Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (56)

54

Беше почти десет и половина, когато с Кайли пристигнахме обратно на Западна двайсет и първа улица и заварихме градския дворец на братята Басет отново окъпан в примигващите светлини на полицейски коли. Периметърът наоколо вече беше отцепен и обичайният контингент от униформени се бе заел със задачата да отблъсква любопитните зяпачи.

— Това е странно — отбеляза Кайли и посочи към самотната фигура, застанала пред входната врата.

Беше Чък Драйдън. Отдавна се знаеше, че Чък е странен тип, но този път той изглеждаше особено много не на мястото си. Вместо да е в къщата и да се суети над тялото, обирайки внимателно всяка частица от веществени доказателства, която забележеше, той стоеше отвън и пушеше електронна цигара. Още по-необичайна беше реакцията му, когато ни видя.

— Детективи! — извика той. — Отдавна ви чакам.

— Съжаляваме, че се забавихме — извини се Кайли. — Със Зак бяхме извън града и…

— Не, нямах предвид, че сте се забавили. — Той прибра електронната цигара в джоба си. — Исках да кажа, че открих някои много интересни неща и нямах търпение вие двамата да се заемете със случая.

— Чък — прекъснах го аз, — все още сме толкова далеч от случая, че дори не знаем кои са жертвите.

— Още по-добре — отвърна той и плесна с ръце. — Хайде да се качим горе и да видите.

Взехме асансьора до третия етаж, където с Кайли се бяхме срещнали с братята Басет преди няколко вечери. В момента луксозният апартамент на Лео изглеждаше като сортировъчен център, в който различни полицейски служители с латексови ръкавици и найлонови калцуни събираха проби, обираха прах и фотографираха всеки сантиметър от пространството. Във въздуха се носеше мирис на вино и смърт.

Последвахме Чък в кухнята, където на покрития със светлосиви плочки под лежаха две тела. Първото беше на нисък, дебел и жестоко малтретиран мъж — Лео Басет.

— Двайсет прободни рани — осведоми ни Драйдън. — Повечето от тях са нанесени при самозащита.

Огледахме стаята, навсякъде бяха пръснати натрошени стъкла от счупени бутилки вино, керамични купи, кристален декантер… Изглежда, всички бяха съборени от кухненския плот, докато Лео се беше опитвал да се бори с нападателя си.

— Оказал е сериозен отпор — отбелязах аз.

— Не е бил достатъчен. Ето го и победителя — добави Драйдън и посочи към второто тяло.

Мъжът беше почти наполовина на годините на Лео. Лявата половина на лицето му лежеше в локва вино, а на предната част на ризата му имаше тъмночервено петно, но то явно произлизаше от огнестрелната рана в средата на гръдния му кош.

— Разпознавате ли го? — попита Драйдън.

— А трябва ли? — учудих се аз.

Той извади айпад и ни показа снимка — замазания кадър от охранителните камери, който бяхме свалили от видеозаписа на Елиът Морис в нощта на убийството на Реймънд Дейвис.

— Може би е същият човек — предположих.

— Прекарах снимката през софтуер за разпознаване на лица. Той е. Името му е Джеръми Невинс. Оръжието е дошло оттук. — Драйдън посочи голям дървен блок със забучени в него ножове, поставен на кухненския плот. Седем от осемте му прореза все още бяха пълни. Единият беше празен.

Чък вдигна прозрачна торбичка за събиране на доказателства, в която се виждаше окървавен нож, явно комплект със седемте, които още стояха на поставката.

— Озовал се е в другия край на стаята, когато Невинс е бил прострелян, но отпечатъците му са навсякъде по него.

— Явно Невинс е убил Лео — намеси се и Кайли. — Ще ни улесниш значително, ако се окаже, че знаеш и кой е убил Невинс.

Драйдън буквално засия. Той беше заслепен от Кайли, но поради ограничените си умения за общуване винаги разчиташе на експертните си знания като съдебен следовател, за да спечели одобрението й. Той вдигна пред очите ни втора торбичка с доказателства, съдържаща 9-милиметров пистолет „Магнум“.

— Това принадлежи на Макс Басет. Предал го е на първия пристигнал на мястото полицай. Каза, че е бил горе, когато чул борбата между Лео и Невинс. И побързал да слезе, за да види какво става.

— Побързал е да слезе със зареден 9-милиметров магнум? — учуди се Кайли.

— Не съм го разпитвал. Не съм детектив — сви рамене Драйдън.

— За човек, който не е детектив, ти току-що ни помогна да приключим случая с убийството на Реймънд Дейвис — каза Кайли. — Не е чудно, че с такова нетърпение си искал да се свържеш с нас. Благодаря ти, Чък.

— Удоволствието беше мое — пак засия той.

— Къде можем да открием Макс Басет? — попита тя.

— Очаква ви в бърлогата си. Двама полицаи са при него. Има обаче още нещо, което искам да споделя с вас, преди да отидете при него.

— Давай — подкани го тя. — Така и така си започнал.

Драйдън извади трета торбичка за доказателства, в която имаше огърлица с диаманти и смарагди, и я подаде на Кайли.

— О, Чък! — възкликна тя, играейки си с мъжкото му его. — Благодаря ти. Винаги съм искала точно такава.