Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (24)

22

Обадих се в офиса и помолих дежурния сержант да извади заповед за издирване на Теди Райдър.

— Трябва ми и проверка в болниците. Бил е прострелян — добавих аз.

Само след минути снимката на Теди Райдър щеше да обиколи целия град и всяко полицейско управление щеше да изпрати екип, който да провери в болниците в района за новопостъпили пациенти с огнестрелни рани.

След това позвъних на Кю. Благодарих му, че ни е насочил към Дейвис, и го попитах дали не знае къде можем да намерим майката на Райдър.

— Съжалявам, Зак, знаеш ги какви са измамниците. Ани Райдър е като циганите — може да се намира във всеки един от петдесетте щата, въпреки че вероятно бихме могли да изключим Аляска и Хаваи.

Не се надявах да чуя точно това, но в същото време се почувствах някак си успокоен. Ако Кю ни беше дал адреса, с Кайли трябваше да го посетим незабавно, а когато насреща си имахме толкова напечен случай, сънят изобщо не беше опция.

— Имам една идея за теб, Зак — продължи Кю, — защо не пуснеш името й в НКБД?

Националната криминална база данни е електронен регистър на всички криминални случаи в страната, достъпен за всеки разследващ орган в Съединените щати. Съветът на Кю беше всъщност полицейският еквивалент на популярния израз „Виж го в Гугъл“.

— Много ти благодаря — отвърнах, — просто реших да опитам първо при теб. Знам, че разполагаш с по-добра база данни.

Затворих телефона и отидох при Кайли, която все още разговаряше с Драйдън.

— Добри новини — казах аз. — Кю няма никаква представа къде можем да намерим майката. Можем да се измитаме още сега.

Не се наложи да й повтарям. Пожелахме лека нощ на Драйдън и излязохме от апартамента.

Бяхме на половината път надолу по стълбите, когато Кайли изведнъж спря и се плесна по челото.

— Мамка му! — изруга тя.

— Какво става?

— Помниш ли какво ни спомена Грег Хътчингс за скритите охранителни камери в болницата? Я виж!

Вдигнах глава към тавана на стълбището и веднага ги видях. Върху напуканата мазилка бяха монтирани два детектора за дим. Единият беше разположен точно в центъра над стълбите, съгласно изискванията на сградната безопасност. Другият беше натикан в ъгъла.

— Този втори детектор за дим е твърде близо до стената, за да работи ефективно — отбелязах аз, — но мястото е дяволски добро за монтиране на камера.

— Обзалагам се, че не е единствената — добави Кайли.

Обходихме цялата сграда от фоайето до покрива и открихме още три камери.

— Всички са безжични — каза Кайли. — Въпросът е в чий апартамент постъпва сигналът.

— Вероятно има някакъв сложен високотехнологичен начин да разберем, без да събудим цялата сграда — предположих аз.

— Сложните високотехнологични начини никога не са били наша специалност — ухили се Кайли. — Дай да им раздрусаме клетките! — предложи тя и веднага заблъска с юмрук по вратата на апартамент 5А.

Същите обитатели, които не се зарадваха особено да ни видят и при първия ни обход на сградата, сега демонстрираха още по-голямата си неприязън. Особено след като Кайли с долен полицейски тон заявяваше на всяка изпречила се пред нея сънена физиономия една и съща фраза: Открихме охранителните ви камери. Покажете ни монитора. Веднага!

Обичайните отговори варираха между глуповато объркване и гневно недоумение: „За какво, по дяволите, приказвате?“.

Успяхме да вбесим всички живеещи на петия етаж, както и двама души от четвъртия, но на следващия апартамент извадихме късмет.