Аджан Брам
Методът на сандвича

Когато се налага да критикуваме някого, често се случва да го направим толкова неумело, че другият човек се обижда, ние се чувстваме зле и затова в бъдеще избягваме обратната връзка. Първоначалният проблем се задълбочава.

Представете си бизнес, в който мениджърът няма желание да посочи на работника каква е грешката му, защото не обича конфликти. Бизнесът ще пострада. Или треньорът на отбора отказва да посочи слабостите на някого от играчите, защото се бои, че може да настъпи разединение. Отборът ще загуби. Наш дълг е да критикуваме навреме. Ето как се прави това.

Първо похвалете човека, когото искате да критикувате. Похвалете го щедро, но и искрено. Целта на това е да дадем ясно да се разбере, че го уважаваме, ценим неговия принос, а не просто го мъмрим.

Похвалите помагат и за това хората да си отворят ушите. Обикновено обръщаме малко внимание на онова, което другите ни казват, като вместо това предпочитаме да се вслушваме в своята интерпретация на думите им. Похвалите са стръвта, която ни примамва да излезем от вътрешното пространство на самозащита, за да чуем точно онова, което се казва. Ние обичаме похвалите, затова отваряме уши в очакване на още.

И тогава нанесете удара — в преносен смисъл, разбира се — удара на критиката: „Но…“ — и порицанието влиза в отворените уши.

После добавете втори дебел пласт похвали, за да подчертаете, че не отричате въпросния човек като личност, а само посочвате един-два недостатъка сред многобройните добри качества, които току-що сте си направили труда да изредите.

В резултат на това сгрешилият приема критиката, без да се чувства подценен, вие като мениджър сте изпълнили задачата си, при това без неприятен остатъчен вкус, а проблемът е получил подобаващо внимание.

Първата серия от похвали е горната филия на сандвича, втората серия от похвали е долната филия. Критиките са пълнежът. Ето защо е наречен „метод на сандвича“.