Аджан Брам
Няма престъпници

Един ден ми позвъни служител от местен затвор. Искаше да говори лично с мен, за да ме покани да започна отново да преподавам там. Отговорих, че сега съм много зает и имам много повече задължения отпреди, когато редовно ходех в затвора. Обещах да пратя друг монах.

— Не! Искаме вас — отвърна той.

— Защо мен?

— Работил съм в затвори през по-голямата част от живота си — обясни служителят — и забелязах при вас нещо уникално. От всички затворници, които посещаваха часовете ви, нито един не се е върнал в затвора след освобождаването си. Моля ви, елате!

Това е един от комплиментите, които ценя най-високо. Впоследствие се замислих. Какво толкова различно бях направил, което да помогне на затворниците искрено да се поправят? Разбрах, че обяснението е в това, че през всичките си години на преподаване в затворите нито веднъж не бях видял престъпник.

Виждал съм много хора, извършили убийство, но никога не съм виждал убиец. Виждал съм много хора, които са крали, но никога не съм виждал крадец. Виждал съм и хора, извършили сексуално насилие, но никога не съм виждал сексуален насилник. Виждах, че човекът е нещо повече от престъплението.

Глупаво е хората да се определят въз основа на едно, две или дори няколко ужасяващи деяния, които са извършили. Това отрича съществуването на всичко останало, което са направили, на многобройните достойни дела. Аз отдавах дължимото на тези други дела. Виждах хора, извършили престъпление, а не престъпници.

Когато аз виждах хората, а не престъпленията, те самите виждаха в себе си другата, добрата си страна. Започваха да изпитват самоуважение, без да отричат престъплението. Самоуважението им нарастваше. Когато излизаха от затвора, те излизаха завинаги.