Аджан Брам
Разказ за двамата птицегледачи

Имало двама птицегледачи. Единият ставал рано всяка сутрин, вземал кошница и отивал при кокошките да събере продукцията от предната вечер. Той започвал да пълни кошницата с кокошите курешки, а яйцата оставял на земята да се развалят. После се връщал в къщата с кошница, пълна с курешки, които разнасяли вонята си навсякъде. Семейството се чудело какво да прави с този глупав работник.

Другият птицегледач вземал кошница и също отивал при кокошките, за да събере продукцията от предната вечер. Но в кошницата слагал яйцата, а курешките им оставял да гният под навеса. След време те щели да се превърнат в полезен тор, но нямало защо да се носят вкъщи! Връщал се само с яйцата и приготвял вкусен омлет за семейството, а останалите яйца продавал на пазара. Близките на този умен работник били много доволни от него.

Смисълът на тази притча е следният. Когато събирате плодовете на миналото си, кое слагате в кошницата и носите у дома? Може би сте от онези хора, които събират всички неприятности, случили им се днес (или изобщо в живота), и ги отнасят вкъщи: „Скъпа, днес ме спряха за превишена скорост!“, „Скъпи, шефът много ми се ядоса!“. Или сте човек, който оставя всички негативни преживявания в миналото, където им е мястото, и си спомня само хубавите моменти?

Какъв човек сте вие — от тези, които прибират яйцата, или от колекционерите на курешки?