Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (78)

76

Понеделник е. Само преди седмица хората тъгуваха по застреляната Елена Травърс. А днес празнуваха възкръсването на жената, която беше отмъстила за убийството на актрисата.

Ани Райдър — умната, бързо мислеща и още по-сръчно боравещата с ножове. От никому неизвестна жена тя се беше превърнала в истинска знаменитост, при това само с едно замахване на тренираната си дясна ръка.

Цялата сага около капана, който бяхме заложили за Макс Басет, беше по първите страници на всички вестници и в топновините на всеки телевизионен канал. Историята беше такава, че караше всеки да се усмихне.

Всеки, освен началничката ни, която беше бясна.

— Ани Райдър е тарикатка, изнудвачка и измамничка — заяви Кейтс, — а навсякъде я изкарват героиня.

— Практически погледнато, е точно такава — напомних й аз.

— Глупости! Синът й е откраднал огърлицата, съучастник е в убийство, а областният прокурор реши да сключи сделка с дявола.

Изглежда, моментът не беше подходящ да напомням на Кейтс, че само допреди четиридесет и осем часа тя беше човекът, който ни накара да привлечем Ани Райдър, за да заложим капан на Макс Басет.

— Ако това е някакво успокоение — намеси се Кайли, — областният прокурор е на върха на щастието, че стана ясно кой е дяволът. Мик Уилсън би се отказал и от хиляда като Теди само за да срази голям престъпник като Басет.

— Значи ситуацията е тройно печеливша, шефе — заключих аз. — Мама Меца откупи имунитета на сина си, областният прокурор ще използва случая, за да изцеди колкото може повече гласове в своя полза, а „Специални клиенти“ получават признанието, че са разрешили убийствата на Елена Травърс, Джеръми Невинс и Реймънд Дейвис.

— Знам, вече видях снимките ви във вестниците — измърмори Кейтс. — Радвам се, че фотографите не са стигнали до вас, докато все още сте били закопчани с белезници около дървото заедно с горския стражар.

— Можете да благодарите изцяло на Ани за това. — По лицето на Кайли се разля многозначителна усмивка. — Тя разкопча белезниците…

— А сега по другата тема — прекъсна я Кейтс, без да се усмихне ни най-малко. — Обади се Хауърд Сайкс. С кметицата ще бъдат тук в шест часа, за да чуят лично как ще разрешите проблема й с Магьосника и неговата защита в стил Робин Худ.

— Планът беше да се срещнем с нея в градския съвет по обяд — каза Кайли.

— Тя ни отказа тази идея, след като чу кого още ще доведете на срещата. Не иска пресата и да разбира дори, че те двете си говорят.

— Значи в шест часа? — каза Кайли. — Имах намерение да си тръгна по-рано, за да отида до Атлантик Сити с колата и да прибера съпруга си у дома.

— Няма проблем. Със Зак ще се справим с това — обеща Кейтс. — Радвам се да разбера, че той е по-добре.

В този момент телефонът иззвъня и тя го грабна, радостна, че имаше повод да прекъсне темата.

— Изпрати я в офиса ми — изрече глухо Кейтс на човека от другата страна на линията, след което затвори и се обърна към нас. — Като говорим за дявола…

— Кметът Сайкс ли пристига? — попита Кайли.

— Не казах кметицата, казах дявола — усмихна се едва Кейтс.

Минута по-късно Ани Райдър влетя през вратата. Изглеждаше с двайсет години по-млада. Посивялата й коса беше боядисана, гримът й беше безупречен, а роклята и палтото й бяха далеч над избелелия панталон и пуловера, с които я бяхме видели за последно. Представих я на капитан Кейтс.

— Ани, изглеждаш фантастично — възхити се Кайли.

— Знам. Лавиния Бегби ангажира хората си да ме гримират. Довечера ще гостувам в нейното шоу по кабелната. Освен това сега двете с нея започваме да пишем книга и тя не иска да изглеждам като някоя съсухрена бабичка.

— Ще пишете книга ли?

— Казва се Бижутерите на звездите и я пише Лавиния. Аз предоставям само по-сочните подробности. Нямах намерение да прекъсвам срещата ви, исках само да намина, за да ви благодаря и да ви кажа довиждане.

— Къде отиваш?

— Във Вегас заедно с Теди и покойния ми съпруг. Бъди винаги е искал да се преместим там. Никога не можахме да си го позволим, но застрахователите на Басет се съгласиха да ми платят двеста и петдесет хиляди възнаграждение за това, че върнах откраднатата огърлица.

— Предполагам, че се е наложило да го направят — отбеляза Кейтс. — Ала мисля, че вероятно не им е било твърде приятно да кихнат толкова много за фалшификат.

— Не е така, по дяволите — отговори Ани. — Сега вече могат да докажат, че братята Басет са подготвили измамата. По този начин ще помогнат и на други застрахователни компании да открият отново старите си случаи с тях и да съдят фирмата за деветнайсет милиона долара. Аз съм основният им свидетел, така че ще получа и малко слава.

Добрите новини около Ани явно бяха повече, отколкото Кейтс би могла да понесе.

— Звучи, сякаш ще си изкарате страхотно във Вегас — въздъхна тя, заобиколи иззад бюрото си и леко изтика Ани Райдър към вратата.

— Бих си изкарала още по-добре, ако ме вземат някъде за крупие при блекджек — каза Ани, — но за съжаление, не търсят много хора с криминално досие. Това наистина е доста дразнещо.

— Защо отивате тогава? — попита Кейтс.

— Заради хубавото време — усмихна се старата измамница и й намигна. — Както и заради всички фрашкани с пари там.