Аджан Брам
Целувка, за да ти мине

Родителите ми бяха бедни, но добри хора. Израснах в апартамент, субсидиран от държавата. Наричаха ги „общински жилища“. Не се страхувахме от крадци. Всъщност оставяхме входната врата отключена с надеждата, че някой крадец ще влезе, ще ни съжали и ще ни остави нещо!

Голяма част от детските си години прекарах на улицата в игра на футбол с приятели. В борба за топката често ожулвах коленете си на павираната улица или твърдия асфалт. Потичаше кръв, болеше много и аз хуквах разплакан при майка си. Тя просто коленичеше и целуваше раната, „за да ми мине“. Болката винаги изчезваше. После бързо слагахме бинт и аз бях готов да се върна да ритам.

След толкова години се чудя колко ли нездравословно е било да допреш уста, пълна с микроби, до открита рана. Но мястото нито веднъж не се инфектира. Нещо повече, целувката действаше като болкоуспокоително средство с мигновен ефект.

При подобни инциденти научих от майка ми каква целебна сила притежава любовта.