фанатичен противник на християните, докато Торанага, макар и също дзен-будист, открито им симпатизираше. Ала повечето даймио християни бяха на страната на Ишидо и се бояха — основателно според отец Алвито — от възкачването на Торанага. Покръстените даймио бяха убедени, че ако Торанага ликвидира влиянието на Ишидо в Съвета на регентите, той няма да се поколебае да узурпира цялата власт. А станеше ли това, те бяха сигурни, че той веднага ще приложи указите за изгнание, издадени от тайко, и ще изкорени Правата вяра. Ако обаче Торанага бъде премахнат, приемствеността, колкото и да беше слаба, щеше да се запази и католическата църква щеше да процъфти.

Тъй като покръстените даймио постоянно преминаваха от единия към другия, останалите даймио в страната правеха същото и съотношението на силите между двамата водачи непрекъснато се менеше, така че никой не знаеше със сигурност коя от двете страни беше всъщност по-силната. Дори той, отец Алвито, най-осведоменият европеец в империята, не можеше да твърди с положителност кого в крайна сметка ще поддържат покръстените даймио, ако сблъсъкът стане открит, или коя фракция ще надделее.

Той наблюдаваше Торанага, който слезе от подиума и премина през плътно заобикалящата го охрана.

— Добре дошли, Ишидо-сама. Моля ви да седнете тук — посочи той единствената възглавничка на подиума. — Настоявам да се чувствувате удобно.

— Благодаря, но няма нужда, Торанага-сама.

Ишидо Кадзунари беше слаб, мургав и много жилав. С една година беше по-млад от Торанага. Открай време бяха врагове. Осем хиляди самураи в крепостта и около Осака бяха под негова власт, защото той бе командуващ гарнизона — и следователно командуващ охраната на наследника — главнокомандуващ западните армии, завоевател на Корея, член на Съвета на регентите, официален инспектор на всички войски на покойния тайко, които бяха всъщност всички армии на всички даймио в империята.

— Благодаря ви, но няма нужда — повтори той. — Бих се чувствувал неудобно, ако аз седя, а вие стоите прав. Някой ден ще седна на възглавничката ви, но не и днес.

Гневна вълна премина през всички Кафяви, като чуха заплахата, скрита в думите му, ала Торанага отвърна любезно:

— Пристигате в най-подходящ момент. Тъкмо приключих разпита на новия варварин. Цуку-сан, кажете му, моля ви, да стане.

Свещеникът преведе думите му. Усещаше враждебността на Ишидо от другия край на стаята. Освен че беше противник на християните, той беше и яростен враг на европейците и настояваше империята да бъде завинаги затворена за тях.

Ишидо изгледа Блакторн с нескрито отвращение.

— Чух, че бил грозен, но чак пък толкова! Говори се, че бил пират, вярно ли е?

— Нима може да има съмнение? Освен това и лъже.

— Тогава, преди да го разпънете на кръст, бихте ли ми го отстъпили за половин ден? На наследника може би ще му бъде забавно да го види първо с глава на раменете. — Ишидо грубо се изсмя. — Или може би по-добре да го научим да танцува като мечка и да го показваме из цялата империя: смахнатия от Изтока.

Макар Блакторн наистина да се бе появил откъм изток, за разлика от португалците, които винаги пристигаха от юг и затова ги наричаха южните варвари. Ишидо намекваше просташки и открито, че всъщност под смахнат имаше предвид Торанага, който владееше Източните провинции.

Ала Торанага само се усмихна, като че не бе разбрал намека.

— Вие сте безкрайно остроумен, Ишидо-сама. Но съм съгласен с вас — колкото по-скоро премахнем варварина, толкова по-добре. Той е бъбрив, надменен, нахален и странен, както споменахте, но без никаква стойност. На всичко отгоре няма и добри обноски. Нага-сан, нека го хвърлят при обикновените престъпници. Цуку-сан, кажете му да последва хората на Нага-сан.

— Господин лоцман, следвайте тези хора.

— Къде ще ме отведат?

Отец Алвито се поколеба. Радваше се на победата си, но противникът му беше храбър и безсмъртната му душа все още можеше да бъде спасена.

— В затвора.

— За колко време?

— Не знам, синко. Това ще реши Торанага-сама.