Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (61)

59

Ани успя да се досети само за една причина, поради която невестулка като Джеръми би оставила огърлица за осем милиона долара и би избягала — защото тя не струваше осем милиона.

Имаше един-единствен начин да разбере със сигурност и това беше да попита Гинсбърг.

— Безупречна е — отбеляза той, след като я разгледа под лупа за по-малко от двайсет секунди. — Всеки от камъните й е идеален.

Ани се усмихна за пръв път, откакто беше напуснала деликатесния ресторант. Гинсбърг беше прекарал последните шейсет години в бизнеса с продажба на бижута.

— Значи е истинска? — попита тя.

— Не, камъните са синтетични. Природата никога не създава нещо идеално, но науката може да го направи. Камъните са произведени в лаборатория. Нужни са няколко месеца за това и изглеждат по-добре от повечето дрънкулки, които използват в реквизитните бижута. Но дали са истински? Не — заяви Гинсбърг.

Усмивката на Ани премина в отчаяна гримаса, а Гинсбърг я прегърна дружески. Осем месеца в годината с него излизаха на вечери или кино, ходеха на мачове на „Метс“ или просто прекарваха вечерите си в апартамента му на третия етаж в сградата. Точно преди Деня на благодарността той заминаваше за Флорида и когато се върнеше през пролетта, двамата продължаваха от там, където бяха спрели.

— Съжалявам, че трябва да ти съобщя лошата вест, но знаеш ли какво ще те накара да се почувстваш по-добре? — попита той и й намигна. — Какво ще кажеш за малко следобедна наслада?

Дори на осемдесет и две, Гинсбърг се хвалеше, че имал либидото на шейсетгодишен, и въпреки че сексът не беше чак толкова важен за Ани, понякога тя се нуждаеше просто от удоволствието да бъде в нечии прегръдки и да докосва истински жив и топъл мъж, а не бронзова урна.

Това беше един от тези пъти.

Час по-късно тя съобщи лошата новина и на Теди.

— Значи огърлицата е боклук? — ядоса се той.

— Не е боклук, но и не струва толкова много пари, че да се излагаме на опасност, за да я продадем.

— Е, какво ще направим в такъв случай, мамо?

Ани не знаеше отговора на този въпрос.

— Не се тревожи, хлапе. Имам една идея — излъга тя. — Просто ми трябва малко време да я обмисля.

Тя все още се мъчеше да си състави някакъв план, когато двамата детективи се появиха отново, съобщиха й, че Джеръми бил мъртъв, и предложиха на Теди възможност да пледира в съда, че е невинен за убийство. Осем години бяха много време, но тя никога не би си простила, ако го заловяха и му се наложеше да прекара остатъка от живота си зад решетките. Реши да преспи и после пак да обмисли нещата внимателно.

Отговорът й се проясни посред нощ. Беше толкова очевиден и ясен, че я порази и тя се плесна по челото, отвратена, задето не се беше досетила за това по-рано. Стана, взе си душ и направи кана кафе, а точно в пет и петнайсет сутринта излезе от апартамента, отиде до магазина за деликатесни храни на Двайсет и седма улица и се върна вкъщи с кутия понички и сутрешните вестници.

Завари Теди, седнал на кухненската маса да пие кафе.

— Защо си станал толкова рано? — учуди се тя.

— Проклетата котка ме събуди, а и съм по-гладен, отколкото уморен. Какво носиш? — заинтересува се той.

Тя му подаде поничките и отвори Дейли Нюз, където още на втора страница имаше голям материал за братята Басет.

— Приятелчето ти Джеръми е мъртъв — каза тя, — наръгал е единия от онези братя бижутери, а другият го е застрелял.

— Супер! — ухили се Теди.

— Да, супер — кимна тя и добави: — Ей сега се връщам.

Отиде в спалнята си и се появи с обратно с огърлицата. Остави я върху вестника, все още отворен на статията за братята Басет, и извади мобилния си телефон.

— Какво правиш, мамо? — попита Теди.

— Ще я снимам — обясни тя, опитвайки се да докара правилния ъгъл.

— Защо? Нали преди малко спомена, че огърлицата не струвала нищо.

— Фалшива е, но е далеч от това да не струва нищо — уточни майка му, след което направи снимка и я изтри. — Чувал ли си някога за Джак Руби? — попита тя.

Теди се замисли за няколко секунди, след което се засмя.

— Да, той е онзи, дето е застрелял президента Кенеди.

— Близо си. Руби е застрелял онзи, който е застрелял президента. Използвал е 38-и калибър, купен за шейсет и два долара и петдесет цента — обясни тя. — Проверих го тази сутрин в интернет.

— Е, и?

— Ами колко, мислиш, че струва днес оръжието, което е убило Лий Харви Осуалд?

— Идея си нямам — сви рамене Теди и продължи да дъвче с пълна с поничка уста.

— И аз, но мога да ти кажа, че през 2008 г. пистолетът е бил продаден на колекционер за два милиона долара.

— Това е откачено, мамо. Кой би дал два милиона за някакъв си стар 38-и калибър? — учуди се Теди.

— Това се казва „сувенири от убийство“, синко. И има доста откачалки, които дават луди пари за нещо, свързано с известно престъпление.

— Значи ще продадеш огърлицата в Ибей? — светна изведнъж погледът на Теди.

— Не — каза Ани и нащрака още пет-шест снимки. — Вече съм й намерила купувач.