Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (76)

74

Удръф шофираше с една ръка, докато с другата набираше някого на мобилния си телефон.

— Анди — каза той, — возя двама детективи от нюйоркската полиция в пикапа, търсят касапина. — Последва мълчание. — Не, за убийство и отвличане. Взел е жена заложник в роувъра. Профуча покрай мен на Мохеган авеню преди шест минути. Ако стигне до пещерите на хълма Калифорния, никога няма да успеем да го измъкнем оттам. Грабвай радиостанцията и сигнализирай да затворят „Пийксхил Холоу“ край Томпкинс Корнърс. — За миг пак настана тишина. — Не. Пусни го в ефир — ясно и точно. Той има скенер и искаме да разбере, че пътят му е блокиран, така ще го принудим да се предаде рано или късно. Ако има нещо, което не искаш той да чува, обаждай се по мобилния телефон.

Удръф прекъсна разговора.

— Защо го наричате касапина? — заинтересува се Кайли.

— А как иначе да назовеш човек, платил трийсет хиляди долара, за да убие женски жираф, който все още е кърмел малкото си. И след това е позирал за трофейна снимка, застанал до мъртвото тяло с ловната си пушка „Уинчестър Магнум“ 11-и калибър?

— Вие ловувате ли? — попита Кайли.

— От дете. Стрелям по това, което е разрешено от закона, и ям това, което убия. Но хората като Басет са търсачи на силни усещания. Колкото по-рядко е животното, колкото по-защитен е видът му, толкова по-голяма е жаждата му за кръв — отбеляза екополицаят с отвращение. После попита: — А вие ловите ли риба?

— Не. — Кайли го изгледа така, сякаш той се интересуваше дали плете на една кука.

— Сезонът на пъстървата току-що започна — обясни Удръф. — Ако някога ви се прииска да разпуснете от стреса на големия град, елате насам и ще ви изведа край езерото. Важи и за двамата — побърза да добави той, в случай че някой се усъмнеше, че се опитва да сваля колежката си полицайка насред преследване на заподозрян.

Радиостанцията беше настроена на стандартната полицейска честота и хванахме отделните части от подготвяната операция. Хеликоптерът беше излетял, „Таконик“ беше покрит, а блокадата на Томпкинс Корнърс беше на мястото си. Удръф шофираше решително и завиваше без никакво колебание, личеше си, че е наясно какво прави.

— Знаете накъде точно е тръгнал, нали? — попитах го аз.

— Имам доста добра представа. Аз съм четвърто поколение екополицай, детективе. Моят прадядо е бил убит от бракониер през 1919 г. Хвърлил съм око на касапина милионер от години. Знам какви са навиците му и районите, в които ловува. За мен би било чест и привилегия аз да го обезвредя.

Пресякохме тесен път, който преминаваше през гъста гора, уловена в студа на сменящите се сезони. По земята все още имаше обширни петна от замръзнала и покрита със сняг почва, подсказващи, че зимата все още не беше готова да си отиде. Ала сред тях се забелязваха и миниатюрни зелени поници, лилави главици на минзухари и бели кокичета, които предвещаваха пролетта.

Удръф намали скоростта до 40 километра в час. На три пъти спря напълно, слиза от пикапа и оглежда района, след което продължавахме. На четвъртата ни спирка той отиде встрани от шосето, вдигна нещо от земята и се върна.

— Тук има стара просека, останала от дървосекачите — обясни той. — Поддържаме я чиста като противопожарна мярка, а и някои къмпингуващи и ловци, които знаят за нея, я използват като терен за офроуд. По нея се забелязват пресни следи от гуми. А сега открих това.

Показа ни малка топчица от червени конци.

— Прилича на откъснати нишки от някакъв плат и е със същия цвят като пуловера на заложничката — отбеляза Кайли. — Сигурно тя ги е събрала и ги е хвърлила през прозореца.

— Сега ще проверя — каза Удръф.

— И ние ще дойдем — заяви Кайли.

— Аз обаче съм с бронежилетка — предупреди той.

— А какво мислите, че е това? — Тя се потупа отпред.

— Кевлар — позна веднага Удръф. — Издържа доста добре на изстрели от ниско- до средноскоростни пистолети, но Басет е въоръжен с високоскоростна ловна пушка. Аз съм с керамична предпазна жилетка, която може да понесе такъв удар. Вашата не може.

— Е, ако се прицели в главата, никой от нас няма да оцелее — заключи Кайли. — Това си е нашата игра, затова не очаквайте, че ще седим отстрани до пътя и ще ви гледаме как се забавлявате. Тъй че хайде да вървим и да хванем това копеле.

— Да, госпожо — кимна Удръф с изражение на новооткрито възхищение в погледа. То продължи само за миг, но го разпознах. Бях го виждал преди години и при други мъже, които бяха прозрели, че детектив Кайли Макдоналд е толкова смела, колкото и красива.

Имах чувството, че предложението за релаксиращия риболов отново щеше да излезе на дневен ред, но този път моето име нямаше да присъства в списъка на поканените.