Аджан Брам
Описание на безпокойството

Един ден получих обаждане от студентка в университета в Аделейд. Тя страдаше от остра форма на тревожност. Състоянието й беше толкова тежко, че не напускаше леглото и мисълта да излезе навън я ужасяваше. Университетските лекари и психолози не бяха успели да й помогнат. Затова чичо й, който редовно правеше дарения на нашия манастир, я бе посъветвал да ми се обади.

По телефона тя ми каза, че не е ставала от леглото от седмици. Справяше се благодарение на приятеля си, който готвеше, чистеше и се грижеше за всичко останало. Такива приятели трудно се намират! Тогава аз я попитах:

— Къде в тялото си усещаш безпокойството, когато се появи?

— Какво имате предвид? — попита смутено тя.

— Всяка емоция има съответстващо физическо усещане — поясних аз. — Затова питам къде усещаш безпокойството?

— Не знам — отговори тя.

— Е, разбери къде и ми се обади, когато можеш да ми кажеш.

Няколко дни по-късно тя ми се обади, за да ми каже, че е забелязала усещане в гръдния кош, малко под гърдите.

— Опиши ми усещането — помолих я аз.

— Не мога — отвърна тя.

— Е, обади ми се, когато можеш да ми го опишеш.

Три-четири дни по-късно тя се обади и направи изненадващо подробно описание на усещането в гръдния кош, което се появяваше при пристъпа на тревожност.

— Много добре — поздравих я аз. — И така, когато забележиш да се появява това физическо усещане, сложи ръка на гърдите си и масажирай мястото колкото е възможно по-дълго, като влагаш цялата нежност и любов, на която си способна. Ако в сегашното си състояние не можеш да го направиш сама, накарай приятеля си да те масажира. Нали за това са приятелите! И ми се обади след няколко дни.

Когато ми позвъни, аз я попитах какво е станало с физическото усещане, когато е започнала да го масажира с любов.

— Физическото усещане изчезна — отговори тя.

— А какво стана с усещането за безпокойство? — продължих аз.

Настъпи кратко мълчание.

— И то изчезна!

Ето че сега тя разполагаше със средство да преодолее пристъпите на безпокойство. Когато поисках от нея да локализира физическото съответствие на тревожността и да ми опише усещането, това беше начин да насоча вниманието й към това усещане. Щом осъзнаването присъстваше, беше проста работа да се облекчи усещането с помощта на състраданието и заедно с това да се отслаби тревожното чувство. Освен това бях поверил терапията на самата нея, което й върна самочувствието.

Всяка емоция има съответстващо физическо усещане, което често не осъзнаваме. Тъй като справянето с емоционалния проблем на ментално ниво е твърде объркващо, ние се заемаме с неговото физическо съответствие. Изчезне ли физическият еквивалент, изчезва и емоционалният му източник.

Не след дълго тя се вдигна от леглото и се върна да учи. Беше умна, работеше усилено и завърши с отличие. Беше толкова впечатлена от мен, че ме номинира за „Австралиец на годината“! Не спечелих, но оцених жеста. Бях още по-признателен, когато през декември 2009 година по нейно настояване извърших ритуал за брачна благословия — тя се омъжи за същия приятел, който се бе грижил за нея.