Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (71)

69

Ани Райдър реши, че в един друг свят тя и Макс Басет биха били невероятен екип. Той беше майстор в създаването на изтънчени бижута, а тя, по дяволите, беше истинска легенда.

Двамата можеха да направят милиони, но тя би го зарязала като лош чек още в мига, в който започнеше стрелбата. Би могла да преглътне цялата тази глупост около славата му на голям ловец, макар че ловът беше нещо тъпо, но убийството на Елена Травърс я беше накарало рязко да смени мнението си. Басет не беше натиснал спусъка, ала беше наел Реймънд да свърши мръсната му работа, с което Теди се оказа съучастник в убийство.

Сега човекът, който би могъл да бъде идеалният й партньор, се беше превърнал в главния й враг. И Ани Райдър бе на път да реши този въпрос веднъж завинаги.

— Пътят до къщата на този тип е като игрище за хокей на лед — отбеляза Теди, докато прекарваха очукания шевролет по замръзналото шосе.

— Просто карай бавно — предупреди го Ани, забелязвайки охранителната камера, монтирана на едно дърво. — И се усмихни, дават ни по телевизията.

Какъвто си беше глупав, Теди действително намали и се усмихна.

— И никакво говорене, разбра ли? — напомни му Ани.

Теди прекара пръсти пред устните си, затваряйки въображаем цип.

После паркира колата и двамата тръгнаха към къщата. Ани позвъни на вратата. Макс Басет отвори и веднага претърси Теди за скрито оръжие.

— Чист е — установи Макс и се обърна към Ани. — Ами ти?

— Аз не вярвам в оръжията — каза тя. — А освен това, ако не разполагаш с жена полицай, няма начин да ме докоснеш и с пръст.

На Макс не му пукаше дали тя носеше цял арсенал, скрит под червено-черния й пуловер. Така или иначе щеше да е мъртва, преди да успее да стреля.

— Можем да поговорим в бърлогата ми — предложи той и ги поведе надолу по коридора към дебела плоча от макасарски абанос, която собственоръчно беше донесъл от индонезийската джунгла. Набра кода на клавиатурата и махагоновата врата се отвори.

Влязоха и Ани чу електронното цъкване — сигнал, че вратата се беше затворила зад тях. От архитектурна гледна точка стаята беше великолепна, помисли си тя. Коминът на каменната камина се издигаше до тавана, а отпред имаше интересен дървен балкон, окъпан в слънчева светлина. Цялото място обаче излъчваше смърт. Огромен бял тигър с раззината уста и остри зъби, застинал по средата на скока си, заемаше централното място в помещението. Беше заобиколен от дузини други препарирани животни, рогове и глави по стените. Това беше огромна колекция от трофеи, събирани цял живот от мъж, чиято единствена страст беше да убива други живи същества.

С Теди се настаниха на дивана, покрит с кожа от зебра, а Макс зае мястото срещу тях зад инкрустираното със слонова кост кожено бюро.

— Колко искате? — попита той.

— Огърлицата беше застрахована за осем милиона — каза Ани.

— Тази беше върната. Досега сигурно сте разбрали, че това, което притежавате, е доста евтин фалшификат.

— Не я пробутвай толкова евтино — възрази Ани и се усмихна. — Тя е оригинал на Макс Басет и далеч не е без стойност.

— Ласкаете ме, мадам, което, сигурен съм, е целта ви. Въпреки това, дори и с моето име отгоре, тази би струвала най-много стотина хиляди.

— А аз защо бих се съгласила да взема сто хиляди, когато застрахователната компания предлага възнаграждение от четвърт милион?

Макс стисна челюсти.

— Не ми се ще да ви съобщавам лошите новини, но възнаграждението на застрахователите вече не е в играта, откакто огърлицата беше намерена.

— И аз мразя да ти съобщавам лоши новини, но огърлицата, която са намерили, е онази, която ти си сложил у Джеръми, след като си го убил. Наградата е обявена за онази, която е била около шията на Елена Травърс, съдържаща нейните кръв, кожа и ДНК. Със сигурност тя струва повече от сто хиляди за теб… Особено сега, когато си на път да се обвържеш в свещен съюз с големите момчета от „Пресио Мундо“.

— Написала си си домашното — насили се да се усмихне Макс.

— Така правят изпечените престъпници, господин Басет. Знаете ли какъв ви е проблемът на вас? Имате зла душа и черно сърце. Това, което ви липсва, е престъпният ум. Платили сте на Реймънд да убие Елена и заради глупавото ви мислене сега синът ми е издирван като съучастник в убийство. Затова не очаквайте да се измъкнете евтино.

— Имам в брой три милиона долара. В сейф са — изправи се Макс. — Вие ми давате огърлицата, аз ви давам парите, но едно нещо трябва да е ясно. Не съм платил на Дейвис да убие Елена. Това, което се случи, беше нещастен случай. С Лео работехме по застрахователна измама, която тръгна зле.

— И това, господине, е причината самата аз никога да не си играя с оръжия — обясни Ани. — Когато една измама се прецака, никой не умира.

— Мамо — прекъсна я Теди. — Нека си вървим. Чухме достатъчно.

Ани го плесна по врата.

— Какво те предупредих за говоренето? — ядоса се тя.

— Да си мълча. Но не съм казал нищо лошо. Казах само: „Хайде да вървим“.

Не — помисли си Макс. — Каза: „Хайде да вървим. Чухме достатъчно“ и Мама Меца изведнъж се разтревожи.

— Три милиона в брой — заяви Ани. — Събери ги и ги опаковай. С Теди ще отидем да донесем огърлицата.

Донесете я — помисли си Макс, — вие ми я дайте, а после ще видим кой е глупакът, когато ви отстрелям като…

В същия миг Макс Басет осъзна, че беше допуснал най-голямата грешка в живота си. Той беше ловец още от времето, когато порасна достатъчно, за да държи лък и стрела, но много преди да се научи да стреля, баща му го беше научил как разсъждава един ловец.

Въпросът не е в това кой е по-бърз или по-силен. Важното е кой е по-умен. Ловът е проверка на ума, Макс. Те не са глупави животни. Те са хитри, затова никога не подценявай интелигентността на плячката си.

Ани Райдър беше извънредно хитра. Беше прекалено умна, за да му даде огърлицата и да очаква, че след това ще си тръгне с парите. Тя не беше дошла тук заради парите. Беше дошла, за да получи признанието, което току-що успя да изтръгне от него.

А този тъпак, синът й, се беше издал, че са поучили това, заради което са дошли. Само че вместо да си сложи маската на изпечен играч на покер, целещ се във високите залози, както правеше майка му, Теди Райдър беше изтърсил: Хайде да вървим. Чухме достатъчно.

Старата жена и синът й не бяха плячката. Те бяха само примамката. А Макс не беше ловецът — беше преследваният.