Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (23)

21

Местопрестъплението беше от типа, за който живеят маниаците като Чък Драйдън — заподозрян за убийство с куршум в черепа и втори куршум, забит в пластмасовата ламперия в отсрещния край на стаята. Освен това и цяла стена беше покрита с обилни яркочервени кървави пръски. А те сякаш бележеха финалните щрихи на мръсните дребни детайли от последните мигове на Реймънд Дейвис на този свят. За Чък всичко това беше като еквивалента на съдебномедицинско порно.

С Кайли го оставихме да се забавлява и се върнахме да огледаме отново наоколо. Тръгнахме обратно по кървавата следа, която ни беше отвела до вратата на апартамента, стигнахме до входа и продължихме по улицата отвън. На половин пресечка от сградата следата внезапно изчезна.

— Сигурно се е усетил, че оставя улики — отбеляза Кайли. — Мислиш ли, че кръвта е на Теди Райдър?

— Съмнявам се той да е стрелял — казах. — Тези двамата са били най-добри приятели.

— Няма да е първата приятелска връзка, прекъсната от куршум — напомни ми тя.

— Теди обаче се притеснява от оръжия. Родителите му са били професионални измамници. В тяхната работа единствената причина да носиш пистолет е, ако се надяваш на по-строга присъда, когато те сгащят. Освен това знаем, че Реймънд е обикалял баровете в търсене на купувач.

— Предполагам, че е намерил — обобщи Кайли. — Е, дотук имаме два изстрела, произведени в апартамент 3А. Колко от съседите са чули нещо според теб?

Разсмях се. Поначало нюйоркчани не са твърде склонни да излязат напред и да заемат позиция за нещо, като това важи особено много за случаите на престъпления или насилие. Бях готов да се обзаложа, че съседите на Реймънд Дейвис също не изгаряха от желание да разговарят с полицията. При дванайсет апартамента в сградата все някой трябваше да е чул двата изстрела, ала досега все още никой не се беше обадил на 911. Независимо от това, спазихме процедурата и позвънихме на всяка врата подред. Както и очаквахме — никой не беше чул нищо.

Върнахме се обратно в апартамента, където Чък ни очакваше, за да ни запознае с първите си работни впечатления.

— Внимавайте къде сядате — предупреди ни той още щом прекрачихме прага.

— Господи, благодаря ви, доктор Драйдън, но ни обучават по етикет на местопрестъплението още в академията — подхвърли иронично Кайли.

— Съжалявам, детектив Макдоналд — продължи той, — ала тогава нека се изразя по друг начин: това място гъмжи от дървеници.

Останахме прави.

Драйдън ни изнесе обичайната си серия от предупреждения и напомняния, че някои от заключенията му все още може да не са напълно доказани по научен път. След това ни описа цялото местопрестъпление така, както го виждаше той.

— Ако вие двамата не грешите и Дейвис и партньорът му наистина са застреляли Елена Травърс при кражбата на огърлицата за осем милиона долара, значи това е мястото, където са се опитали да се отърват от нея. Както добре знаете обаче, сред крадците няма чест и почтеност. Дейвис е паднал там, където е стоял, но партньорът му е успял да се измъкне, вероятно ранен. Куршумът, който само го е одраскат, се е забил в стената — трийсет и осми калибър е.

— А къде е огърлицата? — попита Кайли.

— Къде ли е наистина? — усмихна се Драйдън.

— Нали претърсихте мястото?

— Да, цялото, от горе до долу.

— И открихте ли нещо?

— Да — отговори Драйдън с невъзмутима физиономия, — дървеници.

Кайли го дари с една от усмивките си.

— Нека перифразирам — започна тя, — открихте ли нещо, което може да ни помогне при разследването?

— Може би — замисли се Драйдън. — Господин Дейвис е имал пистолет. Тази вечер не е успял да го използва, но е деветмилиметров, същият калибър като оръжието на убийството на Елена Травърс. Ще го проверим в отдела по балистика и ще ви съобщя резултатите утре.

— Сега вече е утре — осведомих го аз, след като погледнах часовника си.

— Божичко, в такъв случай ще го имате още днес — поправи се Драйдън.

— Последен въпрос — обади се отново Кайли, — имаш ли да ни кажеш нещо за стрелеца? Някакви частични отпечатъци? Косми? Влакна? Въобще каквото и да е…

— Съжалявам. Той е бил или много добър, или е извадил невероятен късмет, но от него нямаме нищо друго, освен двете гилзи трийсет и осми калибър. Единствено това е оставил след себе си.

— Значи има само един начин, по който да го заловим — отбеляза Кайли и ме погледна.

— И какъв е той? — попитах.

— Да намерим Теди Райдър.