Джо Хил
Носферату (42)

Езерото Уинипесоки

Когато Уейн бе записан на детски лагер, Вик започна да работи върху новата книга… и върху триумфа.

Редакторът бе подхвърлил, че е време за празнична тема в „Търсача“, според него коледните приключения биха станали бестселър. Първоначално идеята й лъхна на вкиснало мляко — Вик трепна и се отдръпна, погнусена. Но след седмици, когато премисли, осъзна какъв брутално комерсиален продукт може да се получи. Представяше си колко симпатичен ще изглежда Търсача със захарно бастунче, шапка на райета и шал. Изобщо не й минаваше през главата, че робот, базиран на двигателя на мотоциклет „Вулкан“, не се нуждае от шал. Щеше да изглежда готин. Тя бе художник, не инженер и реалността можеше да си го начука.

Разчисти задната част на пристройката, отваряйки място за статива, и започна. Първия ден в продължение на три часа рисува със син молив езеро, покрито с лед. Търсача и малката му приятелка Бони стояха прегърнати върху леден блок. Лудият Мобиус Стрип плаваше с подводница, която приличаше на октопод и пускаше пипалата си към двамата герои. Поне тя си представяше, че рисува пипала. Както винаги, Вик работеше при надута музика и изключен за страничните неща мозък, наклонила замислено глава на една страна. Когато рисуваше, лицето й бе гладко и спокойно като на дете.

Спря чак когато й се схвана ръката. После излезе навън, протегна се и чу как гръбнакът й изпуква. Отиде в къщата да си налее студен чай — Вик почти не ядеше, когато работеше по книга — след което се върна в гаража да помисли какво да представи на втората страница. Реши, че нищо не пречи да почовърка триумфа, докато мисли.

Смяташе да отдели на мотора час-два, след това отново да се заеме с „Търсача“. Само че монтьорства цели три часа и закъсня да вземе Уейн от лагера с десет минути.

Впоследствие графикът се оформи така: сутринта — книгата, следобед — мотора. Вик си наложи да включва аларма, за да може да прибира Уейн навреме. В края на юни разполагаше с купчина скици за книгата и бе разглобила триумфа на части.

Пееше, докато работеше, макар че рядко осъзнаваше това.

— Никой не мигва нощем, когато тази песен запея! А ще я пея цяла нощ! — пееше тя, докато работеше по мотоциклета.

А когато работеше по книгата, пееше:

— Татко ни кара в Коледната земя, за да се повозим на шейната на Дядо Коледа. Кара ни в Коледната земя, за да мине денят.

Но това бяха части от една и съща песен.