Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (28)

26

Отворих вратата на апартамента. Вътре беше тъмно като в рог. Свикнал съм на максимата „Ще оставя някоя лампа да свети, докато ме няма“, така че тъмнината определено не беше добър знак. Включих контакта на стената и въздъхнах с облекчение. Чантата, ключовете и служебната значка на Черил все още лежаха на масичката в коридора.

Отидох в трапезарията, светнах и там и я видях да си стои, където я бях оставил, когато изхвърчах от апартамента — романтичната вечеря за двама си беше все още на масата, недокосната и към настоящия момент вече лишена от всякаква романтика.

Не се налагаше да си представям как ли се беше почувствала Черил. Нищо не говореше, че няма да има секс тази вечер, така, както студена и посърнала лазаня в комбинация с твърд като камък чеснов хляб.

В случай че все пак изпитвах някакви съмнения в тази насока, вратата на спалнята беше плътно затворена, а моята възглавница и едно одеяло бяха захвърлени на дивана в хола.

Събрах и изнесох идеалната вечеря за двама в помещението за отпадъците и почистих кухнята. След което се въртях на неудобния диван чак до шест без петнайсет сутринта. Вратата на спалнята все още оставаше затворена и разбрах, че ще е по-добре да напусна апартамента сега и да тръгна за работа. Щях да си взема душ в управлението.

Първо обаче спрях в закусвалнята, за да поговоря с психотерапевта си.

— Докторът е изцяло на твое разположение — заяви Гери и ми донесе кафе и геврек, след което се пъхна на пейката срещу мен. — Я кажи, какво, по дяволите, сбърка този път?

— Именно в това е въпросът — прошепнах замислено аз. — Не съм сигурен, че съм сгрешил с нещо.

Разказах й подробностите от миналата вечер, а тя не отрони и дума, докато не приключих.

— Нека първо да те попитам нещо — започна Гери. — Ти искаш ли наистина връзката ви с Черил да потръгне?

— Разбира се — отвърнах без капка колебание.

— Тогава защо си я оставил и си поел към Харлем, за да бъдеш с Кайли?

— Чакай малко! Не съм я оставил, за да бъда с Кайли. Тя се нуждаеше от помощ, а аз съм си такъв — искам да помагам. Когато някъде девойка изпадне в беда…

— Девойка в беда? Кайли? — избухна в смях Гери. — Специално за теб кратки новини, Зак: Кайли Макдоналд е въоръжена и опасна, готова да ти срита задника и да ти откъсне топките, ако се наложи. В деня, в който тя се превърне в девойка в беда, аз ще изляза на първа страница на Спортс Илъстрейтед по бански костюм.

— Добре, добре, права си. Девойка в беда не беше най-подходящият израз.

— Беше си направо задълбочено тъп израз!

— Трябваше да спомена, че Кайли е напълно извън контрол. Отишла е в Харлем — сама и без подкрепление — заради някаква нейна си, извънполицейска мисия, да намери наркопласьора, който снабдява съпруга й с наркотици, и да го притисне, за да й каже как да се добере до Спенс.

— Значи, нека да обобщим: ти си направил своя избор. Избрал си Кайли вместо Черил.

— Твърде едностранчиво представяш нещата — възразих аз.

— Позволи ми тогава да ти ги представя по-многостранчиво. Да кажем, че притежавам вълшебни сили и с едно махване на ръка мога да ти гарантирам щастлив живот с жена по твой избор. Коя ще бъде?

— Черил — заявих без колебание.

— Сигурен ли си?

— Да.

— А тя знае ли го със сигурност? — попита ме Гери.

— Черил е наясно, че я обичам, и се надявам, че разбира защо провалих вечерята ни снощи.

— Зак, не съм уверена, че самият ти разбираш защо си го направил — въздъхна Гери.

— Какво трябва да означава това?

— Нищо — кимна тя и се изправи. — Аз съм твърде заета готвачка, а не психиатър. Съжалявам, че го казах.

— Е, твърде късно е да си вземеш думите назад. Какво имаше предвид с това, че не разбирам какво съм сторил снощи? — настоях аз.

Тя пак седна срещу мен и продължи:

— Когато дъщеря ми Рейчъл беше на деветнайсет, имаше връзка с женен мъж, който тогава беше на трийсет и шест. Година по-късно той се разведе, а няколко месеца след това помоли Рейчъл да се омъжи за него. Тогава я предупредих, че аз съм против това.

— Заради разликата във възрастта ли? — попитах аз.

— Не. Защото онзи тип изневеряваше на жена си. Тогава казах на Рейчъл: „Ако го прави с нея, значи ще го направи и с теб“. Въпреки това тя се омъжи за него. След пет години го спипала в леглото с друга жена. Беше съкрушена. Напусна го и се върна да живее у дома при мен. Съчувствах й, но дълбоко в душата си изпитвах тайно задоволство заради това, че се бях оказала права… Бях я предупредила, че той не е за нея. Ето и какъв е последният ми въпрос към теб, Зак: Защо отиде в Харлем? За да защитиш Кайли от това да си създаде проблеми или за да й помогнеш да събере парчетата на един брак, за който ти самият се надяваш, че ще се сгромоляса скоро?

Замълчах, защото не знаех отговора.

— Добре ли си? — попита ме Гери и се изправи.

— Всичко е наред, но мисля, че имам нужда и от второ мнение — прошепнах аз.

— Добра идея — заяви тя. — Защо не пробваш в закусвалнята „Метро“ на „Бродуей“? Дори и да не останеш много впечатлен от психотерапията там, със сигурност ще ти харесат макароните им със сирене.