Аджан Брам
Съдът и съдържанието

Преди няколко години се стигна до улични безредици, когато надзирател в затвора „Гуантанамо Бей“ беше обвинен, че е иззел свещена книга и я е хвърлил в тоалетната.

На следващия ден по телефона ми се обади местен журналист, който ми каза, че пише материал за безчинството и във връзка с това задава на лидери на всички основни религии в Австралия следния въпрос:

— Какво бихте направили вие, Аджан Брам, ако някой вземе свещена будистка книга и я хвърли във вашата тоалетна?

Отговорих без колебание:

— Господине, ако някой вземе свещена будистка книга и я хвърли в моята тоалетна, първото, което ще направя, е да повикам водопроводчик.

Когато най-после спря да се смее, журналистът сподели, че това е първият разумен отговор, който бил получил.

Тогава продължих.

Обясних му, че някой може да взривява статуи на Буда, да опожарява будистки храмове, да убива будистки монаси и монахини — може да унищожи всичко, но аз никога няма да позволя да унищожат будизма. Може да хвърлите свещена книга в тоалетната, но няма да ви позволя да изхвърлите в тоалетната прошката, мира и състраданието.

Книгата не е религията. Нито статуята, сградата или свещеникът са религията. Те са просто „съдове“.

На какво ни учи книгата? Какво представя статуята? Какви качества би трябвало да въплъщава свещеникът? Това е „съдържанието“.

Когато осъзнаваме разликата между съда и съдържанието, ще се стремим да запазим съдържанието дори когато съдът е унищожен.

Можем да отпечатаме още книги, да построим още храмове, да направим нови статуи и да обучим още монаси и монахини, но когато изгубим любовта и уважението си към другите и към себе си и ги заменим с насилие, цялата религия отива нахалост.