Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (77)

75

— Ще имаме нужда от малко огнева мощ — отбеляза Удръф и грабна полуавтоматичната пушка „Смит енд Уесън“ 7,62 мм, както и тактическата Мосберг 500 от поставките им в пикапа. — Кой от вас е по-добрият стрелец?

Посочих към Кайли и тя пое мосберга.

— Много ловци си устройват наблюдателници с камери — каза Удръф. — Онази там на дървото сигурно е негова. Ако сензорът за движение ви засече, мигновено ще изпрати снимка на мобилния му телефон. Устройствата са с обхват около двайсет метра, така че гледайте да стоите настрана.

Въпреки че Удръф ми я показа, едва успях да различа кутията, оцветена в камуфлаж, която напълно се сливаше с кората на дървото.

— Какво ще кажете да ни ги посочвате по пътя? — предложих аз.

Той се усмихна широко, пое водачеството и навлязохме в гората. Кайли и аз го следвахме на три метра. Бяха изминали трийсет минути, откакто Басет се беше врязал в микробуса ни, и дясното ми коляно вече се беше подуло дотам, че опъваше силно крачола на панталона ми. Мъчех да го облекча, куцукайки.

Удръф забеляза още две наблюдателни камери, които заобиколихме отдалеч. Бяхме навлезли почти километър навътре в гората, когато проехтя изстрел.

И тримата веднага залегнахме и зачакахме. Не последва нищо.

— Това беше от пистолет — отбеляза Удръф. — Долетя от около четиристотин метра оттук.

В този миг чухме рев от двигател.

— По дяволите! Той има планински мотоциклет.

Заслушахме се, докато моторът се отдалечаваше и постепенно заглъхна.

— Застрелял е заложничката — мрачно отбеляза Удръф. — Имало е смисъл от нея, докато е бил с колата, ала сега вече се е оказала излишен багаж.

Изправихме се и побягнахме към мястото, откъдето беше проехтял изстрелът. Удръф и Кайли бързаха напред, докато аз куцуках подире им.

Достигнахме до една поляна и забелязахме роувъра, паркиран в единия й край. Точно до него с лице в тревата лежеше Ани Райдър. Щом се приближихме, ясно забелязах локвата кръв около главата й.

Кайли коленичи до тялото й, ала в същия миг последва автоматичен откос. Куршумите рикошираха в клоните над главите ни.

— Това беше предупредителна стрелба — изкрещя някой от шубраците зад нас. — Следващата няма да бъде.

Не се наложи да се обръщам, за да разбера, че беше Басет.

— Сега хвърлете оръжията. Един по един, дамите първи — нареди той.

Кайли остави пушката, извади служебния глок от кобура и също го постави на земята.

— Всички оръжия, детективе — извика отново Басет.

Тя издърпа и скрития на глезена й пистолет и го пусна в тревата. С Удръф направихме същото.

— А сега скачай на крака, бабче — нареди Басет и Ани Райдър изведнъж се завърна от мъртвите.

Тя се изправи, поизтупа се и избърса кръвта от лицето и косата си. На мястото, където допреди малко беше заровила лице в тревата, сега се виждаше изкорменият труп на див заек.

— Предайте на възрастната дама белезниците си — извика Басет.

Всеки от нас извади по чифт белезници и ги подадохме на Ани.

— А сега тримата се хванете за ръце и направете кръгче около онова дърво — заповяда той.

Заобиколихме дънера и се хванахме за ръце.

— Закопчай ги — изкрещя Басет на Ани.

Тя се приближи към нас, застана зад мен и постави едната гривна на белезниците около лявата ми китка, след което я пристегна.

— Съжалявам — каза тя.

— Млъквай! — нареди й Басет.

— Извинявах се заради твоето лошо поведение, задник такъв — извика му Ани, обръщайки се назад.

Полуавтоматичната пушка AR-15 в ръцете на Басет изстреля серия от куршуми, които разцепиха дървото едва на петнайсетина сантиметра над главата ми.

— Не ми се ще да убивам три ченгета и да накарам половината униформени в щата Ню Йорк да ме търсят — изкрещя той, — но ще го направя, ако се наложи.

— Той наистина го мисли, Ани — казах аз. — Просто ни закопчай.

Тя затвори другата половина от белезниците ми около дясната китка на Кайли, след което закопча лявата й ръка за дясната на Удръф.

След това Ани се премести зад нас с Удръф и се засуети с последния чифт белезници.

— По-бързо! — изкрещя Басет.

— Пръстите ми са замръзнали — отговори му тя. — Ако не ти харесва как работя, намери си някой друг.

В крайна сметка тя успя да свърже китката ми с тази на Удръф.

— Мърдай встрани! — каза Басет и тя внимателно се отдалечи.

Той се показа, приближи ни със свалено оръжие и дръпна силно веригата на всеки чифт белезници. Държаха здраво.

— Добра работа, бабче — бавно кимна той към Ани. — Аз наистина не искам да ги убивам. Но ти, от друга страна, си напълно заменима. На нито едно ченге няма да му пука дали си жива, или мъртва, и със сигурност няма да тръгнат да отмъщават за смъртта ти.

— Моля те, недей — помоли го тя и вдигна ръце във въздуха, поставяйки длани зад главата си.

— Е, няма как, налага се. Само че не с това. — Той остави пушката си на земята. — Ще използвам пистолета на детектив Макдоналд. Хубаво оръжие — продължи той, след като вдигна глока на Кайли от купчината и го огледа с окото на професионалист.

Макс Басет разбираше доста от оръжия, но не достатъчно от хора. Освен това със сигурност не разбираше нищо от седемдесетгодишната жена, застанала на двайсет метра от него с ръце на тила.

Ани Фендер е била само на петнайсет, когато карнавалът пристигнал в градчето Енид в Оклахома. Когато си тръгнал, тя заминала с него, тъй като се била влюбила лудо в един немец — играч на трапец.

През следващите пет години животът й бил изпълнен с гълтачи на огньове и предсказатели на бъдещето, хвърлячи на ножове и акробатки, свиващи се в кутии, викачи и джебчии.

И тогава се запознала с Бъди Райдър. Само за няколко дни зарязала приятеля си, летящ нависоко, за да прекара следващите четиридесет и седем прекрасни години с изкусния и говорещ сладкодумно фокусник, станал след това прочут измамник.

Макс Басет не знаеше нищо за историята на Ани. Ако беше наясно, може би нямаше да се държи с нея толкова кавалерски, насочвайки пистолета към гърдите й.

— Имаш ли някакви последни думи? — попита той.

— Само три — отговори нахакано тя.

— Изплювай ги тогава, кучко, защото нищо няма да ми донесе по-голямо удоволствие от това, да бъда човекът, който ще прекрати твоето жалко съществуване…

Случилото се след това стана толкова бързо, че приключи, преди да успея да го проумея. Дясната ръка на Ани се изстреля напред с цялата сила и точност на бивш хвърляч от висшата бейзболна лига. Деветсантиметровият ловен нож за дране, който само допреди секунди се намираше затъкнат в канията на десния хълбок на Удръф, изсвистя във въздуха и острието му потъна дълбоко в гърдите на Макс Басет. На синята му джинсова риза се образува разрастващо се кърваво петно, той я погледна изумено и изведнъж се свлече на земята като покосен.

Ани се приближи бавно към тялото му, взря се в него и изрече думите, които Макс Басет никога нямаше да чуе:

— Мразя оръжията.