Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (8)

6

Мюриъл Сайкс беше кмет на Ню Йорк едва от три месеца, но двамата с Кайли вече бяхме в списъка й с телефонни номера за бързо набиране. Бяхме й оказали изключителна помощ във времето, когато все още беше кандидат за поста, и по една щастлива случайност сега тя вярваше в мотото „Отвърни на доброто с добро“.

Началството в отдел „Специални клиенти“ отлично съзнаваше ползите от близките дружески отношения с политиците на власт и беше във възторг от факта, че сме спечелили доверието на кмета. Затова, когато получихме съобщението от Кейтс да отидем в резиденция „Грейси Меншън“, с Кайли нямахме време за губене, за да преценяваме приоритетите си. Сайкс беше нашият приоритет.

Кайли ме чакаше пред сградата на Девети участък.

— Знаеш ли какво иска кметът? — попитах я още щом се качих в колата.

— Не — отговори тя. — Бях в офиса, когато Кейтс получи обаждането. Нямаше повече подробности, тя просто ми нареди да тръгвам.

— Докладва ли на Кейтс докъде сме стигнали по случая с Елена Травърс?

— По-скоро докъде не сме стигнали. Нямаме нищо. Единственото, което можах да й кажа, е, че тези момчета не са били професионални крадци на бижута. Те са двама аматьори, които са направили ужасна грешка и сега ще се опитат да се отърват от огърлицата възможно най-бързо. Обясних й, че сме пуснали слуха за това и се надяваме да получим пробив чрез широката ни мрежа от разузнавачи.

— Широка ли? Обадили сме се само на трима детективи. Кейтс не се върза на тези глупости, нали? — усъмних се аз.

— Разбира се, че не. Но я накарах да се разсмее.

Две минути по-късно пристигнахме пред „Ерейси“ и съобщихме на охраната на портала, че имаме среща с кмета.

— Добре е да побързате — посъветва ни човекът от охраната. — Колата я чака и тя ще отпътува след минута.

Черният джип на кмета беше паркиран пред входа на резиденцията. Веднага разпознах шофьора й.

— Какво става, Чарли? Току-що получихме обаждане, че кметът искала да се види с нас.

— А тя току-що получи обаждане, че губернаторът искал да се види с нея. На всички ни се налага да играем по свирката на някого, Зак — поклати глава той.

С Кайли се изкачихме по стълбите пред входната врата, която в същия момент рязко се отвори и Мюриъл Сайкс излетя отвътре. Носеше топло лилаво манто и хладна намръщена физиономия.

— Добро утро, госпожо кмет — поздравих я аз.

— Любимката на Америка беше убита в града, който аз ръководя. Какво, по дяволите, му е доброто на това? — извика тя. После попита по-меко: — Докъде стигнахте по случая?

— Все още нямаме съществена информация, която да докладваме.

— Нищо съществено, изглежда, ще бъде лайтмотивът на целия ми ден — ядосано промълви Сайкс. — Тъкмо заминавам за Олбъни, където ще се наслушам на лъжи.

Тя слезе по стълбите и тръгна към джипа. Чарли й отвори задната врата, когато се приближи.

С Кайли я последвахме.

— Госпожо кмет — продължих аз, — вие сте наредили да ни повикат тук. Просто искахте да получите информация по случая на Травърс ли?

— Не, по дяволите. Знам, че нямате нищо по случая, след като никой от „Специални клиенти“ в управлението все още не ми се е обадил, за да съобщи, че сте се добрали до нещо.

Тя се качи на задната седалка в колата и Чарли затвори вратата след нея. Сайкс свали стъклото и добави:

— Извиках ви заради нещо друго. Става въпрос за една неприятна история, а не мога да се доверя на кого да е да се занимае с нея, освен на вас двамата.

— Благодаря. А имате ли време, за да ни съобщите повече подробности?

— Детектив, нямам време, дори да си навия часовника. Хауърд ще ви запознае с подробностите. Той ви чака вътре — каза тя, след което вдигна обратно прозореца и джипът потегли по двеста и трийсет километровото разстояние до столицата на щата.

— Никога преди не съм я виждал в толкова скапано настроение — отбелязах. — Не ми се ще в този момент да съм на мястото на Чарли.

— По дяволите — изруга Кайли, — ако това е истинското лице на Мюриъл Сайкс, аз пък не искам да съм на мястото на Хауърд.

Това ме накара да се разсмея. Хауърд Сайкс беше съпругът й. Качихме се обратно по стълбите към входната врата на резиденцията, за да разберем с каква неприятна история възнамеряваха да ни натоварят.